Омбудсманът на Републиката Мая Манолова беше в Бургас на двудневно посещение. Освен, че се срещна с много хора, които имат неразрешени проблеми, тя успя да се отчете за свършеното пред медиите. Ето какво сподели Мая Манолова пред журналистите.
-Изумена съм от един случай, в която Вашият обществен посредник Таньо Атанасов, в желание да помогне на една гражданка, той се обръща към една институция с отворено писмо. Дава публичност на случая и да се опитва да посредничи. Това му е ролята на обществения посредник- посредничество между гражданите и институциите, когато става дума за нарушени права. След неговото оповестяване обаче, ръководството на МРРБ сигнализира Прокуратурата. И започва предварителна проверка с твърдения , че г-н Атанасов е възпрепядствал изпълнението на законови задължения от органи на власт. Върху него е стоварена репресивната мощ на българската държава от позиция на силата. Категорично заставам в подкерепа на обществения посредник на град Бургас, аз също ще дам гласност на този случай с намерението , с очакването това повече да не се повтаря. Ако обществения посредник е натискан, ако е санкционоран за това, че си върши работатаа, това не е добре за демокрацията.
-Госпожо Манолова, Вие бяхте в Рибарското селище, какво се случи след срещата с рибарите там? Може ли да им се помогне?
-Много емоциоанлен ден имах вчера в Бургас, с жителите на това селище. Уникални хора, хора със сърца, хора, които са се посветили на това да предават един занаят от поколение на поколение. Хора, които обичат морето повече от комфорта. Всичките са бедни хора, които се препитават с риболов. Те преди повече от 30 години са изведени от Бургас и са били принудени да се самозаселят на това място. Така спонтанно е възникнала една общност. По техния казус са се упражнявали всички институции и едва ли има политик, който д не е минал през Бургас и да не е отишъл в Рибарското селище, както и да не е поел ангажименти към тях. Всички пред мен декларират, че искат да разрешим проблема там. Щом има консенсус , странно защо този проблем си остава неразрешим вече 20 години. От тогава датират първите заповеди за събаряне на къщи. Казусът е сложен и би следвало да се развива в няколко посоки. Говорих с Министерството на културата, със земеделския министър, с кмета на община Бургас. Едната посока, в която трябва да се работи е чрез вписване в национална листа на селището като немаматериално културно наследство, това ще се случи през следващата година. Втората посока- изваждане на терена от горския фонд. Действието, което би дало правна легитимност на селището е в промяна в Закона за рибарството и аквакултурите , която да даде статут на рибарското селище, която да задължи органите да идентифицират тази рибарска общност, като общност с традиции, като общност за предаване на поминък. Опора за подобен текст има в Европейския регламент 508, от 2014 , който има приоритет пред националното законодателство и задължава българските власти да подкрепят подобни общности.
Тъй като познавам добре парламентарните процедури , имам и правомощия за косвена законодателна инициатива, чрез председателя на НС или през МС се ангажирам да координирам коректни текстове. И се надявам да имам подкрепата и от местната власт. Това ще улесни целя процес. Така може да се разреши проблема на рибарите и къщите им.
-Как ще коментирате изборните резултати и най-вече тези на БСП! Заработиха ли, според Вас тези поправки в закона и за мажоритарния вот?
-На първия въпрос няма да отговоря. Защото аз съзнателно се разделих с политиката, в момента в който бях избрана за омбудсман. От 20 октомври е изключено да коментирам политическа сила, партия. Що се отнася до изборния кодекс, мълчах между двата тура на изборите. Но след като всичко приключи, бях длъжна заради истината и фактите, да коментирам такива каквото са. Упражняват се хора да критикуват изборния кодекс и мен персонално, без да са го прочели. В изборния кодекс не пише, че трябва да се заключват хора в спортни зали, да се отварят чували, да се поправят протоколи, да се крадат гласове от една на друга партия, не пише, че не трябва да се снабдяват с тонери, принтери, хартия и всичко необходимо. Всичко това не го пише. В кодекса пише, че тия 19 души, които са били винаги 19 могат да бъдат удвоени. ОИК ги отхвърли. Не съм ЦИК, не съм ОИК и според мен органите, които са натоварени с отговорност, трябва да могат да я носят, прехвърлянето на отговорност на институциите една на друга, води до влошаване на положението. Аз съм наясно, че на много политически субекти не им харесват преференциите, това е плюс за демокрацията. Аз съм за демократично избраните хора. Няма съвършен закон, винаги може нещо още по-добро, ние се опитахме да опростим протоколите. Но нека бъдем реалисти. Както и да го опростяваме, там винаги ще пише коя е партията и колко гласа има. Аз съм съгласна за машинното гласуване. Няма как с машинното гласуване да гласуваш за повече от една преференция, няма как някой с химикал да ти преправи гласа, няма как да се объркаш да гласуваш за друг кандидат, защото той може да ти се яви на снимка. Аз съм ЗА докрай да бъде въведено машинното гласуване. Стоя с лицето и не бягам. Но не прехвърлям отговорност върху други без съответните аргументи.
