След 15-20 години в българските училища ще учат основно сирийчета, ромчета и турци
Любомир Игнатов е в сферата на образованието от 30 години. Роден е в Ямбол, но е животът му е преминал в Бургас, където е завършил основно уилище, гимназия и Учителския институт. Завършил е още Българска филология и НСА. Работил е като начален и прогимназиален учител, бил е директор в село Трояново, но от 23 години оглавява бургаското ОУ „Г. Бенковски“. Преминал е през цялата йерархия на родната просвета.
Г-н Игнатов, какво е състоянието на учебната система в Бургас в момента?
Нашата система е консервативна, промените бавно се вкарват, особено откакто преминахме на делигиран бюджет. За това адмирирам бившият министър Даниел Вълчев, който за мен е най-успешният министър от 89-та година досега. Учебният материал, за някои предмети, започна да е се опростява, но все още голяма част от предметите – физика, химия, дори българският език и литературата, все още не е съобразен с възрастовите особености на учениците. Би трябвало да има повече практическа насоченост и да се гледа за природата, защото реално ние сме нейни деца. Това нещо много ще улесни образователната система, но ще стане бавно. Нужно е опростяване и пак опростяване на учебниците. Мои служителки, които заминаха за Щатите и Канада, ми казват, че това, което тук се учи в 4 клас, там се учи в 8-ми и 9-ти. Прекалено е натоварена нашата система, и когато учениците ни навлязат в живота, нямат тази практическа насока. На Запад децата по-бързо се ориентират и съответно това рефлектира и върху социалната политика, икономиката и т.н.
Новата система не се ли опитва да оправи това?
Опитва се и ще го направи, но все още нещата стават на парче. През 60-те имахме дуално обучение, т.е. училищата бяха до 10 клас и другите две години бяха професионални – учеше се за шлосер, за шофьор, Морският техникум беше рибарско училище с 2-годишен курс.
Как се става директор на училище?
Аз лично съм станал с конкурс още през 1992. Три години след това учителския колектив в инспектората се събираше и решаваше да се дадели възможност на директора да остане за постоянно. Сега се видоизмени на 4 години, но през всяка година се прави атестация. Всеки си мисли, че един директор, без значение дали е на училище или предприятие, му е най-лесно да удря на масата и всички да хвърчат. Тук обаче става въпрос за управленска култура, дали ще можеш да се справиш с този колектив и дали ще обичаш служителите си и децата. Нужен е толеранс поне две години, защото освен учебните дела, ние имаме работа и с родители, с обществени организации, с полиция и пожарна и т.н. Има и работа с финанси, така че директорът става дялан камък. Изкуство е да умееш да работиш с хората, въпреки че всяко едно човешко същество се стреми да се издигне и да иска власт, защото тя е сладко нещо. Някои път обаче тя е нож с две остриета, защото бързо насища или отчайва хората.
Как ще коментирате новия Закон, според който трябва да има много учебници, както е в много европейски държави?
Първо тези държави не са толкова корумпирани, колкото нашата. Второ, ние 100 години сме карали с един учебник, сега караме с три. Има възможност да се прочете и разгледа учебникът от учителя и действително да се избере най-доброто. Многото учебници, според мен, пораждат корупция. Ние сме малка държава, една Москва например, с три пъти повече ученици от нас, кара с един учебник.
Каква е връзката между корупцията и учебниците?
Ами за учебниците се харчат десетки милиони левове годишно и издателствата се стремят да вземат по-големия пай. Те ще искат да се акумулират от група фирми и ще атакуват и големите и малките училища да изберат техния учебник.
И тук ли има монопол?
