Те са три, три жени. И ако не бяха жени, може би щяха да ги наричат последните мохикани. Не са изчезващ вид, но са от оная порода хора, които вечно искат да помогнат, да бъдат съпричастни и да дарят вяра и надежда на всеки изпаднал в беда.
Приятели и познати обаче ги наричат „Корпус за бързо реагиране”. А те трите определено приемат с достойнство това. Казват се Недялка Илиева, Виолета Георгиева, Калина Наумова. Те са от Несебър и от дълги години са част от БЧК. Те разнасят славата на несебърската организация в цяла България и не само…
Преди дни трите бяха отличени с почетни отличия от БЧК-Бургас, заради всеотдайната си работа и несломим дух.
Няма делник, няма празник за тези жени. Винаги са в готовност да помогнат, да се отзоват на всеки, който има нужда. Съвсем наскоро трите помогнали на група руснаци. Оказало се, че това са бежанци. Били не от онези хипер богати „братушки”. Тръгнали да дирят щастието си, тук в България. И тъй като чули, че около Несебър имало работа за всички, се озовали там. Най-напред отишли в Равда, наели подобие на квартира, а хазяинът им взел абсолютно всички пари…защото са руснаци и решил да забогатее от тях. И така останали без една рубла, руснаците започнали да търсят помощ. Веднага били насочени към „Корпуса за бързо реагиране”.
„Не можете да си представите колко изпаднали бяха руснаците, нямаха нищо за ядене, нямаха дрехи. Всичко им беше взел така нареченият хазяин. Не можехме да останем безразлични към мъката им. Веднага ги нахранихме, преместихме ги от квартирата, започнахме да им оправяме документите. Това са хора. Не можем да бъдем безучастни”-признава Виолета Георгиева.
И допълва „Няма какво да се лъжем, ние сме богата община, ние не сме бедни хора. Имаме бизнес. Но вярвайте ми нищо не ни удовлетворява толкова много колкото това да дариш добро.”
Трите Недялка, Виолета и Калина преди време поемат БЧК в Несебър с вече установени традиции. Създателите на организацията са Руска Япаджиева и г-н Домушенко, които вече не са сред живите. Но и трите правят БЧК Несебър една модерна организация.
„Няма случай, в който да не откликнем. Правим всичко от сърце и душа, отдадени сме.”-казва Виолета. И разказва как на всеки празник техните домове са отворени за хората в неравностойно положение, за хора, които нямат средства. „Всеки заслужава добро”-категорични са и трите жени.
Интересно ми е дали доброто се учи, или човек се ражда добър. Но и Виолета, Калина , и Недялка смятат, че всеки носи добрия ангел в себе си и по-често трябва да бъде отключен, за да се прояви.
Интересно е, че и трите са заразили с този вирус на съпричастността и помощ към хората в нужда, много свои приятели, както и своите семейства. „Отдавна сме убедили нашите семейства и приятели, че това е най-ценното. Не парите, не модерните технологии, а помощта и хуманното отношение са най-голямото богатство.
Виолета Георгиева е успяла през годините да подпомогне деца и възрастни в различни институции. Помагала е на малчуганите от СУПЦ в село Бата, ДДФУ в село Кошарица, на Отец Иван от Нови хан и на още стотици. Калина Наумова пък инициира различни благотворителни кампании, Недялка Илиева пък е спонсор на редица благородни инициатива. Тя е отличена със званието „Отличник на БЧК” през 2009 година.
Оказа се обаче,че и трите не се блазнят от наградите, званията, значките, за тях е по важно след като помогнат да чуят „Много благодаря” и да видят сълзите от щастие на всеки, на който са подали ръка и са дарили вяра, че доброто е живо в наши дни.
