Мариан Залцман, Филип Морис Интернешънъл: Всяка криза съдържа пътна карта за бъдещето

Световно признатият пиар и старши вицепрезидент глобални комуникации във ФМИ предлага своята визия за света след COVID-19: Споделена икономика, по-малко омраза и по-малко разделение

МАРИАН ЗАЛЦМАН

Дори и в този ранен етап вече се усеща разделителната линия между живота „преди“ и живота „след“ пандемията от COVID-19. В следващите месеци и години ще усетим силно както емоционалните последствия от тази криза като по-добра адаптация към промените, по-голяма поносимост към поемането на риск, промяна на приоритетите ни в живота, така и реалните като промени на работните пространства например. Това споделя Мариан Залцман, старши вицепрезидент глобални комуникации във Филип Морис Интернешънъл за водещия гръцки всекидневник Екатимерини.

Преди около година и половина аз правех прогнози за това каква ще бъде 2019 година, когато с тъга отбелязах загубата на четири основни стълба на публичния дискурс: учтивост, компромис, въздържаност и възможност за разговор. И след това в края на годината представих моята визия за предстоящите тенденции така: „2020 г. ще бъде годината, в която ще търсим начини да внесем контрол, яснота и спокойствие в един свят, който все повече излиза от контрол. Сега, след като е изминала почти половината от годината, мисля, че всички ще се съгласим, че „контролът, спокойствието и яснотата“ ще са изключително добре дошли, но твърде неочаквани и дори немислими. Изумително е колко бързо една неочаквана глобална криза може да преобърне прогнозите.

И все пак, докато коронавирусът продължава да всява хаос в света, вярата в щедростта на човечеството се връща. Ако сега трябваше да напиша увода на прогнозите си за 2020 г., бих посочила съвсем различни четири стълба: близост, задружност, съчувствие и усещане за общност. Вече съм изпълнена с надежда, че ще възстановим възожността за водене на разговор с учтивост и ще успеем да смекчим ожесточението, което е толкова разпространено в дигиталната ера.

Вярвам, че след като преминем през тази криза, ще започнем да ценим повече другите. Ще си спомняме медицинските лица и другите на първа линия, които рискуваха живота си всеки ден за нас. Гражданите на Ню Йорк станаха известни с това, че всяка вечер в седем часа изразяваха своята благодарност. На много други места в Европа хората правеха същото, може би вдъхновени от музикалните изпълнения и поздрави от балконите в Италия няколко седмици по-рано. Сега със сигурност обръщаме повече внимание на едни от „най-важните служители“ – продавачите в магазините за хранителни стоки, куриерите, работниците в складовете и други – които с риск за собственото си здраве продължиха да работят, за да имаме доставки от хранителни продукти и такива за дома. Сега родителите, които с усилие помагат с уроците на децата си от вкъщи, без съмнение оценяват много повече учителите, които успяха някак да овладеят хаоса и да продължат да разпространяват знание и мотивация в по-голям мащаб.

Вече много от нас живеят във време, което аз наричам QST („стандартно карантинно време“). Благодарение на виртуалните работни места и работата от разстояние, социалните медии и глобализацията ние сме свързани с останалата част от света по всяко време - денем и нощем. За първи път в съвременната ни история светът се обедини срещу един общ враг – този на коронавируса. Надявам се, че след като преживяхме тези странни и трудни месеци заедно, ще успеем да запазим това усещане за близост и връзка и след като кризата отмине, или поне ще позволим то да повлияе на бъдещите ни взаимоотношения.   

Вярвам също така, че пандемията ще ускори тенденцията хората да разчитат на собствено производство и подсигуряване на нуждите си. От няколко години все повече хора отглеждат в градината или на вилата си зеленчуци, пилета или други животни или пък си правят сами сапун, свещи, кремове и други основни стоки за бита. Това желание да направиш повече неща за себе си „от нулата“ е макро тенденция, която отразява много нива на неудовлетвореност от модерния начин на живот. Хората жадуват да усетят по-силната връзка с природата и земята. Те изпитват носталгия или дори завист към това, което възприемат като простичък живот на поколенията преди тях. Стремят се да упражняват контрол върху качеството на това, което ядат и пият, като си го произвеждат сами. Искат да се изключат от интернет, за да направят нещо в „реалния“ живот.

Covid-19 придава усещането за неотложност на тези импулси. В магазините в САЩ вече не могат да се намерят семена за зеленчуци. Маята и брашното също вече са дефицитни, защото все повече хора си печаха сами хляб по време на карантината. Според данни на Агенция „Нилсен“ продажбите на мая за хляб в САЩ са нараснали с 647 процента в седмицата на 21 март в сравнение със същия период на предишната година.

Друг аспект на тази тенденция е бумът на домашните ремонти и усвояването на практически умения. Хората се измориха от свръх-консумацията и се ужасяват от нейното въздействие върху околната среда, затова искат да могат сами да поправят електронните си устройства и други стоки, а не да ги изхвърлят или подменят с нови. Има и едно усещане, че сме загубили основни умения – как да поправим велосипеда си, да си зашием копчето или да свършим някаква дърводелска работа. Хората вече не желаят да разчитат на други за тези прости потребности.

