Държавата ни отново е потресена от ужасно събитие, почернило няколко семейства, довело до национален траур. Стената на язовир „Иваново“ се скъса, наводни село Бисер, шестима загинаха. Стотици бяха принудени да се изнесат от домовете си, губейки всичко, което имат. Веднага след бедствието правителството вдигна цялата държавната машина, започна да инспектира язовири, закани се да внесе законови промени и обеща 20 млн. лева за възстановяване на щетите. Отлично – но не е ли това една закъсняла реакция? Всъщност, следвайки старата българска поговорка „след дъжд качулка”, подобни, донякъде показни и PR-акции никак не са чужди на властта, било тя централна или местна.
В дните на голямата трагедия в Бисер, Бургас също се вълнуваше от развитието на един казус – смъртта на 12-годишната Валя. Във вторник Бургаски окръжен съд (БОС) осъди ефективно на година и два месеца шофьора на автомобила, причинил смъртта на невинно дете.
Няма как да не се направи аналогия между двата случая, защото те можеше да бъдат предотвратени, стига реакциите на властимащите да бяха навременни.
И сега можеше изобщо да не се споменава дума за трагедиите, сполетели семействата на загиналите, ако просто всеки си гледаше работата, или бе наредил правилно своите приоритети.
Защо ли ?
В Бисер това можеше и да не се случи, но отговорните институции така и не намериха време и ресурс да инспектират язовира и неговите прилежащи съоръжения. И Валя можеше да е жива сега, ако просто бе изпълнено едно решение на Общински съвет, а не се търсиха оправдания.
Какво сочи фактологията:
Интересен и премълчаван досега факт е, че на 17-и септември 2009 г. общинският съветник Димчо Грудев внася докладна за поставянето на предпазна ограда на улица „Транспортна”. Пророчески Грудев сигнализира, че трафикът там е доста интензивен, а пешеходци пресичат от различни места, което създава потенциална опасност за живота им. Предложението на Грудев се приема в ОбС – единодушно, с 38 гласа „за”, 0 „Против” и 2 „въздържал се”. По смисъла тази докладна е трябвало да бъдат заделени средства в бюджета за 2010-а г., за направата на предпазна стена. Това обаче не е сторено. Според Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) решенията на Общинския съвет трябва и да се изпълнят от администрацията. Тук обаче идва дежурното оправдание – липса на средства. Така огради не са поставени.
Сега възникват логичните въпроси: Ако беше поставена там преградна ограда, която да възпира пешеходците да пресичат натоварения път, щеше ли да бъде махната пешеходната пътека? А ако беше премахната пешеходната пътека, Валя щеше ли да пресича пътната отсечка? И още няколко: Трябва ли да има пешеходна пътека на околовръстен път, още повече, че само на 100 метра надолу има друга, при това регулирана със светофар. Какви ги е вършила Комисията по транспорт и безопасност на движението преди фаталния инцидент, не е ли видяла, че там трафикът е засилен и въпрос на време е най-лошото да се случи? Защо не са взети никакви мерки, преди да се почерни едно бургаско семейство?...
Трагедията вече е факт - няма кой да върне 12-годишното момиче.
Факт е и закъснялата реакция - на улица „Транспортна”, пет дни след инцидента се предприемат мерки за поставяне на предпазни съоръжения. Пари веднага се намират. Нещо повече - не само, че пешеходната пътека беше заличена, а в целия град се почна едно бясно разчертаване на нови и нови пешеходни пътеки – на по 100, 200 метра, по най-натоварените булеварди и улици. Без да е ясно с какъв статут са пътищата и там ли е мястото на тези пешеходни пътеки. От погледа на времето всичко това изглежда като работа на парче и една ужасно закъсняла реакция.
Искрен Драчев
Коментар: За черните забрадки и приоритетите на властимащите
Държавата ни отново е потресена от ужасно събитие, почернило няколко семейства, довело до национален траур. Стената на язовир „Иваново“ се скъса, наводни село Бисер, шестима загинаха. Стотици бяха принудени да се изнесат от домовете си, губейки всичко, което имат. Веднага след бедствието правителството вдигна цялата държавната машина, започна да инспектира язовири, закани се да внесе законови промени и обеща 20 млн. лева за възстановяване на щетите. Отлично – но не е ли това една закъсняла реакция? Всъщност, следвайки старата българска поговорка „след дъжд качулка”, подобни, донякъде показни и PR-акции никак не са чужди на властта, било тя централна или местна.
В дните на голямата трагедия в Бисер, Бургас също се вълнуваше от развитието на един казус – смъртта на 12-годишната Валя. Във вторник Бургаски окръжен съд (БОС) осъди ефективно на година и два месеца шофьора на автомобила, причинил смъртта на невинно дете.
Няма как да не се направи аналогия между двата случая, защото те можеше да бъдат предотвратени, стига реакциите на властимащите да бяха навременни.
И сега можеше изобщо да не се споменава дума за трагедиите, сполетели семействата на загиналите, ако просто всеки си гледаше работата, или бе наредил правилно своите приоритети.
Защо ли ?
В Бисер това можеше и да не се случи, но отговорните институции така и не намериха време и ресурс да инспектират язовира и неговите прилежащи съоръжения. И Валя можеше да е жива сега, ако просто бе изпълнено едно решение на Общински съвет, а не се търсиха оправдания.
Какво сочи фактологията:
Интересен и премълчаван досега факт е, че на 17-и септември 2009 г. общинският съветник Димчо Грудев внася докладна за поставянето на предпазна ограда на улица „Транспортна”. Пророчески Грудев сигнализира, че трафикът там е доста интензивен, а пешеходци пресичат от различни места, което създава потенциална опасност за живота им. Предложението на Грудев се приема в ОбС – единодушно, с 38 гласа „за”, 0 „Против” и 2 „въздържал се”. По смисъла тази докладна е трябвало да бъдат заделени средства в бюджета за 2010-а г., за направата на предпазна стена. Това обаче не е сторено. Според Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) решенията на Общинския съвет трябва и да се изпълнят от администрацията. Тук обаче идва дежурното оправдание – липса на средства. Така огради не са поставени.
Сега възникват логичните въпроси: Ако беше поставена там преградна ограда, която да възпира пешеходците да пресичат натоварения път, щеше ли да бъде махната пешеходната пътека? А ако беше премахната пешеходната пътека, Валя щеше ли да пресича пътната отсечка? И още няколко: Трябва ли да има пешеходна пътека на околовръстен път, още повече, че само на 100 метра надолу има друга, при това регулирана със светофар. Какви ги е вършила Комисията по транспорт и безопасност на движението преди фаталния инцидент, не е ли видяла, че там трафикът е засилен и въпрос на време е най-лошото да се случи? Защо не са взети никакви мерки, преди да се почерни едно бургаско семейство?...
Трагедията вече е факт - няма кой да върне 12-годишното момиче.
Факт е и закъснялата реакция - на улица „Транспортна”, пет дни след инцидента се предприемат мерки за поставяне на предпазни съоръжения. Пари веднага се намират. Нещо повече - не само, че пешеходната пътека беше заличена, а в целия град се почна едно бясно разчертаване на нови и нови пешеходни пътеки – на по 100, 200 метра, по най-натоварените булеварди и улици. Без да е ясно с какъв статут са пътищата и там ли е мястото на тези пешеходни пътеки. От погледа на времето всичко това изглежда като работа на парче и една ужасно закъсняла реакция.
Искрен Драчев
