Кичка Бодурова е естрадна певица, родена в Бургас. След като набира популярност на родна сцена, тя заминава зад граница. Първо става известна в Гърция, а след това заминава за САЩ. Пред в. „Доктор” звездата споделя за ужасът, който е изживяла, когато е мислела, че умира.
- Г-жо Бодурова, как се чувствате?
- Чувствам се прекрасно. Даже и зимата не ми липсва. Намирате ме извън България, в Америка съм. Днес във Вегас е минус 5 градуса. Никога не е било толкова студено. Разбира се, в ранната сутрин, в която разговаряме.
- Оказва ли ви влияние смяната на сезоните или на климата, както е при вас?
- По-скоро към часовата разлика е трудно да се адаптира човек. При мен тази адаптация отнема поне седмица и съм като болна през тези няколко дни. Но такава ми била съдбата. Не мога да живея нито без детето си за дълго, нито без България. Често пътувам, взимам мерки да не ми се отразява така зле смяната на климата, но не успявам в повечето случаи да се справя.
- В какво се изразява тази смяна?
- Бих казала, че понякога в много положителен аспект. Тъкмо ми омръзне от интригите, от калта по улиците и в човешките отношения, от негативността, която витае у нас, в България, и тръгна обратно - към лукса, към спокойствието... После и това ми омръзва, повярвайте ми, много съм откровена, защото съм далеч от моята любима публика и от приятелите си! И в двата случая винаги си сменям билета и пътувам по-рано от предвиденото. Това е истината. Но пък винаги съм заредена с енергия и се чувствам прекрасно навсякъде.
- Как успявате да поддържате перфектната си физическа форма?
- Е... чак пък перфектна, не знам... Но се старая да не изпусна юздите. Ходя на зумба класове, лека йога и най-вече “тренирам” шопинг (б.а. смее се). Наистина обичам да пазарувам и го правя с удоволствие - разтоварва ме!
- Често ви задават въпроса за човешката красота. Какво е вашето определение за този феномен на природата?
- Да, наистина красотата е дар от природата! Смятам, че при всички случаи е комбинация от външна и вътрешна красота. Ще кажа така: Не можеш да гледаш прекрасно лице и в един момент да се отвратиш от езика или от начина му на изразяване. Моят девиз от тийнейджърската ми възраст е мисълта на Чехов: “У човека всичко трябва да бъде прекрасно, тоест красиво - и лицето, и дрехите, и душата и мислите.” Може да звучи клиширано, но красотата на тялото и тази на душата са пряко свързани.
- Спазвате ли някакъв здравословен режим на хранене и какъв е той?
- Да, спазвам, но не бих казала, че е режим, за мен е вече рутина. От няколко години основната ми храна са салати, риба, сурови бадеми, понякога пиле. Дресинг - само зехтин и лимон. За съжаление не мога да се откажа от сиренето - то е моята скрита слабост. Ям много плодове, обичам грейпфрут, боровинки. И избягвам да ям вечер след 7 часа. След една определена възраст трябва да знаем, че храната е вредна.
- Как “пазите” гласа си, какви грижи полагате за него?
- О... тук нямам задръжки. Пия студено дори през зимата. Аз мисля, че гласът е като характера на човек. Колкото повече го подлагаш на изпитания, толкова повече се калява. Разбира се, трябва да има някаква хигиена.
- Кое ви действа стресиращо?
- Всичко, което би могло да ме разстрои. Аз съм свръхчувствителна за съжаление и една от моите най-големи слабости е да изразявам спонтанно чувствата си. И затова често греша. Това го знам и много се старая да не го правя, но само понякога успявам. Разбира се, ако говорим за някакво сериозно изпитание, там се справям в повечето случаи. Дано да няма повече такива.
- Имали ли сте някакви сериозни здравословни проблеми и как сте се справили с тях?
- С щитовидната жлеза си бяхме развалили отношенията. Доста се бях уплашила, защото, първо, не знаех какво ми е, а слабеех, нямах сила, сърцето ми подскачаше доста. Побъркаха ме тук, в Америка. Скенери, то не бяха изследвания, не ми даваха нищо като лекарство повече от месец, а аз мислех, че умирам. Даже ми казаха да не пътувам, а трябваше да тръгвам за България. Аз си пристигнах у нас и моята приятелка, ендокринологът д-р Ангелова, ме оправи за по-малко от месец. Така излязох на сцената на НДК - хем слаба, хем добре. Честно казано, доста се бях поуплашила тогава.
- Налагало ли ви се е да правите компромис със здравето си, за да бъдете на сцената?
- За този период, за който ви разказах, имах няколко концерта, през лятото. Беше много горещо, почти 40 градуса, имах чувството, че сърцето ми ще спре. Даже накрая на концертите не можех да ходя и си свалях обувките. Пеех боса, правех се на безгрижно момиче, подскачащо на сцената. Но само аз си знаех защо! Бях вир-вода, едва дишах... Но публиката не трябваше да знае какво ми е. Разбрах, че вашият вестник се чете и от доктори! Затова сега казвам това - нали на доктор и адвокат всичко се казва (б.а. смее се)! Дано да не прочетат някои жълтури интервюто и да ме изкарат полуумряла някъде...
- На кои лекари се доверявате?
- На тези, които не карат по учебника, не бързат да предписват антибиотика. Когато погледна един лекар в очите, сякаш усещам какъв доктор е. Поне така си мисля.
- Ползвате ли народната ни медицина?
- Не знам дали е народна медицина това, но аз вярвам много на натуралните продукти. Например сутрин преди кафето пия чай с малко пудра от джинджър и лимон. След това една супена лъжица кисело мляко с чаена лъжичка канела - това е най-добрият антиоксидант. Правя го от почти година. И се чувствам прекрасно. Взимам само натурални - не знам как да кажа иначе - продукти - като турмерик, витамин D и още някои. Но нека да не ви казвам всичко, защото после с какво ще се различаваме...
- Какво е мнението ви за здравеопазването в България?
- Аз не знам, само чувам за много случаи, в които като че ли някои лекари са си купили дипломите. Толкова много родилки миналата година починаха при цезарово раждане. Това се дължи на небрежност или на ... толкова си могат? Не знам, беше ужасно. Но винаги българският лекар е бил на почит - от Гърция и други съседски страни са идвали да се лекуват у нас. Да си лекар е голяма отговорност. И мисля, че е толкова достойно да знаеш, че можеш да спасиш човешки живот. Аз винаги гледам с огромно уважение и бих се поклонила пред един добър доктор. За мен това е титла, не само професия.
- Бихте ли направили сравнение с това в Америка?
- В Америка лекарите са много тясно специализирани, както и адвокатите. Това само бих могла да кажа. Освен това разполагат с диагностична техника на световно ниво. А съм сигурна, че нашите лекари донякъде се измъчват в условията, в които работят в държавните ни болници.
- Според вас защо българите се разболяват?
- То всеки го знае! Много се пуши, много стрес - това е достатъчно. А да не говорим, че у нас нямаме навик да ходим на годишни прегледи. Почти всички мои близки, ако не ги заболи нещо, не ходят на лекар! Холестеролът може да се намали - у нас се яде много мазно и пържено. Ако не вземеш мерки, един инфаркт или инсулт са на пътя ти. Годишните прегледи и изследвания трябва да са задължителни. Затова бих казала на хората да се настройват позитивно, още когато се събуждат! И да не забравят усмивката си вкъщи! От това, колко уважаваме себе си, зависи как изглеждаме, зависи нашето хранене, нашето здраве, нашето настроение!
БЛИЦ