Щом са три фирми в момента, може би чак монопол няма, но все пак те се стремят да завладеят повече от пазара. Ето сега например гледахме да направим новия разчет за учебниците за тази година – ами спрямо миналата година цените им веднага се вдигнаха с по 3-4 лв. Става въпрос за една много голяма сума, предполагам в порядъка на 30 млн. лв. и тук ще се хвърлят много хора – знайни и незнайни автори и учители, защото става въпрос за пари. За съжаление хората лесно се изкушават и всичко това е за сметка на качеството на образованието, а то трябва да е страшно прецизно. Да не говорим, че и на депутатите в Парламента ще им се подаде това, което Комисията по образование и култура е решила. Тук е и най-големият парадокс – председателят на комисията Милена Дамянова няма нито един ден трудов стаж нито като учител, нито като директор. Това може да се случи само в България, даже и на о-в Тамбукту няма как да стане. Вярно е, че покрай нея има много учители и педагози, но тези неща, трябва да се прецизират много деликатно.
Какви неуредици конкретно имате предвид?
Ами не е нормално да вземеш от 5 клас дете да учи френски, испански, английски по 100 думи и т.н., то просто няма такава психическа нагласа. После какво правим – отнемат децата от малките градчета и квартали, близо до сателитните градове, 5 деца например отиват в езиковите гимназии, родителите се бият в гърдите, обаче ние унищожихме основни малки училища. Затова има нулев прием. Не се мисли, че така ликвидираме училищата. В малките населени места, там хората също трябва да живеят и да дават продукция. Земята, която оставят, за да дойдат в големия град, храни всички нас. Така че това е тристранен процес.
Предстоят приемите за първи клас, разкажете повече за тях?
От 14 април предстоят приемите за първи клас, всяко училище си изработва критерий. Хубаво е, че за първи път се въведе електронното записване. Това донякъде ни успокоява директорите, от друга страна дава възможност на директора на учителския колектив да работи, защото когато училището има добър имидж, ще се насочат повече деца. Преди това имаше случаи, когато някои директори и училищни колективи насъскваха родители и деца срещу колегите си от други училища. Това не беше честно и етично. Апелирам тази система да се въведе и в детските градини, защото е по-обективна и родителите сами си решават.
Колко бяха записванията през миналата година?
През последните години приемаме по 2-3 паралелки. Миналата година бяха две, но сега пак са три. Това е нормално за нашето училище, все пак ж.к. „Зорница“ не е голям, но и наблюдавам, че голяма част от българите емигрират. За тази година три деца отидоха в Англия и две в Германия, заедно с родителите си. Те са първи, втори и седми клас. Освен емигрирането, друг лош фактор, е и намалението на раждаемостта.
Кога са държавните изпити?
В края на май 4 клас са български и математика и още четири предмета, в 7 клас също са в края на май. Ние им казваме малките зрелостни изпити за 7 клас. Тези изпити са много полезни, защото си проличава кой как работи, въпреки че едно градско училище не може да се сравни с едно селско, където има роми и турци. Там целта е до 8 клас да се ограмотят, защото виждаме какво се случва – за 5 лева убиват човек. Ако, когато се научи да чете и да брой, той има малко повече самочувствие, разширява си кръгозора за обществото и страната като цяло. Не ходят ли да училище стават изключително първични, диваци. А това е много грозно в 21 век.
Колко са учениците в ОУ „Георги Бенковски“?
С точност са 357 в момента. Ж.к. „Зорница“ е с население около 20 000 души и диапазонът, в който вървим е от 330 до 380 ученици. Това е един цикъл – учениците порастват, излизат и т.н., но лошото е, че се чувства, че българското население се топи и ще дойде време, когато няма да обучаваме българчета. Ще учим сирийчета, ромчета, турчета. Селата се прехвърлят в малките градове, ще започнат и в големите.
Имате ли чужденци във вашето училище?
Имаме около 13 русначета, 3-4 български турчета, които живеят в Бургас, две деца имаме от Ангола и едно от Казахстан. Всички са симпатични дечица и ги приемаме добре, но за в бъдеще така ще стане, аз може би няма да видя, но след 15 години в българските училища, ще влязат съвсем други деца.
