Десетки хиляди нейни последователи от цял свят са интересуват от това какво закусва тя, как прекарва деня си и къде пътува
Тя е само на 18 години и е от Бургас. На пръв поглед е най-обикновено момиче, въпреки че красотата и трудно може да бъде подмината. Мария Андреева обаче не е обикновено момиче.
Ако не ни вярвате, то хиляди (или по-скоро десетки хиляди) хора по цял свят могат да поспорят с вас. Това са последователите, които всеки ден се интересуват от това какво закусва Мария, как и с кого прекарва деня си, къде пътува и какво мисли по различни социални теми.
В Instagram красивата Мария е събрала впечатляващите над 17 хиляди последователи, а всяка нейна публикация събира бувални хиляди харесвания и коментари на хора от цял свят. Влиянието и в социалните мрежи обаче не спира дотук, тъй като в Youtube я следи почти двойно по-голяма публика – 32 хил. души. И на двете места феновете се увеличават с всеки изминал ден, като Мария спокойно може да си съперничи с хората от модата, спорта и шоубизнеса.
Влиянието в социалните мрежи е феномен на XXI, който все още е до известна степен е подценяван. Той роди и чуждицата „инфлуенсър“, което от английски буквално значи човек с много влияние върху широка публика. Обикновено това са млади и красиви хора, които обичат камерата и камерата ги обича. Освен това имат какво да кажат на света, а светът очевидно иска да ги чуе.
Нека да чуем Мария:
Как една ученичка успя да събере толкова много последователи в социалните мрежи?
Съвсем простичко е. Харесва ми да правя това, което правя, и мисля, че хората винаги усещат когато нещо е направено с любов, било то само снимка или пък видео. Опитвам се да съм максимално себе си във всяко мое начинание, а останалото просто се случва.
Повечето от публикациите ти са свързани с хранене и пътуване. Кои места по света мечтаеш да посетиш един ден?
Вярно е, че тези две неща преобладават в публикациите ми. Определено обичам храната. Да, всъщност много обичам храната! Щом чувам баба ми често да казва: “Браво! Хареса ми как си хапна днес!”, предполагам можете да си представите за какво става дума.. И пътуването обичам, но при мен май си е по наследство. Вкъщи много рядко се събираме всички членове на семейството, точно защото всеки е нанякъде.
Душата ми копнее за диви, “неопитомени” места, безлюдни плажове тюркоазени води. Много ми се ходи в Австралия, Нова Зеландия, Доминикана, Перу и ще спра до тук, защото мога да изброявам с часове.
Как реши да станеш веган и как се промени животът ти след този избор?
Истината е, че всеки, който ме познава знае колко много обичах да ям месо. Никога не е било тайна и дори в 6-ти клас имах прякор... пригответе се... “Марче - Кебабче”. Да, бях горд носител на това име.
Преди три години обаче, когато бях едва на 15, разбрах за “Yulin” - фестивал, който се провежда ежегодно в Китай, и на който се яде кучешко месо. Бях отвратена, погнусена и много ядосана. Осмислях го дълго време и в един момент просто осъзнах, че това е традиция не по-различна от нашите, на които се яде агнешко, свинско или пък телешко.
В Западния свят сме приели кучето за домашен любимец и не го ядем, но за сметка на това ядем други животни и го приемаме за нормално. Тогава за първи път погледнах на месото по друг начин. Разбира се, продължих да го ям, но след това се натъкнах на още видеа от големи ферми и кланици, изгледах няколко документални филма като Earthlings, Cowspiracy и 101 reasons to go vegan и започнах да гледам на храната по съвсем друг начин.
Исках да променя начина си на хранене и реших да стана веган за седмица, после измина месец, а то взе че ми хареса и сега, три години по-късно, аз все още живея по този начин. Ако се питате къде са били родителите ми, те бяха там, готови да ме заведат при психолог и крайно притеснени за мен, но не ги виня. Промяната от Марче - Кебабче към Мимка - Динка (току що си го измислих) беше голяма.
А в какво се състоеше самата промяна? Много по-енергична съм, много по-спокойна, по-щастлива и по-осъзната. Научих се как да обичам себе си, започнах да ценя красотата навсякъде и във всичко, имам един непрестанно бликащ позитивизъм и щастие, които понякога учудват дори самата мен и ,освен това, кожата на лицето ми се изчисти.
С какви други методи поддържаш фигурата си? Отделяш ли много време на външния си вид?
Не практикуван някакъв определен спорт и не обичам да тренирам в зала, но за сметка на това не спирам да се движа. Карам колело, ролери и скейтборд, вървя много, понякога бягам, плувам и също така практикувам йога и пилатес почти всеки ден.
Може ли да се печели от Instagram и Youtube?
Да, може да се печели и от двете платформи. Заблуда обаче е, че това става лесно и без никакви усилия. Истината е, че зад всяка една публикация стои много труд, време, отдаденост и желание.
Какво мислиш за политиката с голотата в Instagram? Къде според теб трябва да бъде границата на позволенето и забраненото?
Аз самата никога не съм имала проблем с голотата. Обичам естетиката и ми харесва, когато женското или мъжкото тяло е представено по нежен, красив и ненатрапчив начин. Вулгарността и сексуализирането е това, което ме дразни.
Цялото това изкривяване във филмите, медиите и видеоклиповете създава много грешна, според мен, представа у хората и най-вече у децата, и не възпитава ценности като любов и уважение между хората.
Случвало ли ти се е непознати хора да те разпознаят на улицата?
Случвало ми се е при това неведнъж. Разбира се, през 99% от случаите това се случва точно след като съм бягала или съм пътувала 8 часа с автобус без климатик..
Колко време можеш да издържиш без телефона си?
Оказва се, че мога да издържам доста дълго без телефон. Е, поне според съвременните разбирания. Често ми се случва да съм на планина без ток и/или обхват и тогава не изпитвам никаква нужда от социални мрежи. Тежи ми само, когато видя нещо много красиво и искам да го снимам, а не разполагам с камерата на телефона си.
Наскоро стана първа в света на състезание по френски език? Разкажи как се стигна до този грандиозен успех?
С много упоритост, търпение, желание и, разбира се, с неспирните усилия на моите преподаватели по френски, които уважавам и обичам безкрайно много! Всяко лято от гимназията превеждах по една френска книга, опитвах се винаги да разговарям на френски, когато ми се отдадеше възможност и не спирах да гледам френски филми и видеа..
Езикът от началото си ми беше труден и все още продължава да е, но точно затова не съм се и отказала от него. Обичам го точно защото е сложен, объркан и понякога, крайно нелогичен, но въпреки всичко - много красив.
Тази година завърши Френската гимназия с отличен успех. Какво следва оттук нататък за теб?
В края на август заминавам за Ница, където ще продължа с обучението си. Е, ако въобще ще мога да се съсредоточа над учебниците под жаркото слънце ла Лазурния бряг... Все още не съм била в Ница и изпитвам смесица от страх, вълнение и притеснение, но в крайна сметка, затова отивам там. Искам да видя какво е да си сам, далеч от уюта на дома и в напълно нова и непозната среда.
Смяташ ли един ден да се върнеш в България и в Бургас?
За момента съм се оставила по течението. В никакъв случай не бягам от България, нито пък отивам да търся “успеха” си във Франция. Живее ми се, пътува ми се и ми се учи! Що се отнася до България - обичам я с цялото си сърце и знам, че винаги ще съм добре дошла тук!
