Кръстьо Дъбов е бургазлия, превърнал нестандартното си хоби в препитание. Биолог по професия, от няколко години той се занимава с отглеждането на пауни, като към днешна дата има около 20 клетки с по няколко екземпляра във всяка от тях.
Фермата му се намира недалеч от Бургас, по посока Слънчев бряг, но когато човек стъпне там, има усещането, че е откъснат от света. Пред очите се простира 24 дка море от овощни дръвчета. В градината има 9000 броя праскови, кайсии и череши, отглеждани по италианска технология. Няма шум от коли, няма суматоха, чуват се единствено крясъците на пауните, които както се оказва, са доста гласовити.
Лятото тук редовно пристигат групи от туристи, които се разхождат сред градината, берат плодове, разглеждат пауните и се снимат с тях за спомен.
Фермата е единствената от този вид и с тези размери в България, а може би и в Европа. Подобна имало в САЩ, откъдето Кръстьо Дъбов черпи опит и идеи.
- Защо решихте да се занимавате точно с пауни? Как се роди идеята?
- С птици се занимавам от много години. Специално за пауните идеята е на дъщеря ми. В началото взехме няколко, а постепенно тръпката стана много силна. Започнахме да ги увеличаваме и в последните няколко години хобито ни се превърна в цяла ферма, която разполага с една от най-големите колекции на пауни в Европа.
- А колко птици наброява в момента колекцията ви?
- В момента разполагаме с 24 разновидности на пауните. Това са вариации, иначе видовете пауни, които съществуват в света, са два – обикновен индийски и зелен. Всичко останало е изкуствена селекция. Като бройка е трудно да се каже, защото те варират. Постоянно идват нови птици, в същото време, тези които са в повече, продаваме. Зимата бяха около 120, а в момента са около 80 птици. На есен очакваме още разновидности. Може да се каже, че между 100-200 варира бройката.
- Скъпи птици ли са пауните? Всеки ли може да си позволи такъв екзотичен домашен любимец?
- Обикновеният индийски паун се отглежда масово, не само в България. На места той е като домашна птица, както се отглеждат кокошките. В зависимост от възрастта и от състоянието цената му е около 150-200 до 300 лв. Ако говорим за екземпляри, които са уникални като размери и визия, цената, е индивидуална.
- Кой си е купувал паун от вас? Какви хора са проявявали интерес?
- Много приятели си взеха за вилата или за вкъщи, ако разполагат с достатъчно голям двор. Има интерес от учреждения и предприятия. Хотелиери купуват и ги използват като атракция. Пускат ги на свобода в парк около хотела, така радват гостите си.
- Имало ли е туристи, които са дошли да разгледат фермата и са си тръгнали с паун?
- Да, много. Най-често българи. Те идват, харесват си някой паун и си го купуват веднага. Чужденците обикновено искат координати и като се приберат в страната си им го изпращаме. Прехвърлянето на животно в друга страна изисква много време и средства. Документацията е цяла папка, сертификати, произходи, здравни свидетелства, документи за транспортирането. За последните птици, които пристигнаха, сме подготвяли документацията около половин година. Аз не съм срещнал големи проблеми, защото имам приятел в САЩ, който се нагърби с оформянето на всички тези книжа.
- Колко снасят пауните и трудно ли се отглеждат малките?
- Различните вариации снасят различно. Някои имат около 10 до 14 яйца. Други имат между 6 и 8 яйца. Повече от 15 яйца много рядко снасят. В зависимост от това как се съхраняват яйцата, люпимостта е различна. Повече от 50% от яйцата успяваме да ги излюпим. Малките ги отглеждаме по специална технология. В началото се грижим за тях почти като за бебета. За радост почти всички оцеляват. А за продажба започваме да ги даваме след като птиците навършат 2-3 месеца. До този момент паунът е много капризен, докато укрепне имунната система. След това вече, отглеждането не е толкова трудно. Нужно е да им се дава храна, вода и да им се почиства.
- Внасяте ги от континенти, където е значително по-топло, как им се отразява климатът тук?
- Постоянно следим температурата. На тези, които се внасят отвън, първата и втората година им създаваме условия, да се аклиматизират, поставяме радиатори в клетките. След това започваме да ги пускаме както всички останали.
- Дружелюбни ли са пауните? Привързват ли се към човек или са страхливи и проявяват агресия?
- Специално зелените пауни понякога проявяват агресия към себеподобните си. Стигат дори до канибализъм. Тук във фермата имаме един такъв екземпляр, който скубе перата на останалите. Затова му се слагат своеобразни капачета пред очите, които му пречат да напада и да скубе другите птици, тъй като скубането на перата може да доведе до инфекции. Има случаи, в които мъжкият скубе женската или обратно. В една от клетките можете да видете женска, която вече няма характерното оперение на главата. Нещо ядоса мъжкия и той я оскуба.
