Who Wants to be a Millionaire, но във вариант "Политически сървайвър" тръгва тези дни у нас. По всички канали. И то без заглушаване.
Докато допреди 10-ина години всеки даваше мило и драго, за да е на изпълнителното кормило на държавата, днес нещата са по-различни.
В наши дни дори служебните премиери не излизат с ореоли, предопределени от краткия им и поради това нерисков за имиджа мандат. Да си спомним Стефан Софиянски, който вдигна държавата от Виденовите руини. Също "Желязната лейди" Ренета Инджова след безвремието на премиера Любен Беров. Запомнящи се фигури.
Но я попитайте някого дали помни кой управлява миналата година държавата за по-малко от два месеца.
Ако се сетят 10 процента, ще е добре. И то не защото избраният от президента Росен Плевнелиев за служебен премиер дипломат Марин Райков не е капацитет. Просто не остави своя звезда в алеята на политиката.
Именно поради последния факт, а и защото във всичките си досегашни ходове Плевнелиев е показвал, че не търси ефекта, отсега политическите букмейкъри разиграват като най-вероятен варианта, в който Плевнелиев
няма да заложи
на вече наложен
в публичното
пространство хит
Напротив - независимо от позицията си днешният държавен глава винаги е избирал за сътрудници и довереници хора, които са не "звезди", а работяги.
"Не че ще се спре на напълно непознат за широката общественост господин или дама, но така или иначе избраният от президента надали ще е от кръга на спряганите", категорични са от най-близкото обкръжение на държавния глава.
Когато реди екипа си, независимо къде се намира, Плевнелиев подчертава, че всеки един от неговите избраници е постигнал сам своето положение в обществото и репутацията си, започвайки от нулата. Самият президент е примерът за "селфмейд" (самоизградил се от англ. - б.а.).
И все пак в кръга на "заподозрените" за служебен министър-председател са
двете любимки на
Бойко Борисов,
които и оглавяват социологическите класации за най-най в политиката - Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова.
Георгиева междувременно заяви, че няма да бъде премиер на евентуален служебен кабинет преди предстоящите предсрочни избори в България, понеже до края на октомври тя е българският еврокомисар и има работа за вършене.
Столичният кмет и зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова също отрече със сходни мотиви.
Сред останалите "вечни заподозрени" са дипломатите Меглена Плугчиева и Ради Найденов, омбудсманът и бивш депутат от НДСВ Константин Пенчев (макар и по-малко вероятен от времето на февруарските протести през 2013 г.) и директорът в "Хюлет-Пакард" Саша Безуханова (последните трима са със значително по-малки шансове).
Близки до президента смятат, че е по-възможно президентът да избира между двама близки до ГЕРБ професионалисти.
Номер едно е началникът на кабинета на президента Екатерина Захариева, която в служебното правителство на Марин Райков бе вицепремиер. Плевнелиев се разбира много добре с нея и винаги разчита на експертизата й. Номер 2 е успешният кмет на Бургас Димитър Николов, който е трети зам.-шеф на ГЕРБ наред с Цветанов и Фандъкова.
Два нестандартни, но не и изключени номинации вещаят близки на държавния глава.
Според единия президентът ще заложи на вътрешния министър и силов вицепремиер Цветлин Йовчев.
"Човекът на ДПС" в правителството на Орешарски е вече незаобиколим фактор, твърдят запознати със сферите на влияние. Спецове по финтиращи ходове твърдят, че всъщност
вътрешният
министър е
запазил добрите
си отношения с
държавния глава,
чийто шеф на кабинета беше, след като оглавяваше ДАНС по времето на Бойко Борисов.
Макар че политическото ръководство на МВР в лицето на депутатите опита да прати президента в трета глуха по отношение на системата за сигурност и му отне включително възможността да назначава висшата професионална длъжност в системата - главния секретар, самият Йовчев винаги се е изказвал умерено и без да засегне когото и да било.
Допълнителен плюс за него би бил аргументът "плавен преход" от сегашното към временното правителство.
За плавен преход се смята и вариантът, при който сегашният министър-председател Пламен Орешарски остане и служебен премиер. Според запознати обаче това щяло много да ядоса лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но пък с този ход президентът щял да покаже, че е държавник на великодушния жест, който е наистина извън диктовката на която и да е партийна централа.
