Сред рибарите има една особена група. С принадлежност към нея могат да се похвалят малцина. Това са хората, които умеят да улавят най – голямата риба в Черно море и вливащите се в него реки – моруната. Някога тя се е срещала в дълбините много по – често, отколкото сега. И достигала тегло от над един тон. С парите, получени след продажбата на само на един такъв екземпляр, рибарят можел да издържа себе си и семейството си цяла година, свидетелстват старите хроники. Високо ценено, както е известно е не толкова месото, колкото хайверът – незаменимият деликатес, за който търговците плащат баснословни суми.
Моруните са най - големите есетрови риби. През размножителния си период те изминават хиляди километри. Живеят в Черно море, но в средата и края на зимата навлизат в сладководните реки и през пролетта си хвърлят хайвера. В Дунав средните размери на съвременни моруни са около до 3 - 4 метра дължина и до 400 кг тегло. Най - голямата подобна риба, хваната в българската част на реката е тежала 882 кг. Рекордите са от река Волга, където през 1924 г. извадили 1228 - килограмов екземпляр с 248 кг хайвер, а през 1927 г. – 9 - метрово чудовище, тежащо тон и половина.
По течението на Дунав моруните стигат до енергийния комплекс Джердап между Румъния и Сърбия.Там реката е преградена с язовирна стена. За голямо съжаление на риболовците отвъд тази стена. Рибарите разказват, че в средата и края на 80 - те години моруните, както и повечето от другите, идващи от Черно море риби, са били почти изчезнали. Обясняват го с масовото използване на торове и пестициди. Чрез притоците от Унгария, Югославия, Румъния и България, вредните вещества се отичали в Дунав и оттам в морето. Кризата на икономика и селското стопанство в страните на Източна Европа оказал благоприятно въздействате върху речните видове. Промишлените замърсители намалели, а употребата на изкуствени торове и препарати била ограничена. И моруните започнали да се появяват отново.
За да бъде уловена моруна е нужно да бъде подготвена много специална, майсторски изработена примамка, която рибарите наричат капан или “кармаци”. Кармакът представлява дълго около 100 метра въже, на което през метър са вързани стоманени куки на 80-100-сантиметров повод. От двете страни на въжето се слагат триъгълни котви от арматурно желязо, които се забиват в дъното. Кармаците се залагат напряко на течението ако става дума за речен риболов. На всяка от 100 - те стоманени куки виси завързано парче стиропор, в миналото са слагали дърво. Така течението носи куката и тя се движи. Моруната е дънна риба. Тя плува бавно и следи внимателно всичко около себе си. Когато наближи кармака тя забелязва движението и очаквайки че се натъкнала на плуващи мъртви или зашеметени риби, с които обича да се храни, се впуска към опасните остриета. Щом някоя от куките се забие в тялото й, рибата започва да се мята и се нанизва на други остриетата. Понякога тя успява да се освободи от капана, но най – често остава прикована на дъното. Възможно е да умре преди рибарят да е дошъл и да я намери. Ако обаче се е закачила час - два преди лодкарят да провери кармаците, огромната риба може да е изключително опасна. Щом рибарят задърпа въжето с куките, тя започва да се мята и пляскането на опашката й прави истински водовъртеж. Не една лодка е била преобръщана по този начин, а много такива инциденти са завършвали със смърт на човек. Затова и веднага, щом се покаже някаква част от тялото на гигантската риба, тя трябва да бъде убита с остър предмет. Ето какво ужасяващо описаните на такава ситуация срещаме в един от форумите за риболовци в Интернет: ” Ако не убиеш мoруната и я оставиш да отплува, направо си плюеш на късмета. Да не говорим, че може да платиш скъпо, дори да умреш. Затова, доближиш ли с лодката, да не ти мига окото! Да не ти трепва ръката! Грабваш нож, брадва, канджа, кол, кука … Бий, ръгай, режи, сечи, докато спре да мърда. Умре ли, вече е твоя…”
Трагичен е случат с трима мъже от дунавското Ново село през март 1994 година. Те вадели от ледените води на реката едър екземпляр. Рибата била толкова тежка, че щом я подпрели на борда, наклонила лодката. Двама от лодкарите паднали във водата. Единият се удавил, заплетен в кармаците, а тялото на другия така и не било открито.
Най – известните рибари, улавяли моруна напоследък безспорно са братята Люби и Асен Гаджулови от Ново село. През април 1996 г. те хващат риба с тегло 343 килограма, от която вадят 68 килограма черен хайвер. Случаят и до сега се разказва и преразказва във форумите и в социалните мрежи като пример за майсторски риболов.
Днес е събитие, ако някъде по морето бъде хваната моруна с тегло от 200 – 300 килограма. Но и преди повече от сто години подобни случаи не са били ежедневие. Въпреки, че ценните риби били много повече, рибарите, знаещи да практикуват специфичния риболов били малко. Способността да се ловят моруни, която според запознати е цяла наука, се предавала от баща на син. А тайната за това къде точно са местата в морето, където живеят така желаните обитатели на дълбините се пазела най – строго. И до сега в южните черноморски селца Резово и Синеморец има потомствени риболовци, които владеят секретите на сложния занаят. Те разказват, че за морският риболов на най – голямата риба е изключително важна стръвта. Тя се приготвяла от късчета конско месо и свински дроб, обработени по специална технология. Каква е тя, разбира се отказват да споделят.
Като доказателство за уменията си старите морски вълци показват снимки от най – успешните сезони.
За последен път големи моруни са улавяни в морето южно от Ахтопол преди четири години. Теглото им било от около 150 – 170 килограма. От тях бил изваден черен хайвер за няколко десетки хиляди лева. Изкупували ги веднага – още на кея.
Месото от моруна се купува направо от лодката за около 10 лева на килограм. По - скъп е черният дроб – около 30 лв. В сделката най - важен е черният хайвер. Цената му още пред 20 години е била 1000 германски марки на килограм. Днес той се продава дори по – скъпо. През 2006 г. рибарите от едно дунавско село са хванали няколко моруни, чиито хайвер е изтъргуван за по 700 евро на килограм. Но риболовът на моруни е обвит в тайнственост. След влизането на България в Европейския съюз, използването на кармаците е забранено. Залагането им се счита за нехуманно, тъй като те разкъсват тялото на рибата и тя може да продължи да плува ранена, докато умре. Но дори и да решат да се съобразят с това изискване, в момента те не могат да практикуват опасния, но доходоносен риболов. Уловът на есетрови риби беше забранен в българската акватория на река Дунав и Черно море в началото на 2012 година със Заповед на министъра на земеделието и храните. Това се наложи поради необходимостта от опазване на популациите на тези видове риби. После забраната беше удължена до 1 януари 2021 година.
Автор Татяна БАЙКУШЕВА