Кристиян Мирославов е един от играчите в отбора, чиято кариера е изцяло свързана с Нефтохимик. Роден е на 05.03.1999 г., в Айтос, където, в школата на местния Вихър, на 10 години, започва пътят му на футболист. Той става част от „зелената” академия през 2014 година. През 2016 г., когато е на 17 г., представянето му в Елитната юношеска група U19 на Нефтохимик впечатлява тогавашния старши-треньор на първия отбор Христо Янев. Така младият нападател започва да се подготвя изцяло с мъжкия отбор, който по това време се състезава в Първа лига.
Крис, ти си сред най-младите играчи в отбора. В същото време си от на-дълго време - това е четвъртият ти сезон в Нефтохимик, без прекъсване. Какво научи през това време?
Нaучих, че нещата не са толкова лесни колкото изглеждат. Че за един футболист не е достатъчен само талантът, а трябва много работа. За тези четири години в мъжкия отбор на Нефтохимик израснах, станах по-отговорен към всичко, защото разбрах, че човек получава шанс само когато го заслужи с отговорно отношение.
Кой ти помогна най-много и с какво?
Човекът, който най-много ми помага, през целия ми живот, това е баща ми. На него дължа всичко и съм му много благодарен. Във футбола човекът, който има най-голяма заслуга за израстването ми, е Николай Кръстев. С него работя от много малък и благодарение на него съм научил много неща. Той е треньор от високо ниво, има желязно търпение и много млади футболисти, като мен, са спечелили от работата си с него. Но освен тях двамата, има много други хора, които са ми помогнали – и ръководители, и треньори, не мога да изброя всички, но всеки ми е дал по нещо. И тук е мястото да кажа на всеки един от тях – „голямо благодаря” и да им се извиня ако съм ги обидил с нещо.
Започна да се подготвяш с мъжете на 17 години. Трудно ли ти беше да се впишеш в отбор от елитни футболисти? Помагаха ли ти?
Трудно не бих казал, но определeно усетих огромната разлика между юношеския и мъжкия футбол. Всички в отбора бяха положително настроени към мен, помагаха ми и адаптацията ми беше лесна.
Записа няколко мача в Първа лига. Какво си спомняш от тогава? Беше ли много притеснен когато излезе за първи път на сцената на професионалния футбол?
Да, по-скоро бях много развълнуван, не точно притеснен, но после като гледах запис на мача, видях, че вълнението ми много е личало. Първият ми мач беше гостуване на Дунав /Русе/. Тогава, за съжаление, паднахме, но за мен беше силен момент, който няма да забравя. Радвам се, че дебютът ми беше в елита, със зелената фланелка.
От твоите първи стъпки в мъжкия футбол до днес, отборът мина през много етапи и през три дивизии. Как приемаше ти тези промени и как това повлия на твоето израстване като футболист?
На мен ми подейства само положително. Натрупах опит. Първо имах късмет да запиша мачове в Първа лига. След това отборът изпадна във Втора лига и бяхме само млади момчета. Така получих шанс да играя постоянно, срещу отбори от професионалния футбол и да израствам. В Трета лига вече бяхме по-добре сформиран отбор, първенството беше силно, конкуренцията беше голяма и опитът, който получих също беше много важен. Спечелихме промоция за Втора лига и сега се борим за целите си.
Какви са намеренията ти за бъдещето? До къде стигат мечтите ти?
На първо място искам да се докажа в Нефтохимик. Да си върна заслугите към отбора, който ме е изградил и да му помогна аз със играта си. Мечтая да видя Нефтохимик на върха и ако тогава съм част от отбора ще съм най-щастлив.
Какво е най-важното за един млад футболист?
Най-важното за един млад футболист е да дава максимума от себе си в тренировките, да попива от опита на по-възрастните, да слуша треньорите. Важно е и получава шанс да играе, за да може да трупа опит.
Как минава един твой ден? Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да гледам мачове, да се разхождам или да играя тенис. Виждам се с приятели, със съотборници. Понякога разпускам и с плейстейшъна, но гледам да е много рядко.
Както казахме преди малко, премина през много етапи с Нефтохимик. А на какъв етап е отборът сега, според теб?
Сега отборът си следва целите и постепенно ги постига. Всеки ден надграждаме, ставаме все по-сплотени като екип. Първият полусезон отборът доказа, че е доста силен и може да се противопостави на всеки един отбор в групата.
Какви са очакванията ти за втория полусезон? Как ще се развият събитията, според теб?
Очаквам повече победи. Особено навън. Вторият полусезон при всички случаи, ще е по-добър от гледна точка на домакинствата, защото ще сме си на нашия стадион. Мисля, че накрая ще сме на по-добра позиция в класирането от сега.
Предстои ви първата контрола за тази година – срещу Черноморец (Балчик). С какво настроение отивате в Обзор?
Настроението ни е прекрасно. Тренировъчният процес върви по план. С нетърпение очакваме първия мач. Надяваме се да мине добре, да бъде полезна контрола.
Какво би пожелал за отбора и за привържениците му?
Както казах вече, мечтата ми за Нефтохимик е да е на върха. Пожелавам това на отбора, винаги да е №1, да има собствен стадион и да плаши най-добрите отбори в страната, както е било преди. Това е пожелание и за феновете, да се радват на много хубави игри и победи.
