Мартин Митев: Престъпно е да няма привлечени инвестиции в града ни

Мартин Стефанов Митев е роден през 1983 г. в Бургас. Завършил е ССУМОР „Генерал Владимир Заимов“, специалност „Мениджър в транспорта - профилиран във водния транспорт”. От отварянето на  казино „Роял Палмс” Бургас преди 5 години заема длъжност маркетинг мениджър . Живял е в Атланта, щата Джорджия, където е работил за световноизвестната верига хотели „Хилтън”. Избира  да се върне в родния си град преди повече от 10 години, защото вярва, че и тук може да се развива успешно. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.

 -Г-н Митев, занимавате се с маркетинг и бизнес от дълго време  в Бургас. Наясно сте с пречките пред него и как една общинска администрация може вместо да го подпомага, да му пречи. Какъв е за Вас работещият диалог между Общината и бизнеса?

 -Това е много обширен въпрос. Ще се опитам да бъда кратък. Общината се опитва по един и същи начин да обслужва граждани, бизнесмени и големи корпорации, което прави системата тромава. Когато поставиш всички под общ знаменател, става още по-зле. Няма обща система за обработване на информацията. Отделите не комуникират правилно помежду си. За някакво елементарно разрешение или потвърждение се налага да чакаш с дни. За съжаление сме далеч сме от Европа и САЩ. Там фирма се отваря и регистрира по интернет за 30 минути. Много от документацията е в електронен вариант, а информацията е в обща система, така че когато на даден служител му трябват данни за изготвяне на определен документ, просто влиза в системата и си я набавя, а не праща човека на другото гише за печат и после да се върне при него и пак да чака пак на опашката.  Това, което ние можем да предприемем, е да  направим разделение между граждани и бизнес. Те нямат нищо общо и трябва да вървят по отделни пътеки. Да се създаде отдел, който да се занимава с фирмите и корпорациите. Гишетата за гражданите да се мултифункционални.

-За съжаление Бургас има славата на разпределителен център за туристите по Черноморието, но не и на туристическа дестинация. Как бихме могли да развием устойчив и конкурентен туристически продукт?

 -Най-важното е какви туристи искаме да привлечем, защото от турист до турист има голяма разлика. Платежоспособният такъв има изисквания, очаквания, държи да му бъде обърнато необходимото внимание, да е спокоен, че няма да бъде ограбен, бит и др. За такива туристи трябва да се трудиш, те не са алкохолни туристи. Бургас е голям град. Нормално е туристите да пристигат при нас, а после да отиват към крайните си дестинации, идеята е да ги накараме после да се върнат. Проблемите с туризма ги усещам всеки ден, защото той е пряко свързан с работата ми. Моя задача е да представям града ни в най-добрата му светлина пред наши чуждестранни гости и клиенти. В последно време тази задача става непосилна. В Бургас буквално няма какво да се види и прави. Разходка по „Богориди”, Терасата , Фонтана и Моста. Това е. Градът ни е заприличал на строителна площадка, от която обикновените граждани не печелим нищо. Като добавим и обслужването по заведения и магазини, което е под всякаква критика, картинката става плачевна. Липсват и достатъчно добри хотели. Имаме хубава плажна ивица, но това не е достатъчно.

Относно качеството на продуктите по заведенията и магазините и обслужването в тях, вина носят всички - служителите и собствениците на обектите и Общината. При нас се наблюдава явлението, че дори и богаташите са ни бедни. Тоест заплащането, което предлагат, не стимулира служителите да извършват качествено своите задължения. Много хора се шегуват с Америка за „американската усмивка”,  но повярвайте ми - няма обект там, където да влезеш и да не те поздравят усмихнато и да не те предразположат. Недоброто заплащане отказва подготвените и интелигентни хора, а собствениците карат по системата: „Който се съгласи да работи на тези пари”. Така идват и проблемите с обслужването. Държава и Община от край време притиска малкия и средния бизнес с какво ли не - данъци, такси, глоби и др. Бизнесмените икономисват от качествена продукция и така се влошава качеството на продуктите в заведението. Гостите сядат веднъж, плащат високата сметка, и не повтарят заведението. Това не е успешна формула и всички го знаят.

-Нощният живот е една от слабостите на Бургас. Какви са механизмите, чрез които да привличаме повече национални и интернационални креативни бизнеси и туристи?

 -Нощният живот в Бургас е болна тема от години. Не говоря за София, която отдавна е в Европа и по заплащане, и по стандарт на живот. Но Варна, Пловдив са градове, с които можем да се сравним. Пловдив разви много своята индустрия и за по-малко от 10 години покачи сериозно стандарта на живот на своите граждани. Към момента Варна има 64 дискотеки и барове. Можете ли да си представите - 64 дискотеки и барове, а ние нямаме и 10. Говоря за стандарт на живот, защото той е неразривно свързан с нощния живот. Много е просто, за да ходи човек на дискотека, бар или заведение, то той трябва да има пари. Стандартът на живот на бургазлии е изключително нисък, а заплатите са 600-700 лв. Няма как да очакваш от тези хора да излизат и да се веселят, а както стана ясно туристи няма. Ако има някакви, то те са само в рамките на 3 месеца през лятото. Отново тук може да се вземат много мерки, и всички зависят изцяло от Общината. Първото нещо, което искам, когато става въпрос за нощен живот, е сигурност или „регламентиран нощен живот”. За мен означава спокойствие, дискретно, но постоянно полицейско присъствие и адекватни охрани на барове и дискотеки. Хората в тях да се чувстват като клиенти и туристи, а не като войници по време на битка.

