Композиторът Точно Русев: Пенсията ми е 450 лв., парното – 360 лв.

Постоянно ми пишат млади хора, кабинетът ми е затрупан от писма тончо русев Роден е през 1932 г. в Бургас. Завършва Музикалната академия, специалност „Тромпет“. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера. Един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър, на Биг бенда на БНР, на оркестрите "Балкантон" и "Спектър". Негови песни са изпълнявали Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Петя Буюклиева, Васил Найденов, Веселин Маринов и др., както и чуждестранни звезди като София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария. Написал е над 1000 песни, музика към театрални спектакли, филми, мюзикъли. Песните са му издадени в над 20 страни. Носител на множество национални и международни награди.  Лили АНГЕЛОВА   - Г-н Русев, чест и почитания, как сте дни преди рождения си ден на 20 април? - Ха-ха-ха, как да съм, ами нещо и аз съм като в сатурнова дупка, нали е модерно така да се казва. Иначе съм затрупан с работа, което ме радва. Току-що завърших песен за Веселин Маринов, която той трябва да разучи. Пиша и по стихове на Евтим Евтимов, на Петър Караангов, на Калин Донков и на една поетеса - Павлина Стаменова от Разград. Преди дни даже дадох една песен по нейни стихове на сина на Мишо Белчев. Скоро се запознах с това момче и ми направи хубаво впечатление. - На концерта на "Тоника" в памет на Гого, нали? - Да, точно така. Седнах и написах една балада за него, нарича се "Бялата лястовица". Изпратих му я по имейла. - Още ли излизате на разходка с поета Евтим Евтимов? - Той се премести и вече не живеем толкова близо, но всяка събота и неделя се събираме в едно кафе на раздумка. Винаги много сме се разбирали с Евтим. Едно негово стихотворение или на Караангов е от висок ранг. Той е много сръчен в този жанр, особено в темата вино и жени. (Смее се.) На концерти цялата публика му пее песните заедно с Веско Маринов. - А за Лили Иванова мислите ли да напишете песен? - Да пиша за Лили е постоянна задача за мен. Друг е въпросът дали ще й харесат моите песни. Но ние с нея винаги сме се радвали на присъствието си. Тя е моя приятелка. Искам да кажа, че аз никога не съм й забранявал да пее моите песни. Затова не сме си прощавали, защото не сме се карали. Не е имало за какво. - Радва ли ви, че има идеи да се възроди "Златният Орфей"? - Разбира се. Публиката има глад за това. За мен е важно да усетя пулса на зрителите след всички тези промени, които настъпиха в областта на българската забавна музика. Оказа се, че нашата публика обича мелодичните песни, добрите наши изпълнители и не ги е забравила. - Голямата поезия се харесва и на младите. - И аз това забелязвам. "Огън от любов" е една такава песен. Няма сватба, на която да не звучи. (Смее се.) Бях решил да направя дует и смятах, че най-много ще си паснат гласовете на Васил Найденов и Силвия Кацарова. Двамата, когато имат съвместни участия, до ден днешен я пеят и тя се превърна вече в евъргрийн, защото повече от 25 години минаха, откакто е създадена. Не съм очаквал да има чак такава съдба, но очаквах да се хареса. Всеки един автор има развито чувство дали песента му ще се хареса или не, разбира се, има някои автори, които са влюбени в себе си повече, отколкото трябва. На всяка сватба обаче звучи и една друга моя песен, която пее Силвия Кацарова - "Обичам те". Аз съм присъствал на няколко сватби, които започваха с нея. И съм изненадан, тъй като изобщо не знаех това нещо. (Смее се.) - Млади поети предлагат ли ви творбите си? - Почти всеки ден получавам предложения от талантливи млади хора. Затрупан съм в кабинета си от писма. - Знаете ли, че вашето име фигурира в списъците на заслужили с принос към държавата и може да получите еднократна помощ или по 700 лв. на месец, както Министерството на културата обеща? - Много ме радва това. Моята пенсия в момента е 450 лева. Парното ми е 360 лева месечно, добре че е семейството ми да помага. Но не искам да се оплаквам. - Малцина знаят, че сте филателист. Наглеждате ли си "Обърнатата конница" всеки месец в банката? - Ха-ха-ха, да, това е най-голямото ми богатство. "Обърнатата конница" е най-скъпата българска марка. Преди 21 години нейният клеймован вариант е оценен от германския каталог "Михел" на 15 000 марки. И аз я купих доста скъпо. Надявам се никога да не опра до това да я продавам, но ако се наложи, и това ще направя. - Вашият баща обаче, за да ви купи първия тромпет, си е продал часовника. Пазите ли още тромпета? - В момента е в спалнята до леглото ми. Пазя го като очите си, защото е исторически за мен. С него съм започнал работата си в Биг бенда на БНР, който навремето с още няколко приятели създадохме. - Г-н Русев, тръгна мълва за проблемите в "Профон" и "Музикаутор" - събирали най-малко пари от всички съседни държави... - Ами в "Музикаутор" служителите работят с любов, но условията, при които живеем, създават впечатление за неефективност според мен. Събирането на малко пари сигурно е наследство от миналото. Преди демокрацията "Музикаутор" взимаше отчисления дори от ресторантите, в които се свиреше българска музика. Трудна работа е това. - Писали сте песни и за Филип Киркоров, обажда ли ви се той по телефона? - О, да. Той пее много мои песни в Русия, и то с огромен успех. Поддържаме връзка и винаги когато е тук, намира време да ме види. Певицата Дагмар Фредерик от Германия също изпълнява много мои песни. И с нея се виждаме, когато идва у нас. Общо взето, не мога да се оплача, уважават ме хората. Където и да отида, срещам усмивки. - Повече радост или повече мъка видяхте в този живот, г-н Русев? - Аз съм щастливец. Бил съм любимец на не едно и две поколения като автор, имал съм възможността да работя това, което искам. Създадох много контакти, видях много свят и затова трябва да съм благодарен на съдбата. - Съпругата ви Елена ли продължава да е вашата муза, г-н Русев?  - Моята съпруга Елена не е музикант, обаче обича много музиката - и симфоничната, и операта. Тя е първата слушателка на моите песни. Обикновено не ме хвали, много е критична и често пъти ми става неприятно от това, но такава е. Първи слушатели са и моята дъщеря Албена, която е пианистка, и внучката ми Елена, която е влюбена в моите песни. - Някъде се писа, че сте написали завещанието си, вярно ли е това?  - Ха-ха-ха, преувеличено е. Не мога да кажа, че не се страхувам от смъртта, но и не мисля постоянно за нея. Не съм написал никакво завещание и дори нямам намерение да правя каквото и да било по въпроса. Източник: bgdnes.bg