Съдбата на Мануела Горсова, която пострада жестоко преди шест години при зловеща катастрофа, причинена от Максим Стависки, не е спирала да присъства в публичното пространство. За жалост обаче недобросъвестни медии често преувеличават в името на сензацията, пишейки ту как е проходила, ту как е станало чудо... С емоциите и болката след това са длъжни да се справят някак единствено нейните родители. С Красимир Горсов разговаряме не за първи път за състоянието на Мануела. Сега обаче емоцията и вълнението в думите преобладават.
________________________________________
- Отново се тиражира информация, според която дъщеря ви Мануела е по-добре, говори и ходи на разходки... И този път се надявам никой да не е злоупотребил, преувеличавайки, както е ставало много пъти досега!
- (въздиша) С теб си говорим от години и това, което съм ти казвал, винаги е било само и единствено истината. И, извън нашите материали за Мануела, не чета вестници от много време насам. Това, което пишат, ще те разочаровам, но са поредните глупости! Мануела не говори. Това, че се опитва, съвсем не означава, че говори.
Колкото до разходките - правим ги аз и майка й. Вземам на ръце Мануела, слагам я в колата и я извеждаме на въздух. Това са разходките. А не че Мануела е тръгнала да се разхожда сама...
Много съжалявам, че не е така, но това е истината
- И аз съжалявам! Много пъти сме говорили и за дишането на Мануела, обяснявали сте точно и ясно и въпреки това отново се пише как тя има подобрение...
- Да, обяснявал съм го и никой освен теб не го пише както трябва. Не мога да разбера защо е така и кому е нужно... Тя диша самостоятелно от пет години, просто не е имала проблем с това. Има една трахеостома, която в случая се явява улеснение за Мануела - в случай че евентуално се задави. В момента се обмисля вариант специалната канюла да се махне, защото тя се справя вече доста добре, напредва.
- Доколкото разбрах, в последните дни има алтернатива за нов тип лечение - чрез стволови клетки в Русия. За какво става дума?
- Това беше идея на Влади Въргала. Обмисляме го от доста време този вариант. Иска ни се да пробваме и по този начин да й помогнем, въпреки че лично аз съм много песимистично настроен по отношение на стволовите клетки, тъй като няма такова доказателство, че са помогнали на някого... Но все пак е вариант, идея на Влади, който гледа на Мануела така, както гледа на собствените си деца. Говорили сме с него много пъти и може и да направим този опит. Влади има приятел, който е от Санкт Петербург, работи там, но често си идва в България. И когато дойде следващия път, ще види Мануела и ще си каже мнението. Дали биха й помогнали тези стволови клетки или не... Този въпрос, ако трябва да бъда максимално честен с теб, съм го оставил изцяло на Влади.
Питаш ме финансово как ще се справим... и аз имам приятели, на които мога винаги да разчитам за финансова подкрепа. Петър Христов също не е спрял да помага на Мануела. А и аз от доста време вече се справям сам с лечението на дъщеря си, но когато имам проблем, Петър никога не ме е върнал. Никога, никога не е спирал да помага!
[caption id="attachment_52104" align="alignleft" width="641"]
Красивата Мануела преди зверската катастрофа[/caption]
- Помня, че в предишни разговори с вас сме обсъждали и това, че Мануела почти не може да спи. Най-много да й се съберат 5 часа сън...
- Мануела наистина трудно спи и тези пет часа са твърде малко, но за жалост... това е положението. Тя спи най-много по 5 часа! Жена ми сякаш я усеща всяка една секунда. Защото щом детето отвори очи, тя е вече будна, скача и започва да й помага. Страхотна връзка имат двете. И е време някой да напише нещо и за тази жена.
Тази уникална майка!...
Знаеш ли, аз познавам много такива деца. Бил съм в домовете на много хора. С каквото сме могли, сме си помагали. Но не съм срещал майка като Диана. Тя не се отделя и за минута от Мануела! И това в продължение на шест години!... Страхотна жена! Наистина не знам как издържа... просто не знам... Аз все пак излизам, срещам се с външния свят, не стоя само вкъщи, имам някакви контакти. От мен се иска Мануела да има редовно лекарства, лекарско наблюдение, консултации, да има средства за нея... Срещам се с хора, а това е много важно. А Диана... тя просто не мърда от леглото й. Не мърда! И ако случайно някой път я убедя много трудно да излезе от вкъщи, малко в квартала, за не повече от 15-20 минути, докато аз стоя с Мануела... това й е излизането. Страхотна жена! Няма такова нещо просто!... Не знам как да изразя... Но е крайно време вече и тази държава да направи нещо за тези деца, които са в това положение... Не е нормално това! Не е човешко...