Любомир Игнатов е в сферата на образованието от 30 години. Роден е в Ямбол, но е животът му е преминал в Бургас, където е завършил основно уилище, гимназия и Учителския институт. Завършил е още Българска филология и НСА. Работил е като начален и прогимназиален учител, бил е директор в село Трояново, но от 23 години оглавява бургаското ОУ „Г. Бенковски“. Преминал е през цялата йерархия на родната просвета.
Г-н Игнатов, какво е състоянието на учебната система в Бургас в момента?
Нашата система е консервативна, промените бавно се вкарват, особено откакто преминахме на делигиран бюджет. За това адмирирам бившият министър Даниел Вълчев, който за мен е най-успешният министър от 89-та година досега. Учебният материал, за някои предмети, започна да е се опростява, но все още голяма част от предметите – физика, химия, дори българският език и литературата, все още не е съобразен с възрастовите особености на учениците. Би трябвало да има повече практическа насоченост и да се гледа за природата, защото реално ние сме нейни деца. Това нещо много ще улесни образователната система, но ще стане бавно. Нужно е опростяване и пак опростяване на учебниците. Мои служителки, които заминаха за Щатите и Канада, ми казват, че това, което тук се учи в 4 клас, там се учи в 8-ми и 9-ти. Прекалено е натоварена нашата система, и когато учениците ни навлязат в живота, нямат тази практическа насока. На Запад децата по-бързо се ориентират и съответно това рефлектира и върху социалната политика, икономиката и т.н.
Новата система не се ли опитва да оправи това?
Опитва се и ще го направи, но все още нещата стават на парче. През 60-те имахме дуално обучение, т.е. училищата бяха до 10 клас и другите две години бяха професионални – учеше се за шлосер, за шофьор, Морският техникум беше рибарско училище с 2-годишен курс.
Как се става директор на училище?
Аз лично съм станал с конкурс още през 1992. Три години след това учителския колектив в инспектората се събираше и решаваше да се дадели възможност на директора да остане за постоянно. Сега се видоизмени на 4 години, но през всяка година се прави атестация. Всеки си мисли, че един директор, без значение дали е на училище или предприятие, му е най-лесно да удря на масата и всички да хвърчат. Тук обаче става въпрос за управленска култура, дали ще можеш да се справиш с този колектив и дали ще обичаш служителите си и децата. Нужен е толеранс поне две години, защото освен учебните дела, ние имаме работа и с родители, с обществени организации, с полиция и пожарна и т.н. Има и работа с финанси, така че директорът става дялан камък. Изкуство е да умееш да работиш с хората, въпреки че всяко едно човешко същество се стреми да се издигне и да иска власт, защото тя е сладко нещо. Някои път обаче тя е нож с две остриета, защото бързо насища или отчайва хората.
Как ще коментирате новия Закон, според който трябва да има много учебници, както е в много европейски държави?
Първо тези държави не са толкова корумпирани, колкото нашата. Второ, ние 100 години сме карали с един учебник, сега караме с три. Има възможност да се прочете и разгледа учебникът от учителя и действително да се избере най-доброто. Многото учебници, според мен, пораждат корупция. Ние сме малка държава, една Москва например, с три пъти повече ученици от нас, кара с един учебник.
Каква е връзката между корупцията и учебниците?
Ами за учебниците се харчат десетки милиони левове годишно и издателствата се стремят да вземат по-големия пай. Те ще искат да се акумулират от група фирми и ще атакуват и големите и малките училища да изберат техния учебник.
И тук ли има монопол?