-Изумена съм от един случай, в която Вашият обществен посредник Таньо Атанасов, в желание да помогне на една гражданка, той се обръща към една институция с отворено писмо. Дава публичност на случая и да се опитва да посредничи. Това му е ролята на обществения посредник- посредничество между гражданите и институциите, когато става дума за нарушени права. След неговото оповестяване обаче, ръководството на МРРБ сигнализира Прокуратурата. И започва предварителна проверка с твърдения , че г-н Атанасов е възпрепядствал изпълнението на законови задължения от органи на власт. Върху него е стоварена репресивната мощ на българската държава от позиция на силата. Категорично заставам в подкерепа на обществения посредник на град Бургас, аз също ще дам гласност на този случай с намерението , с очакването това повече да не се повтаря. Ако обществения посредник е натискан, ако е санкционоран за това, че си върши работатаа, това не е добре за демокрацията.
-Госпожо Манолова, Вие бяхте в Рибарското селище, какво се случи след срещата с рибарите там? Може ли да им се помогне?
-Много емоциоанлен ден имах вчера в Бургас, с жителите на това селище. Уникални хора, хора със сърца, хора, които са се посветили на това да предават един занаят от поколение на поколение. Хора, които обичат морето повече от комфорта. Всичките са бедни хора, които се препитават с риболов. Те преди повече от 30 години са изведени от Бургас и са били принудени да се самозаселят на това място. Така спонтанно е възникнала една общност. По техния казус са се упражнявали всички институции и едва ли има политик, който д не е минал през Бургас и да не е отишъл в Рибарското селище, както и да не е поел ангажименти към тях. Всички пред мен декларират, че искат да разрешим проблема там. Щом има консенсус , странно защо този проблем си остава неразрешим вече 20 години. От тогава датират първите заповеди за събаряне на къщи. Казусът е сложен и би следвало да се развива в няколко посоки. Говорих с Министерството на културата, със земеделския министър, с кмета на община Бургас. Едната посока, в която трябва да се работи е чрез вписване в национална листа на селището като немаматериално културно наследство, това ще се случи през следващата година. Втората посока- изваждане на терена от горския фонд. Действието, което би дало правна легитимност на селището е в промяна в Закона за рибарството и аквакултурите , която да даде статут на рибарското селище, която да задължи органите да идентифицират тази рибарска общност, като общност с традиции, като общност за предаване на поминък. Опора за подобен текст има в Европейския регламент 508, от 2014 , който има приоритет пред националното законодателство и задължава българските власти да подкрепят подобни общности.
Тъй като познавам добре парламентарните процедури , имам и правомощия за косвена законодателна инициатива, чрез председателя на НС или през МС се ангажирам да координирам коректни текстове. И се надявам да имам подкрепата и от местната власт. Това ще улесни целя процес. Така може да се разреши проблема на рибарите и къщите им.
-Как ще коментирате изборните резултати и най-вече тези на БСП! Заработиха ли, според Вас тези поправки в закона и за мажоритарния вот?
-На първия въпрос няма да отговоря. Защото аз съзнателно се разделих с политиката, в момента в който бях избрана за омбудсман. От 20 октомври е изключено да коментирам политическа сила, партия. Що се отнася до изборния кодекс, мълчах между двата тура на изборите. Но след като всичко приключи, бях длъжна заради истината и фактите, да коментирам такива каквото са. Упражняват се хора да критикуват изборния кодекс и мен персонално, без да са го прочели. В изборния кодекс не пише, че трябва да се заключват хора в спортни зали, да се отварят чували, да се поправят протоколи, да се крадат гласове от една на друга партия, не пише, че не трябва да се снабдяват с тонери, принтери, хартия и всичко необходимо. Всичко това не го пише. В кодекса пише, че тия 19 души, които са били винаги 19 могат да бъдат удвоени. ОИК ги отхвърли. Не съм ЦИК, не съм ОИК и според мен органите, които са натоварени с отговорност, трябва да могат да я носят, прехвърлянето на отговорност на институциите една на друга, води до влошаване на положението. Аз съм наясно, че на много политически субекти не им харесват преференциите, това е плюс за демокрацията. Аз съм за демократично избраните хора. Няма съвършен закон, винаги може нещо още по-добро, ние се опитахме да опростим протоколите. Но нека бъдем реалисти. Както и да го опростяваме, там винаги ще пише коя е партията и колко гласа има. Аз съм съгласна за машинното гласуване. Няма как с машинното гласуване да гласуваш за повече от една преференция, няма как някой с химикал да ти преправи гласа, няма как да се объркаш да гласуваш за друг кандидат, защото той може да ти се яви на снимка. Аз съм ЗА докрай да бъде въведено машинното гласуване. Стоя с лицето и не бягам. Но не прехвърлям отговорност върху други без съответните аргументи.