От години насам се усеща една силна тенденция да се залага на местното, да се купуват стоки от местното производство, но тази криза може да е повратната точка. Защото едно е, когато само няколко щанда в супермаркета остават празни, но съвсем друго, когато цялата търговия на един град е под заплаха. Тази криза накара общностите да си дадат много повече сметка за трудностите, пред които са изправени собствениците и работещите в малките фирми. На практика всички може би познаваме някой, който е загубил работата си или чийто бизнес е фалирал. И сега вече започнахме най-сетне да оценяваме колко важни са тези хора за благосъстоянието на цялата общност.

Осъзнаване на значението на равенството между половете и ролята на жените лидери в справянето с кризата.

Някои смятат, че кризата с Covid-19 е била по-добре управлявана и балансирана в държавите, които са управлявани от жени. Премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардън, която в началото на кризата направи обръщение към нацията от дома си, след като приспа дъщеря си, наложи практиката на откровеното говорене и бързото действие в трудни ситуации. Германският канцлер Ангела Меркел пък е известна със своя делови подход към управлението, а и фактът, че тя самата е учен помогна в случая. Това също е нещо, което стана ясно в тези времена: науката трябва да ни води.

Разбира се, няма гаранции, че една жена ще бъде по-добър лидер, но има много доказателства, че организациите извличат ползи, когато стимулират жените на ръководни постове. Във Филип Морис Интернешънъл ние се гордеем, че сме лидери в областта на равнопоставеността между половете. През 2019 г. станахме първата компания, която получи световен сертификат за равностойно заплащане за равен труд - EQUAL-SALARY. Постигането на баланс между половете в организацията е основна стъпка към създаването на приобщаваща работна среда, която допуска различни мнения, опит и идеи. То е от голямо значение за създаването на компания, в която хората имат усещане за принадлежност, вярват, че гласът им се чува, работата им се цени и те получават подкрепата, от която имат нужда, за да дадат най-доброто от себе и да развият пълния си лидерски потенциал.

Съвет към компаниите и марките по време на криза: нуждни са действия, а не думи.

В момент, в който всички правим усилия да се справим с последствията от пандемията, нямаме лукса да чакаме компаниите да изготвят дълги анализи за това какво трябва да правят, кога да го правят и какво ще получат в замяна. Необходими са бързи и незабавни действия и те са много по-мащабни от всичко, което една компания би планирала в една по-обичайна ситуация.

Хората искат компаниите да се държат по начин, който показва, че те са загрижени и искат да предпазят своите служители,клиенти и общности от Covid-19 и икономическото цунами, което вирусът причинява. Трябва да знаем, че компаниите дават своя принос за намиране на практически решения, доколкото могат.

Искаме да знаем, че компаниите се състоят от хора, които ги е грижа за останалите.

Не се изненадвайте, ако след пандемията, потребителите преосмислят своите „партньорства“ с марките на базата на оценката си за това кои компании са имали най-отговорно поведение по време на пандемията. Лоялността към марките, разбира се, може да стигне само донякъде и когато човек решава какво да купи, той отчита и фактори като цена, качество и удобство. В последните години един друг фактор започва да излиза на преден план и това е предназначението, смисъла на продукта. Този фактор ще става още по-важен във време, когато държавите по света търсят решения на заплахата за здравето в целия свят и на други кризи.

Лидерство по време на пандемия  - Филип Морис Интернешънъл и други примери от бизнеса

В основата на призива за действие към компаниите стои основният етичен принцип, че хората са на първо място. Тази криза даде възможност на компании от различни сектори да предприемат действия и да покажат истинската си същност. Някои спряха традиционното си производство и започнаха да произвеждат важно оборудване за борбата с Covid-19. Bauer например се пренасочи от производство на каски за хокей на лед към производство на защитни шлемове. Пивоварни и фабрики за алкохол започнаха да правят дезинфектанти за ръце, както направи и Филип Морис Интернешънъл в някои от фабриките си. Kering SA (Balenciaga, Saint Laurent) шият хирургични маски. Ford, GM, Fiat, Nissan, и Tesla са автомобилните компании, които произвеждаха вентилатори, защитни маски и предпазни шлемове. А Virgin Orbit правят мостови вентилатори.

Други марки помагат по други начини: UPS оказва съдействие с доставките на тестове и транспорта на пробите до лабораториите. Microsoft пък създадоха онлайн приложение, което предоставя актуална информация за потвърдените случаи на Covid-19 по света. Facebook предлага платената версия на услугата за чат на работното място Workplace Advanced безплатно на държавни организации и аварийни служби за 12 месеца. Приложението Slack предлага безплатно обновяване на платените планове за екипите, които се занимават с научни изследвания за коронавируса, лечение и овладяване на заразата.

Дори и преди епидемията оценявах приноса на тези марки в живота ми, но сега ги виждам в нова и още по-добра светлина.
Мариан Залцман, старши вицепрезидент по глобални комуникации, Филип Морис Интернешънъл (ФМИ).

 

Материалът е публикуван с подкрепата на Филип Морис България

Галерия