Кристиана Бакалова е родена в Канада през 1991 г. Основното и средното си образование завършва в България, след което заминава да учи музикална педагогика в частен колеж в Швеция. Със събрания опит се завръща в България през 2011 г., създавайки детски център с училищна занималня. Била е организатор на концерти и благотворителни събития в полза на обществото.
Заради трудния диалог с общинска администрация и задълженията й на управител записва онлайн обучение по „Управление” към австралийски университет, но разбира, че наученото там е неприложимо в България. Така през 2015 г. започва да учи „Право” в Бургаски свободен университет, за да съчетае в най-добра степен знанията от чужбина с практиката в България. През 2016 година заедно със семейството си отварят втори център за по-големи деца, който функционира като занималня и лятно училище. За няколко години това става най-атрактивното лятно училище в Бургас с над 100 посещения от деца на ден. Впоследствие интересът към академиите се повишава още повече и така към днешна дата Кристина Бакалова управлява три центъра за малки деца и един за големи.
Кристиана има интереси в областта на фотографията, видео обработването и кулинария. Страстта към готвенето я отвежда в едно от най-рейтинговите кулинарни предавания в национален ефир – Мастър шеф, където се класира в Топ 10 на най-добрите готвачи. Кристиана умело съчетава живота на модерната жена с този на домакинята, която приготвя вкусна домашна храна за семейството си. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.
-Г-жо Бакалова, вашите детски центрове са пример за внедряването на новите методи в образованието. Как възпитавате и на какво учите децата при Вас?
-Неслучайно има поговорка, че на някой му „липсват първите седем години”. Доказано е, че децата до 7-годишна възраст развиват 50 % от интелигентността си. Много е важно те да са обградени от приятелска среда, в която да се стимулира тяхната креативност, когнитивно, социално и речево развитие. Това им дава една здрава основа, която е много полезна за живота им напред. Едно от основните неща, в които вярваме е, че училището е фабрика за хора - каквито характери формираш и възпиташ, с такива един ден ще градиш бъдеще. Ние изграждаме в децата при нас важни качества - искреност, лоялност, лидерство и упоритост. Стараем се да научим всяко едно от тях да цени и да управлява добре своето време. За жалост сме забелязали, че най-голямата грешка на образователната ни система е загубата на ценното време на децата. Ние предлагаме програма, която актуализираме всяка година с цел да даде най-доброто на децата, запознавайки ги с разнообразния свят. Нашата задача е не само да покрием материала, заложен в програмите, одобрени от министерството на образованието, но на първо място да научим децата да бъдат хора. Като нас, големите, но в малки тела. Да свършват работата си. Да носят отговорности. Да се забавляват. Нашите уроци не приличат на тези в традиционната класна стая, където един говори, а другите са слушатели. Ние провокираме децата да мислят и да говорят, да се аргументират, да изслушват и да дават обратна връзка.
-Къде виждате границата на ролята на родителите и преподавателите във възпитанието на децата? Би ли бил полезен за Бургас един родителски информационен център?
-Образованието и възпитанието далеч надхвърлят училището и класната стая. Най-силна роля в живота на детето имат и винаги ще имат неговите родители. Те са негови най-близки ментори, те имат капацитета да познават детето си в дълбочина и да му помогнат то да изгради важни качества като упоритост, честност и благодарност. За жалост, много родители не осъзнават какво силно влияние те имат върху детето си и наблюдаваме изместване на родителско възпитание към класната стая. Не казвам, че всички родители могат да бъдат поставени в една обща категория. И идва абсурдът това колко добър родител си да се „измерва” в това какво си купил на детето си и какъв стандарт му осигуряваш. Вместо да прекарваме време с децата си, което те ще запомнят за цял живот и ще даде отражение в личността им, прекарваме време в допълнителна работа, за да можем да си позволим да купим на децата си скъпи дрехи или вещи, което реално, ако си дадем сметка, не е рационална размяна. Няма нищо по-изграждащо за едно дете от качественото време и внимание, получено от всеки един от двамата му родители. Детето трябва да бъде подкрепено в учението си и писането на домашните. Ако родителите имат търпението и осигурят достатъчна подкрепа, то и резултатите няма да закъснеят. Трябва внимателно да се подбират допълнителните уроци по език, танци, спорт, защото те заемат седмичната програма на децата до късно вечер и ако се прекали с тях, могат да действат демотивиращо.