- Значи и при тях има домашно насилие?
- Може и така да се каже, но сега вече са спокойни и не се карат (усмихва се). Но паунът може да бъде изключително дружелюбен. Имам приятели, които си взеха паун, който се умилква около тях като котка. Това става, когато птиците са една или две на брой, и хората се занимават нон стоп с тях.
- Колко души се грижат за цялата ферма и колко часа в денонощието се занимавате с работа?
- Различно. Цяла зима се подготвяхме с новите клетки, за да настаним птиците нашироко. Основно сме трима души – аз, брат ми и още един работник. Грижите са ежедневни. Почистване на клетките, смяна на водата, поставяне на витамини, допълване на храна. Ако има проблеми с някаква птица, веднага се реагира. Няма почивен ден, работи се нон стоп. Внимаваме много да не се разболеят, защото тук почти няма специалисти, които да са компетентни по проблемите с пауните.
- Кой е най-скъпият ви паун в пряк и в преносен смисъл?
- Относително е. Нещата опират не само до това кое колко струва, а и до каква степен искаш да го притежаваш. Те са един вид като нумизматиката. Обикновено най-рядко срещаното е най-скъпо, но това не значи, че е най-красиво. За мен един от най-красивите си остава обикновеният индийски паун. Такива бяха и първите, които си взех. Тогава в България се срещаха по-рядко и ми ги донесоха от Чехия или от Унгария. Цената им беше между 500-800 марки. Сега може да си вземеш такъв млад паун за около 150-200 лв.
- Освен пауни обаче, тук има и много кучета?
- Тук винаги е имало кучета. Те са охранители на първо място, а също така са ми слабост. В момента са 7-8 броя. В един период бяха 11. От две години отглеждаме няколко от породата турски кангал, т. нар. турски вълкодав. Непретенциозно куче, много дружелюбно към стопаните си, а в същото време добър пазач. Големи кучета са, мъжкият сега тежи около 80 кг., нормално е да има много разходи по тях. Него го взехме от Измир, той си дойде и с турското име, казва се Мурат.
Кръстьо Дъбов е бургазлия, превърнал нестандартното си хоби в препитание. Биолог по професия, от няколко години той се занимава с отглеждането на пауни, като към днешна дата има около 20 клетки с по няколко екземпляра във всяка от тях.
Фермата му се намира недалеч от Бургас, по посока Слънчев бряг, но когато човек стъпне там, има усещането, че е откъснат от света. Пред очите се простира 24 дка море от овощни дръвчета. В градината има 9000 броя праскови, кайсии и череши, отглеждани по италианска технология. Няма шум от коли, няма суматоха, чуват се единствено крясъците на пауните, които както се оказва, са доста гласовити.
Лятото тук редовно пристигат групи от туристи, които се разхождат сред градината, берат плодове, разглеждат пауните и се снимат с тях за спомен.
Фермата е единствената от този вид и с тези размери в България, а може би и в Европа. Подобна имало в САЩ, откъдето Кръстьо Дъбов черпи опит и идеи.
- Защо решихте да се занимавате точно с пауни? Как се роди идеята?
- С птици се занимавам от много години. Специално за пауните идеята е на дъщеря ми. В началото взехме няколко, а постепенно тръпката стана много силна. Започнахме да ги увеличаваме и в последните няколко години хобито ни се превърна в цяла ферма, която разполага с една от най-големите колекции на пауни в Европа.
- А колко птици наброява в момента колекцията ви?
- В момента разполагаме с 24 разновидности на пауните. Това са вариации, иначе видовете пауни, които съществуват в света, са два – обикновен индийски и зелен. Всичко останало е изкуствена селекция. Като бройка е трудно да се каже, защото те варират. Постоянно идват нови птици, в същото време, тези които са в повече, продаваме. Зимата бяха около 120, а в момента са около 80 птици. На есен очакваме още разновидности. Може да се каже, че между 100-200 варира бройката. 
- Скъпи птици ли са пауните? Всеки ли може да си позволи такъв екзотичен домашен любимец?
- Обикновеният индийски паун се отглежда масово, не само в България. На места той е като домашна птица, както се отглеждат кокошките. В зависимост от възрастта и от състоянието цената му е около 150-200 до 300 лв. Ако говорим за екземпляри, които са уникални като размери и визия, цената, е индивидуална.
