[caption id="attachment_91814" align="aligncenter" width="800"] Доц. д-р Маруся Любчева е политик, преподавател, евродепутат и инженер-химик по специалност. Зодия рак, родена на 20 юли. Вярна е на принципите си, вярва в студенти си и слага знанието преди властта винаги.[/caption]
Да си преподавател на днешните студенти- плюсове и минуси?
Много е трудно. Признавам, че е много трудно от позицията на човек, който е работил като преподавател много години. Аз работя в университет Проф. д-р „Асен Златаров“ от 1973г. и тук също съм минала през много стълбици в кариерното си развитие. Работя със студенти от 1977 г. и съм имала доста дълги периоди, в които съм реализирала една своя позиция- научен сътрудник, асистент, доцент. Студентството се промени страшно през всички тези години и за да бъдеш добър преподавател означава да си адекватен на тази промяна. Ти също да се променяш.
Затова казвам, че е много трудно, защото студентите през 70-та година имат един статус, от 80-та друг статус и студентите след 90-та година имат съвсем различен статус. И е много трудно да отговаряш едновременно на тази промяна, същевременно на изискванията на студентите, на техните предпочитания, на промяната, която е настъпила при тях. Не за да им се харесаш, а за да направиш това, което за тях е важно. Да им преподаваш така, че да им помогнеш да получат повече знания, да постигнат повече умения и повече компетентности да се развият. Пак казвам- много е трудно.
Защото и динамиката на науката е също много голяма и през целия този период ти трябва да си на нивото на тази динамика, за да не преподаваш на студентите статри знания, за да не обучаваш студентите по стари модели, по стари методи. И виждам, че много мои колеги се стараят наистина да отговарят на тази динамика, за да бъде преподаването и студентството на ниво, както и нашата преподавателска дейност, взаимодействието със студентите, както и взаимодействието с бизнеса.
Аз оценявам колко много значи връзката между бизнеса и образованието за самите студенти, защото ако такава връзка отсъства студентите се подготвят за едно несъществуващо реализиране. А когато нямаш реализиране за студента това означава загуба на време, че те са прекарали в университета един куп време без да има стойност. И ще им се наложи да се дообучават, както и да учат на друго място, за да имат реализация.
Аз много искам след университета студентите да имат своето първо място за реализиране, т.е. да могат да работят някъде, а това че те ще се обучават непрекъснато и допълнително- това е непременното условие, за да бъдат те успешни за себе си. Но първо реализиране трябва да имат и те трябва да имат първото си реализиране след първия си университет. И смятам, че това е много важно. И затова е много трудно. Това е взаимодействие, което влючва висшето образование, преподаватели, учени, студенти, бизнес- всичко това в един микс. Много е важно.
А Вашите преподаватели в университета, техните плюсове и минуси? С какви постъпки и уроци са оставили незаличим спомен у Вас?
Имала съм и прекрасни преподаватели, имала съм и не толкова добри преподаватели, имала съм и преподаватели, които не съм харесвала. И ако човек каже, че всичките му преподаватели са били на върха със сигурност ще излъже. И аз ако каже, че всички студенти, с които съм работила са ме харесвали също ще излъжа. Всеки човек има определен контингент, който той харесва и определен контингент хора, които харесват него.
Имала съм невероятни преподаватели, които си спомням и до днес, преподаватели чиито лекции съм посещавала дори без да съм задължена. Те са ми преподавали в първи курс и съм приключила с изпита си при тях, но и през втори, трети и четвърти курс продължих да посещавам лекциите им, защото беше някаква магия да ги слушам. Едно от имената е проф. Баларев, беше магия да го слушам, той ми четеше неорганична химия и беше наистина удоволствие да общувам с него и след завършването на моето следване, като научен съдрудник и по-късно като преподавател, в момента също поддържаме добри отношения.
Разбира се, не мога и да не спомена проф. Иван Младенов, това е човекът, който има вината за създаването на нашия университет, както и проф. Гергина Ангелова. Всички те са оставили един огромен отпечатък в съзнанието ми.
Моето образование „инженер-химик“ - изключително важно, изключително широкообхватно образование. Да си химик е много важно, защото химията е много философска наука, която ти дава превимство пред всички останали. Безпокоя се, когато получавам негативни отзиви за своята преподавателска работа, радвам се, когато получавам положителни. Винаги търся въпросите на студентите, на които аз трябва да дам отговор, търся изискванията им, на които трябва да отговоря.
Разбира се при всички случаи възрастовата граница между преподаватели и студенти е много важна и много определяща за харесването между студенти и преподаватели. И не винаги тази поколенческа разлика намира стопроцентните отговори и от едната и от другата страна.
Ако трябва да напишете учебник, който не е бил писан досега, какво би съдържал, за да промени младите хора България?
Би съдържал вероятно голяма част от опита , който един преподавател в моето амплоа е получил. Изключително важно е да търсим различното, новото, разговорът със студентите, а не моголога. Защото, когато излезеш пред студентите и прочетеш един цикъл лекции и те се уморят и заспят да те слушат- това не е добро. Трябва да търсим движението и ако искаме въпросите и одобрението на студентите трябва да се вслушаме в това както те искат. Но е прекрасна идеята за написването на книга „Научените уроци на един преподавател“ . Такава книга ако мога да намеря и да я прочета с удоволствие бих я препрочитала вероятно. Но аз не съм я намерила, може би преподавателите трябва да я напишат.
Очаквайте и трета част на интервюто с доц. д-р Маруся Любчева