-Тук идва уместният въпрос „Как родителите да разберат къде е границата и какво да правят те, за да растат децата им мислещи, здрави и спокойни?”
-Смятам, че отварянето на родителски информационен център би бил отговор на тази потребност на модерното ни общество. Този център ще бъде ръководство на родителите и в тяхна помощ с възпитанието на децата, давайки информация както за всекидневни активности и важни аспекти на родителството, така и в юридически план - техните права и задължения.
-Възможно ли е в Бургас да се направи една информационна база за обучения за извънкласни дейности, която улеснява родителите в избора им къде да се обучават техните деца?
-Разбира се, че е възможно. Даже според мен е наложително и най-логично би било Община Бургас да поддържа тази информационна база. Така от едно място всеки родител може да разбере къде какви тренировки, уроци или обучения се провеждат без да се налага да ходи на място от врата на врата да пита за свободни места или възрастови групи. Това би било инструмент за улесняване на родителите. Както вече споменахме хубаво е децата да ходят на подобни дейности, но да не се претоварва тяхната седмична програма.
-Способна ли е местната администрацията да предложи условия, с които да се привличат учители от чужбина в помощ на чуждоезиковото обучение у нас?
-Нали затова сме в Европейския съюз? Има различни програми, както е Еразъм + за учениците, където има различни семинари и симпозиуми за учители и институции, различни учители могат да бъдат за един срок или два в друга държава. Даже и учениците могат да пътуват в други държави. Това е само една от многото подобни програми.
-Технологиите и социалните мрежи са вече част от живота на всички ни, включително и на децата. Трябва ли да се ограничи използването на мобилни устройства в училищата или да се намери начин за използването им по по-полезен начин?
-Мобилните устройства в ръцете на децата е като нож с две остриета. Могат да бъдат полезни, но могат и да навредят. Ако децата не се научат да боравят правилно с таблетите и телефоните си, те ще бъдат използвани само за игра. Защо да не научим децата си как да използват телефоните си за нещо по-полезно? Например, да направят проучване или да го използват като ресурс за знания. Според мен децата трябва да използват повече електронни устройства в училище. Иначе образуваме голяма пропаст между училищния свят и един ден работното място на вече порасналите деца.
-Каква е позицията Ви за опитите да се осъществи спорната за много българи Стратегия за детето, включваща ранно сексуално образование и още ред други нехарактерни за нашето общество идеи?
-Интересно ми е как политици отричат Националната стратегия на детето, нищо че като отвориш Закона за закрила на детето срещаш това понятие още в първи член, алинея три. При това тя се приема от Министерски съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика. „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е плод на тоталитарно мислене и е категорично неприемлива за гражданите на България документ, който под предлог „грижа за най-добрия интерес на детето“ предвижда пълна власт от страна на държавата и респективно на отделните чиновници над живота на всяко дете и неговото семейство. Стратегията е поизтупан от праха и леко преработен вариант на тоталитарния проект на Закон за детето, насочен към разрушаване на традиционното семейство, категорично отхвърлен от българските родители и обществото през 2012 г. Тя цели ограничаване на правата на родителите и чрезмерно и недемократично разширяване на контролните функции на държавата по отношение на децата и семейния живот. До това нежелателно положение ще доведат неправилната философия и детайлно изложените мерки децата да бъдат третирани като обект на обществена и държавна намеса, при която ролята на родителите и естествената семейна среда и обич са сведени до минимум или формулирани като пречка. Нехарактерни за нашето общество идеи има в този проектозакон, но дали ще се осъществят в България, не зная.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
