Минути преди да излезе на сцената на ДНА в Бургас намираме Мария Сапунджиева зад кулисите. Макар да тече трескава подготовка преди началото на пиесата „Кастинг за мъже”, където тя партнира с колегата си Герасим Георгиев - Геро, усмихнатата актриса не ни отказва кратко интервю.
- За първи път ли играете в тандем с Герасим Георгиев – Геро?
- В театъра, да. И мога да кажа, че е изключително удоволствие.
- Но предвид сюжета на постановката, сега като че ли наваксвате.
- Да, все едно излизаме заедно седем пъти наведнъж на театралната сцена.
- А нужно ли е да правим кастинг и да имаме седем първи срещи, за да срещнем единствения човек за нас?
- Не знам. Нямам отговор на този въпрос. Може би точно затова пиесата се занимава с проблема. Търси се отговор доколко човек може да си позволи да пилее живота си. Оригиналното заглавие на пиесата е „Лизилота и месец май”. За мен това е заглавието и аз работя по него. Трагикомедията, какъвто е жанрът на пиесата е свързан с живота на героинята. Защото тази жена, която разбира, че животът й е минал, без да го живее, без да го усети. Според мен това е посланието към хората: Живее се веднъж и трябва да се живее без пропуск.
- Това значи ли, че пиесата разбива максимата за птичето, което каца веднъж на рамото, а трябва да се дебне и да се хваща всеки един шанс?
- Да, зависи доколко човек е готов за това. Времето не може да се върне. Другият проблем, поставен в пиесата е, дали има такъв, с който да си преживееш живота. Доколко той може да издържи на това изпитание. Защото животът е урок, той е изпитание, през което човек иска или не иска, минава. Зависи много кой е насреща и дали ще успее да издържи заедно с теб. Имам едно любимо изречение: „Сам не може, трябва да има някой насреща”. Така че пиесата е много човешка. Дай Боже да я играем дълго и колкото се може повече зрители да я видят.
- А Вашата героиня научава ли си урока накрая?
- Да, научава го. Малко тъжно, малко със закъснение, но по-добре късно, отколкото никога, както се казва.
- Планувате ли друг съвместен проект с Герасим Георгиев - Геро?
- Не, но аз и тази пиеса не съм планувала. Просто режисьорът е предложил ролята на Геро и го е попитал: „С кой ти се играе?”, а той казал: „С Мария ми се играе”. Нямам планове, стига материалът да ми хареса, а ролята да ме вдъхнови, не отказвам. Мария Сапунджиева: Сам не може, трябва да има някой насреща
Минути преди да излезе на сцената на ДНА в Бургас намираме Мария Сапунджиева зад кулисите. Макар да тече трескава подготовка преди началото на пиесата „Кастинг за мъже”, където тя партнира с колегата си Герасим Георгиев - Геро, усмихнатата актриса не ни отказва кратко интервю.
- За първи път ли играете в тандем с Герасим Георгиев – Геро?
- В театъра, да. И мога да кажа, че е изключително удоволствие.
- Но предвид сюжета на постановката, сега като че ли наваксвате.
- Да, все едно излизаме заедно седем пъти наведнъж на театралната сцена.
- А нужно ли е да правим кастинг и да имаме седем първи срещи, за да срещнем единствения човек за нас?
- Не знам. Нямам отговор на този въпрос. Може би точно затова пиесата се занимава с проблема. Търси се отговор доколко човек може да си позволи да пилее живота си. Оригиналното заглавие на пиесата е „Лизилота и месец май”. За мен това е заглавието и аз работя по него. Трагикомедията, какъвто е жанрът на пиесата е свързан с живота на героинята. Защото тази жена, която разбира, че животът й е минал, без да го живее, без да го усети. Според мен това е посланието към хората: Живее се веднъж и трябва да се живее без пропуск.
- Това значи ли, че пиесата разбива максимата за птичето, което каца веднъж на рамото, а трябва да се дебне и да се хваща всеки един шанс?
- Да, зависи доколко човек е готов за това. Времето не може да се върне. Другият проблем, поставен в пиесата е, дали има такъв, с който да си преживееш живота. Доколко той може да издържи на това изпитание. Защото животът е урок, той е изпитание, през което човек иска или не иска, минава. Зависи много кой е насреща и дали ще успее да издържи заедно с теб. Имам едно любимо изречение: „Сам не може, трябва да има някой насреща”. Така че пиесата е много човешка. Дай Боже да я играем дълго и колкото се може повече зрители да я видят.
- А Вашата героиня научава ли си урока накрая?
- Да, научава го. Малко тъжно, малко със закъснение, но по-добре късно, отколкото никога, както се казва.
- Планувате ли друг съвместен проект с Герасим Георгиев - Геро?
- Не, но аз и тази пиеса не съм планувала. Просто режисьорът е предложил ролята на Геро и го е попитал: „С кой ти се играе?”, а той казал: „С Мария ми се играе”. Нямам планове, стига материалът да ми хареса, а ролята да ме вдъхнови, не отказвам. 