Щом са три фирми в момента, може би чак монопол няма, но все пак те се стремят да завладеят повече от пазара. Ето сега например гледахме да направим новия разчет за учебниците за тази година – ами спрямо миналата година цените им веднага се вдигнаха с по 3-4 лв. Става въпрос за една много голяма сума, предполагам в порядъка на 30 млн. лв. и тук ще се хвърлят много хора – знайни и незнайни автори и учители, защото става въпрос за пари. За съжаление хората лесно се изкушават и всичко това е за сметка на качеството на образованието, а то трябва да е страшно прецизно. Да не говорим, че и на депутатите в Парламента ще им се подаде това, което Комисията по образование и култура е решила. Тук е и най-големият парадокс – председателят на комисията Милена Дамянова няма нито един ден трудов стаж нито като учител, нито като директор. Това може да се случи само в България, даже и на о-в Тамбукту няма как да стане. Вярно е, че покрай нея има много учители и педагози, но тези неща, трябва да се прецизират много деликатно.
Какви неуредици конкретно имате предвид?
Ами не е нормално да вземеш от 5 клас дете да учи френски, испански, английски по 100 думи и т.н., то просто няма такава психическа нагласа. После какво правим – отнемат децата от малките градчета и квартали, близо до сателитните градове, 5 деца например отиват в езиковите гимназии, родителите се бият в гърдите, обаче ние унищожихме основни малки училища. Затова има нулев прием. Не се мисли, че така ликвидираме училищата. В малките населени места, там хората също трябва да живеят и да дават продукция. Земята, която оставят, за да дойдат в големия град, храни всички нас. Така че това е тристранен процес.
Предстоят приемите за първи клас, разкажете повече за тях?
От 14 април предстоят приемите за първи клас, всяко училище си изработва критерий. Хубаво е, че за първи път се въведе електронното записване. Това донякъде ни успокоява директорите, от друга страна дава възможност на директора на учителския колектив да работи, защото когато училището има добър имидж, ще се насочат повече деца. Преди това имаше случаи, когато някои директори и училищни колективи насъскваха родители и деца срещу колегите си от други училища. Това не беше честно и етично. Апелирам тази система да се въведе и в детските градини, защото е по-обективна и родителите сами си решават.
Колко бяха записванията през миналата година?
През последните години приемаме по 2-3 паралелки. Миналата година бяха две, но сега пак са три. Това е нормално за нашето училище, все пак ж.к. „Зорница“ не е голям, но и наблюдавам, че голяма част от българите емигрират. За тази година три деца отидоха в Англия и две в Германия, заедно с родителите си. Те са първи, втори и седми клас. Освен емигрирането, друг лош фактор, е и намалението на раждаемостта.
Кога са държавните изпити?
В края на май 4 клас са български и математика и още четири предмета, в 7 клас също са в края на май. Ние им казваме малките зрелостни изпити за 7 клас. Тези изпити са много полезни, защото си проличава кой как работи, въпреки че едно градско училище не може да се сравни с едно селско, където има роми и турци. Там целта е до 8 клас да се ограмотят, защото виждаме какво се случва – за 5 лева убиват човек. Ако, когато се научи да чете и да брой, той има малко повече самочувствие, разширява си кръгозора за обществото и страната като цяло. Не ходят ли да училище стават изключително първични, диваци. А това е много грозно в 21 век.
Колко са учениците в ОУ „Георги Бенковски“?
С точност са 357 в момента. Ж.к. „Зорница“ е с население около 20 000 души и диапазонът, в който вървим е от 330 до 380 ученици. Това е един цикъл – учениците порастват, излизат и т.н., но лошото е, че се чувства, че българското население се топи и ще дойде време, когато няма да обучаваме българчета. Ще учим сирийчета, ромчета, турчета. Селата се прехвърлят в малките градове, ще започнат и в големите.
Имате ли чужденци във вашето училище?
Имаме около 13 русначета, 3-4 български турчета, които живеят в Бургас, две деца имаме от Ангола и едно от Казахстан. Всички са симпатични дечица и ги приемаме добре, но за в бъдеще така ще стане, аз може би няма да видя, но след 15 години в българските училища, ще влязат съвсем други деца.
