Родени:
Иван Салабашев (1853 – 1924) - български политик
Стефан Белов (1860 – 1931) - български военен деец
Иван Пеев-Плачков (1864 – 1942) - български политик
Даме Груев (1871 – 1906) - български революционер
Георги Константинов (1875 – 1969) - български революционер
Симеон Радев (1879 – 1967) - български публицист, дипломат и историограф
Георги Кьосеиванов (1884 – 1960) - български политик
Иван Зонков (1890 – 1938) - деец на БКП
Иван Христов (1900 – 1987) - български художник
Радка Йосифова (1908 - 2012) - преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“
Васил Величков (1918 – 1984) - първият български пилот
Иван Пачников (1920) - български лекар и общественик
Христо Данов (1922 – 2003) - български юрист
Ивайло Петров (1923 – 2005) - български писател
Тодор Гогов (1926) - български политик
Стойко Факиров (1936) - български химик, професор
[caption id="attachment_61730" align="alignleft" width="300"] снимка: bgolympic[/caption]
Йорданка Благоева (1947) – българска състезателка по лека атлетика
Йорданка Благоева Иванова е българска състезателка по лека атлетика в дисциплината висок скок, носителка на сребърен и бронзов олимпийски медали от олимпийските игри през 1972 и 1976 г., европейска шампионка в зала през 1972 г., първата българска състезателка, която поставя световен рекорд в дисциплина от леката атлетика.
Йорданка Благоева е родена на 19 януари 1947 г. в с. Горно Церовене, Монтанско. Учи в ОУ „Отец Паисий“ в с. Горно Церовене (1953-1960). Завършва средно образование в СПУ „Христо Михайлов“, Монтана (1964) г., а висше във ВИФ през 1969 г. През 1984 г. защитава дисертация и придобива научна степен „доктор на педагогическите науки“ от Научния институт за Физическа Култура и Спорт (Москва).
От 1964 до 1973 г. работи като инструктор по лека атлетика в Монтана. Става световна студентска шампионка през 1965 г. Участва на четири летни олимпийски игри— през 1968, 1972, 1976 и 1980 г.
Печели сребърния медал във високия скок на Игрите в Мюнхен през 1972 г., като летвата пада 17 секунди след последния и? опит. 20 дни по-късно подобрява световния рекорд, скачайки 194 см и става първата българка, подобрила световен рекорд в леката атлетика. През 1974 г. подобрява и рекорда в зала, скачайки 192 см на Европейското първенство по лека атлетика в зала в Ротердам. През 1976 г. печели бронзов олимпийски медал от Олимпиадата в Монреал.
От 1991 до 1999 г. Благоева е главен секретар на съюза по аеробика, а от 1999 г. е председател. От 1992 до 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСФС. От 1995 до 1998 г. е заместник председател на Конфедерация на българските спортни федерации. От 1995 г. е член на Изпълнителното бюро на Български олимпийски комитет (БОК), а от 1998 г. — член на Изпълнителното бюро на СК „Левски“. От 2008 г. е член на Експертната комисия към дирекция „Спорт“ на ДАМС.
Благоева е носител на много награди и отличия, сред които орден „Народна Република България“ І степен (1972), Медал за принос към световната лека атлетика (1987), „Златен почетен знак“ на БОК, почетен гражданин на Монтана и София, почетен знак на президента и МВР.
Стефчо Стойков (1951) - български писател
Петя Силянова (1959) - българска актриса
Светослав Малинов (1968) - български политик
Борислав Цеков (1972) - български политик
Калина Сакскобургготска (1972) - дъщеря на Симеон II
Александър Александров (1975) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_61731" align="alignleft" width="300"] снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Данчов (1846 – 1908) - български художник и революционер
Георги Данчов - Зографина е български възрожденски художник и революционер. Близък съратник на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола. Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови, съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.
Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан. През 1860 г. започва ученето при Алекси Атанасов, известен зограф от гр. Станимака (дн. Асеновград). Заминава за Цариград и учи литографска техника в ателието на Исарион (1865)., усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.
На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в неговия дом. Тук основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е Георги Данчов. По време на революционното движение е заточен в Диарбекир с доживотна присъда. Дори и по това време художественият му ентусиазъм не секва и създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878) взема участие в Българското опълчение. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. създава в Пловдив легендарната си творба, литографията „Свободна България“.
Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890-1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Многократно е избиран за народен представител.
Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък. През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир „Св. Неделя“ (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в манастира „Свети Спас“ край Сопот. Първите му литографски творби са портрета на Мидхат паша и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на Найден Геров създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Георги Данчов е един от създателите на българската светска живопис и първите фотографи в България.
На негово име са наименувани улица в София и Пловдив, изложбена зала в Чирпан. Родната му къща е Къща-музей „Георги Данчов-Зографина“
Йосиф Ангелов (1857 – 1913) - български офицер
Цветко Дрончилов (1841 – 1929) - български просветен деец
Димитър Бръзицов (1858 – 1931) - български публицист
Петър Пешев (1858 – 1931) - български политик и юрист
Тане Николов (1873 – 1947) - български революционер
Димитър Божиков (1866 – 1954) - български революционер
Яким Якимов (1900 – 1965) - български учен
Тодор Андрейков (1933 – 1997) - български актьор
Александър Сталийски (1925 – 2004) - български политик
Събития:
1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
[caption id="attachment_61700" align="alignleft" width="300"] снимка: bTV[/caption]
2002 г. - Георги Първанов полага клетва като президент.
На 19 януари 2002 година, Георги Първанов полага клетва като президент на РБългария.
Георги Първанов е президент на РБългария, втори мандат.
Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област. Завършил История в СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор хонорис кауза на Прешовския университет, на Бакинския университет и на Ереванския държавен университет. Носител на Големия златен медал на университета "Томаш Гарик Масарик" в Бърно. Бил е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП. През 1996 г. е избран за председател на ВС на БСП; преизбран на този пост на 43-ия и на 44-ия конгрес на партията. Народен представител в 37-мо, 38-мо и 39-то НС.
Избран за президент на РБългария през ноември 2001 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. Преизбран за втори мандат на 29 октомври 2006 г. Полага клетва на 19 януари 2007 г. Официално встъпва в длъжност за втори мандат на 22 януари 2007 г.
Източници: bg.wikipedia; events.