- Какво четете сега в очите на Мануела, в излъчването й? Преди години си спомням едни думи на израелските лекари, които ми препредадохте: "Търсете промяна в очите на детето..."...
- Много е вярно това, което напомняш - докторите бяха единодушни, че трябва да следим внимателно очите. И ние го правим. И е факт, че погледът на Мануела се измени. Сега е по-бистър. На моменти се съсредоточава. Мисля, че
разбира всичко
от доста време насам. Е, има и моменти, когато не иска да изпълнява нищо, сякаш иска да остане насаме със себе си. Затваря се в себе си, но това е за кратко. Погледът на Мануела обаче, с ръка на сърцето ти казвам, че е като на здрав човек. Има живот в очите й! (въздъхва)
- Какво ли се случва обаче в душата на Мануела? За всичките тези години, в които мълчанието й вероятно е събрало безброй неизречени думи и сякаш само чака момента, в който да ги пусне на свобода... Дали ги има изобщо гневът, омразата, огорчението - по отношение на онзи кошмарен ден, катастрофата, човекът, който носи вина за нея?!
- Душата на Мануела наистина е много важна, въпреки че малцина се питат за нея. Но ще ти кажа едно - всички, които познават Мануела, които познават мен и майка й, знаят, че тя е невероятно чист човек. Гневът го има в мен - и това е нормално. И ще бъде така, докато съм жив! Има го и в майка й. Няма как да е друго, при положение че това, което дъщеря ни продължава да губи, са най-хубавите години от живота й. Най-хубавите! Мануела имаше планове, имаше амбиции... Много ми е болно, разбираш ли... много!
- Какви амбиции имаше Мануела?
- Мануела беше пълна отличничка. Винаги е била много съвестна към ученето. И амбициите й бяха свързани точно с това. Искаше да учи. Да се развива по някакъв начин. Споделяла ни е, че иска да учи международен туризъм.
Но този човек... й отне живота!
- Максим Стависки съвсем ли не се интересува от състоянието и случващото се с живота на Мануела?
- С Максим Стависки не съм се чувал от 30 януари 2008 г. Помня тази дата, защото в този ден имаше дело в Бургас, на което присъствах. Той ми звънна по телефона и каза, че няма възможност да помогне на Мануела за лечение в Израел. От този момент нататък не сме се чували. Дали се интересува от състоянието на Мануела - категорично мога да ти заявя, че не се интересува. Аз съм говорил с доц. Краси Генов, който е лекуващ лекар на Мануела, питал съм дали някой се е интересувал от състоянието й... Няма такова нещо. До нея сме само ние. Говорил съм и с Влади. Влизали сме в спорове. Влади защитаваше тезата, че той не трябва да влиза в затвора, за да може да помага на Мануела. Аз му казах още първия път, че този човек според мен никога няма да помага на детето ми. Факт е!
- Издържате ли психически на ситуацията - и вие, и съпругата ви Диана?
- Ами... има моменти, когато и аз, и тя, изпадаме в своите емоционални дупки. Няма начин.. Но аз я познавам толкова добре, знам как да говоря с нея в такива моменти, и се старая да я вадя бързо от сривовете. Ние няма за какво друго да живеем, освен Мануела.
Няма друга причина да сме живи
И нямаме право да се отказваме, да се срутваме психически и да се предаваме. Просто нямаме това право!
Редовно ме спират по улици, по бензиностанции - питат как е Мануела. На мен това ми дава сили да продължавам. Много хора са загрижени, много хора помогнаха на Мануела. Хора, които нито са я виждали някога, нито познават мен или майка й. Това ми дава сила! Хората не са я забравили. По-скоро Максим Стависки ще я забрави, отколкото хората в България!
- Никой не пита какво се случва и със семейството на Петър Петров - момчето, което загина при жестоката катастрофа и което бе само на 23 години?!
- (въздъхва) Последния път, когато се видяхме, беше на 20-ия рожден ден на Мануела. Те дойдоха да я видят, ние живеехме още в Търново. Оттогава нямам никакви контакти с тях.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА, в. Шоу
