Петра Бакалова е бургаска майка, която повече от една година води битка за сина си с биологичния му баща, новозеландеца Гери Ардерн. На 26 март м.г. чужденецът успява да изведе детето от страната, като заблуждава дядото Георги Бакалов, че ще води внучето му на разходка в Слънчев бряг. Вместо това обаче хваща полет за Лондон, а от там право към Нова Зеландия. Оттогава Петра Бакалова и баща й правят и невъзможното, за да си върнат малкия Гошко. След година ходене по мъките и пълната беззаинтересованост на някои от нашите и чуждите институции, най-накрая съдът в Нова Зеландия постановява 11-годишният Георги Иван Бакалов да бъде върнат в България. Ето какво каза за е-Burgas щастливата майка часове след като научи за решението на съдиите.
- След толкова дълга борба и тежки моменти, как се чувствате сега?
- Беше много трудно да защитим нашите позиции, тъй като новозеландското Министерство на правосъдието е наш упълномощен посредник по делото, а нито веднаж до този момент не ни е информирало за това кои от нашите аргументи е представило пред съда в Хемилтън. Не знаехме дали изобщо ги е представило и ако това се е случило, дали е било по начина, по който сме ги написали. Въпреки това еднозначно и безусловно печелим делото.
- Това е най-важното, но сега Ви предстои да си приберете Гошко. Как и кога ще се случи?
- В момента трябва точно да изясним процедурата по предаването и приемането на детето. Менъджер по акцията е новозеландското Министерство на правосъдието. Датата на пътуването още не е определена, но това трябва да се случи в следващите няколко дни.
- Водили ли сте вече разговори с бащата на сина си Гери Ардерн по този въпрос?
- С Гери Ардерн не съм водила никакви разговори, защото делото не беше приключило.
Не съм успяла от няколко седмици да осъществя контакт с детето си, защото компютърът на Гери беше изключен, а и никой не вдигаше телефона.
- Значи не знаете каква е била неговата реакция, след като е разбрал, че губи делото?
- Вчера Гери Ардерн е разбрал за изхода от делото и ми изпрати СМС, че трябва да обсъдим доста въпроси. По съвет на баща ми (моят единствен правен съветник)
най-напред информирах новозеландското министерство чрез декларация на английски (сканирана и подписана)за това, че: съм съгласна със предоставената обезпечителна сума за разходите по прибирането на сина ми; ще осигуря (той съществува от три години) скайп-контакт за връзка между баща и син; ще уговоря писмено режим на контакти и виждания между двамата, въпреки че само аз съм с родителски права.
Всичко това е, за да се гарантира на детето (което не е виновно за ситуацията) нормални взаимоотношения с майка и баща.
- Съдът е определил бащата да покрие разходите по прибирането на детето, нали?
- Да, той трябва да покрие тези разходи, защото той е причинителят на вредите и такова беше нашето условие преди началото на процеса.