Междувременно в социалните мрежи тръгна и инициативата "Да издигнем Трайчо Трайков за служебен премиер". Бойко Борисов вече "преглътна" недоволството си от бившия министър, чиято глава взе през 2012 г. след проваления бизнес форум в Катар, като седна на една маса с него на срещата си с Реформаторския блок преди евровота. На въпроса кой би оглавил енергийното министерство при съвместно управление на ГЕРБ с дясната коалиция пък генералът не отхвърли възможността това да е именно Трайков. В последните дни имиджът на бившия енергиен министър на Борисов се вдигна чувствително, след като Реформаторският блок вдигна шум около поетите при неясни обстоятелства договорки за изграждането на "Южен поток". Вследствие намесата на Трайков и Мартин Димитров Европейската комисия блокира най-апетитния, и то далеч не само за България, мегапроект.
Фактът, че държавният глава насрочи Консултативния съвет по национална сигурност във вторник, а не до края на тази седмица, е недвусмислен знак, че
Плевнелиев няма
да бърза с
разпускането
на парламента
и съставянето на служебен кабинет. По конституция избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Но не и преди вече споменатата "въртележка" от чл. 99, при която мандатът се предава като горещ картоф.
Росен Плевнелиев вече свика КСНС за 17 юни. Ако всички парламентарни партии постигнат съгласие да не използват правата си и да не правят следващи опити за сформиране на правителство в този парламент, то най-ранната дата за избори е средата на август.
Пред пленума лидерът на левицата Сергей Станишев декларира готовност и за спешни промени в Изборния кодекс, които да направят възможно провеждането на изборите. Но истината е, че всякакви заклинания за промяна в срок, по-кратък от 60 дни, звучат нереално. При този кодекс това е невъзможно. А цялостната му промяна едва ли е възможна в рамките на една-две седмици дори при хипотезата "спиране на часовника" и гласуване в Народното събрание до откат.
Така че вариантът пред Плевнелиев е: да каже още следващата седмица датата на вота, която да е на точно 60 дни отстояние от деня на обявяването й, и да посочи един от великолепната седморка. Или някой друг, извън "звездните и вечно заподозрени кандидати за премиер". Но с изразен профил на технократ, който ще държи полууспокоена (да искаме повече, е нереалистично) държавата на върха на луксозния си ролер.
Източник: Кристина Кръстева, 24 часа Кой? Кой ще е служебен премиер?
Who Wants to be a Millionaire, но във вариант "Политически сървайвър" тръгва тези дни у нас. По всички канали. И то без заглушаване.
Докато допреди 10-ина години всеки даваше мило и драго, за да е на изпълнителното кормило на държавата, днес нещата са по-различни.
В наши дни дори служебните премиери не излизат с ореоли, предопределени от краткия им и поради това нерисков за имиджа мандат. Да си спомним Стефан Софиянски, който вдигна държавата от Виденовите руини. Също "Желязната лейди" Ренета Инджова след безвремието на премиера Любен Беров. Запомнящи се фигури.
Но я попитайте някого дали помни кой управлява миналата година държавата за по-малко от два месеца.
Ако се сетят 10 процента, ще е добре. И то не защото избраният от президента Росен Плевнелиев за служебен премиер дипломат Марин Райков не е капацитет. Просто не остави своя звезда в алеята на политиката.
Именно поради последния факт, а и защото във всичките си досегашни ходове Плевнелиев е показвал, че не търси ефекта, отсега политическите букмейкъри разиграват като най-вероятен варианта, в който Плевнелиев
няма да заложи
на вече наложен
в публичното
пространство хит
Напротив - независимо от позицията си днешният държавен глава винаги е избирал за сътрудници и довереници хора, които са не "звезди", а работяги.
"Не че ще се спре на напълно непознат за широката общественост господин или дама, но така или иначе избраният от президента надали ще е от кръга на спряганите", категорични са от най-близкото обкръжение на държавния глава.
Когато реди екипа си, независимо къде се намира, Плевнелиев подчертава, че всеки един от неговите избраници е постигнал сам своето положение в обществото и репутацията си, започвайки от нулата. Самият президент е примерът за "селфмейд" (самоизградил се от англ. - б.а.).
И все пак в кръга на "заподозрените" за служебен министър-председател са
двете любимки на
Бойко Борисов,
които и оглавяват социологическите класации за най-най в политиката - Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова.
Георгиева междувременно заяви, че няма да бъде премиер на евентуален служебен кабинет преди предстоящите предсрочни избори в България, понеже до края на октомври тя е българският еврокомисар и има работа за вършене.