Заведенията да предлагат качествени продукти и обслужване.  Улиците да са осветени и да има удобен транспорт. Не съм привърженик и на правилото в полунощ да се спира музиката. Спокойно могат да се замерят някакви допустими децибели и музиката да се позволява поне до 2:00 ч. Нощният труд да се заплаща достойно и да бъде атрактивен като професия. Ако успеем да привлечем чужди инвестиции в Бургас, да развием индустрията и покачим  заплащането и стандарта на живот на гражданите, то нощният живот ще се случи от само себе си. Тогава ще се усети липсата на нощни заведения и ще се отворят повече такива, а Общината ще организира спокойното протичане на вечерта.

-Създава ли Общината условия за привличане на крупни инвеститори? Съгласен ли сте с твърдението, че фасадата на Бургас е хубава, но икономически нещата са много зад другите областни градове в страната?

-За мен град Бургас към момента дори не е хубава фасада, но може да се нарече „нелогична строителна площадка”. Факт е, че 12 години вече сме в Европа и друго управление освен това не сме видели. За 12 години успяха да предоставят пристанището, което е транспортен обект - монополист в района, на концесия на частник, затвориха се множество малки цехове и производства, а единственият инвеститор е някакъв кол център. Съвсем наскоро имаше интерес от един от най-големите китайски сайтове, с оборот от милиарди долари, да отвори разпределително звено в Бургас за Балканския полуостров. Това означава да съживи карго терминала на летището, да съживят пристанището, влаковете, камиони, цялата логистика. Огромна инвестиция. Никой няма да обвинявам , ама хората идваха няколко пъти до Общината и след това наеха пристанище Пирея в Гърция за 50 години. Престъпно е да няма привлечени инвестиции в града ни. Затова нямаме добро заплащане, това е и причината младите, работоспособни и интелигентни хора бягат навън и да ги губим. Общината има безброй лостове, с които да превърне себе си в апетитна почва за всеки инвеститор.

-Живял сте и в САЩ и имате наблюдение върху това как се вършат нещата там и разликата с българската действителност. Какво бихме могли да приложим в Бургас от „американския модел”?

-Честният отговор на този въпрос е, че няма как да ги стигнем американците. Те са много различни като разсъждения и манталитет. Трябва да минат много години, за да сме на тяхното ниво. За първи път видях там хора доволни от страната си, щастливи и добре заплатени, истински патриоти. Хора, които се усмихват и кимат един на друг, без да се познават. Те също имат проблеми, разбира се, но имат работеща система, отговорна и уважавана полиция. Закони, които пазят гражданите и бизнеса.

-Как виждате създаването Морски колеж в Бургас? Нуждата от такъв не е тайна за бургазлии, а през годините нивото на Морското училище спадна драстично. Какви специалности би могло да има в този колеж и това ли е един от начините да задържим младите хора в града ни?

 -Аз съм завършил въпросното Морско училище и мога да кажа, че там се учеше не само на учебния материал, но и как да бъдеш мъж. Към момента Морското училище няма нищо общо с това, на което се обучавахме ние. Кариерата в корабоплаването е мъжка професия, достойна за възхищение и доста добре заплатена. Тя е придружена с много наземен персонал, който се занимава с товарите и документацията. Бургас е голям пристанищен град. Портът се намира в естествен залив, който държи водата на постоянно ниво и корабите маневрират спокойно. Всички останали пристанища са принудени да строят подводни диги, с които да задържат нивото на водата изкуствено. Пристанището е от изключителна важност за града, освен прехрана на много хора, то е и транспортен възел с много възможности. В порта ни, поради липса на организация и механизация, а също и добре подготвен персонал, се наблюдава отлив и нежелание от страна на корабособствениците да го ползват за своите нужди. Всеки кораб, който бива обслужван в пристанището, заплаща пристанищна такса за престоя си. Когато го бавят и не го обслужват веднага и качествено, се трупат такси. Това е и причината корабите да ползват нашето пристанище само в краен случай. Отделен е въпросът защо Морска гара седи празна откъм кораби от години.

Пристанището е работодател, който плаща много добри заплати, а корабоплаването е професия и кариера за много хора. Колежът може да се помещава в сградата на сегашната гимназия или да се изгради нова. Това е въпрос на решение на Общински съвет. Учениците, които сега завършват Професионалната гимназия по морско корабоплаване и риболов „Свети Никола” и искат да градят кариера в корабоплаването, са принудени да учат във Варна, а родителите им да плащат за квартири и пътни на децата си. Срамота е Бургас да подарява толкова студенти на Варна. Много от тези специалности могат да се преподават тук и да улесним доста от семействата в града ни, решили децата им да следват морските специалности.Купуването и продаването на гласове са престъпление.