- Кой си е купувал паун от вас? Какви хора са проявявали интерес?
- Много приятели си взеха за вилата или за вкъщи, ако разполагат с достатъчно голям двор. Има интерес от учреждения и предприятия. Хотелиери купуват и ги използват като атракция. Пускат ги на свобода в парк около хотела, така радват гостите си.
- Имало ли е туристи, които са дошли да разгледат фермата и са си тръгнали с паун?
- Да, много. Най-често българи. Те идват, харесват си някой паун и си го купуват веднага. Чужденците обикновено искат координати и като се приберат в страната си им го изпращаме. Прехвърлянето на животно в друга страна изисква много време и средства. Документацията е цяла папка, сертификати, произходи, здравни свидетелства, документи за транспортирането. За последните птици, които пристигнаха, сме подготвяли документацията около половин година. Аз не съм срещнал големи проблеми, защото имам приятел в САЩ, който се нагърби с оформянето на всички тези книжа.
- Колко снасят пауните и трудно ли се отглеждат малките?
- Различните вариации снасят различно. Някои имат около 10 до 14 яйца. Други имат между 6 и 8 яйца. Повече от 15 яйца много рядко снасят. В зависимост от това как се съхраняват яйцата, люпимостта е различна. Повече от 50% от яйцата успяваме да ги излюпим. Малките ги отглеждаме по специална технология. В началото се грижим за тях почти като за бебета. За радост почти всички оцеляват. А за продажба започваме да ги даваме след като птиците навършат 2-3 месеца. До този момент паунът е много капризен, докато укрепне имунната система. След това вече, отглеждането не е толкова трудно. Нужно е да им се дава храна, вода и да им се почиства. 
- Внасяте ги от континенти, където е значително по-топло, как им се отразява климатът тук?
- Постоянно следим температурата. На тези, които се внасят отвън, първата и втората година им създаваме условия, да се аклиматизират, поставяме радиатори в клетките. След това започваме да ги пускаме както всички останали.
- Дружелюбни ли са пауните? Привързват ли се към човек или са страхливи и проявяват агресия?
- Специално зелените пауни понякога проявяват агресия към себеподобните си. Стигат дори до канибализъм. Тук във фермата имаме един такъв екземпляр, който скубе перата на останалите. Затова му се слагат своеобразни капачета пред очите, които му пречат да напада и да скубе другите птици, тъй като скубането на перата може да доведе до инфекции. Има случаи, в които мъжкият скубе женската или обратно. В една от клетките можете да видете женска, която вече няма характерното оперение на главата. Нещо ядоса мъжкия и той я оскуба.
- Значи и при тях има домашно насилие?
- Може и така да се каже, но сега вече са спокойни и не се карат (усмихва се). Но паунът може да бъде изключително дружелюбен. Имам приятели, които си взеха паун, който се умилква около тях като котка. Това става, когато птиците са една или две на брой, и хората се занимават нон стоп с тях.
- Колко души се грижат за цялата ферма и колко часа в денонощието се занимавате с работа?
- Различно. Цяла зима се подготвяхме с новите клетки, за да настаним птиците нашироко. Основно сме трима души – аз, брат ми и още един работник. Грижите са ежедневни. Почистване на клетките, смяна на водата, поставяне на витамини, допълване на храна. Ако има проблеми с някаква птица, веднага се реагира. Няма почивен ден, работи се нон стоп. Внимаваме много да не се разболеят, защото тук почти няма специалисти, които да са компетентни по проблемите с пауните.
- Кой е най-скъпият ви паун в пряк и в преносен смисъл?
- Относително е. Нещата опират не само до това кое колко струва, а и до каква степен искаш да го притежаваш. Те са един вид като нумизматиката. Обикновено най-рядко срещаното е най-скъпо, но това не значи, че е най-красиво. За мен един от най-красивите си остава обикновеният индийски паун. Такива бяха и първите, които си взех. Тогава в България се срещаха по-рядко и ми ги донесоха от Чехия или от Унгария. Цената им беше между 500-800 марки. Сега може да си вземеш такъв млад паун за около 150-200 лв. 
- Освен пауни обаче, тук има и много кучета?
- Тук винаги е имало кучета. Те са охранители на първо място, а също така са ми слабост. В момента са 7-8 броя. В един период бяха 11. От две години отглеждаме няколко от породата турски кангал, т. нар. турски вълкодав. Непретенциозно куче, много дружелюбно към стопаните си, а в същото време добър пазач. Големи кучета са, мъжкият сега тежи около 80 кг., нормално е да има много разходи по тях. Него го взехме от Измир, той си дойде и с турското име, казва се Мурат. 