Столичният кмет и зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова също отрече със сходни мотиви.
Сред останалите "вечни заподозрени" са дипломатите Меглена Плугчиева и Ради Найденов, омбудсманът и бивш депутат от НДСВ Константин Пенчев (макар и по-малко вероятен от времето на февруарските протести през 2013 г.) и директорът в "Хюлет-Пакард" Саша Безуханова (последните трима са със значително по-малки шансове).
Близки до президента смятат, че е по-възможно президентът да избира между двама близки до ГЕРБ професионалисти.
Номер едно е началникът на кабинета на президента Екатерина Захариева, която в служебното правителство на Марин Райков бе вицепремиер. Плевнелиев се разбира много добре с нея и винаги разчита на експертизата й. Номер 2 е успешният кмет на Бургас Димитър Николов, който е трети зам.-шеф на ГЕРБ наред с Цветанов и Фандъкова.
Два нестандартни, но не и изключени номинации вещаят близки на държавния глава.
Според единия президентът ще заложи на вътрешния министър и силов вицепремиер Цветлин Йовчев.
"Човекът на ДПС" в правителството на Орешарски е вече незаобиколим фактор, твърдят запознати със сферите на влияние. Спецове по финтиращи ходове твърдят, че всъщност
вътрешният
министър е
запазил добрите
си отношения с
държавния глава,
чийто шеф на кабинета беше, след като оглавяваше ДАНС по времето на Бойко Борисов.
Макар че политическото ръководство на МВР в лицето на депутатите опита да прати президента в трета глуха по отношение на системата за сигурност и му отне включително възможността да назначава висшата професионална длъжност в системата - главния секретар, самият Йовчев винаги се е изказвал умерено и без да засегне когото и да било.
Допълнителен плюс за него би бил аргументът "плавен преход" от сегашното към временното правителство.
За плавен преход се смята и вариантът, при който сегашният министър-председател Пламен Орешарски остане и служебен премиер. Според запознати обаче това щяло много да ядоса лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но пък с този ход президентът щял да покаже, че е държавник на великодушния жест, който е наистина извън диктовката на която и да е партийна централа.
Междувременно в социалните мрежи тръгна и инициативата "Да издигнем Трайчо Трайков за служебен премиер". Бойко Борисов вече "преглътна" недоволството си от бившия министър, чиято глава взе през 2012 г. след проваления бизнес форум в Катар, като седна на една маса с него на срещата си с Реформаторския блок преди евровота. На въпроса кой би оглавил енергийното министерство при съвместно управление на ГЕРБ с дясната коалиция пък генералът не отхвърли възможността това да е именно Трайков. В последните дни имиджът на бившия енергиен министър на Борисов се вдигна чувствително, след като Реформаторският блок вдигна шум около поетите при неясни обстоятелства договорки за изграждането на "Южен поток". Вследствие намесата на Трайков и Мартин Димитров Европейската комисия блокира най-апетитния, и то далеч не само за България, мегапроект.
Фактът, че държавният глава насрочи Консултативния съвет по национална сигурност във вторник, а не до края на тази седмица, е недвусмислен знак, че
Плевнелиев няма
да бърза с
разпускането
на парламента
и съставянето на служебен кабинет. По конституция избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Но не и преди вече споменатата "въртележка" от чл. 99, при която мандатът се предава като горещ картоф.
Росен Плевнелиев вече свика КСНС за 17 юни. Ако всички парламентарни партии постигнат съгласие да не използват правата си и да не правят следващи опити за сформиране на правителство в този парламент, то най-ранната дата за избори е средата на август.
Пред пленума лидерът на левицата Сергей Станишев декларира готовност и за спешни промени в Изборния кодекс, които да направят възможно провеждането на изборите. Но истината е, че всякакви заклинания за промяна в срок, по-кратък от 60 дни, звучат нереално. При този кодекс това е невъзможно. А цялостната му промяна едва ли е възможна в рамките на една-две седмици дори при хипотезата "спиране на часовника" и гласуване в Народното събрание до откат.
Така че вариантът пред Плевнелиев е: да каже още следващата седмица датата на вота, която да е на точно 60 дни отстояние от деня на обявяването й, и да посочи един от великолепната седморка. Или някой друг, извън "звездните и вечно заподозрени кандидати за премиер". Но с изразен профил на технократ, който ще държи полууспокоена (да искаме повече, е нереалистично) държавата на върха на луксозния си ролер.
Източник: Кристина Кръстева, 24 часа 
