Мария Желева мечтае да създаде технология която ще свърже най-отдалечените кътчета по света
[caption id="attachment_64614" align="aligncenter" width="681"]
Мария (със зеленото яке), заедно със своите приятели на връх Ухуру (5895м) в Килиманджаро[/caption]
Мария Желева е родена на 23 януари 1984 г. и е от Карнобат. Завършила е СОУ „Христо Ботев”, после се дипломира в Техническия университет в София, специалност „Комуникационна техника и технологии”. Вече пета година младата карнобатлийка учи в Калифорнийския университет в Санта Барбара, защитава докторантура по компютърни науки. И ако дотук всичко предвещава уютен офис, заседнал живот пред монитора, ето я изненадата: Мария покорява върхове на планини по света, а когато е на работа покорява кулите, които издига за безжични мрежи в малко известни кътчета на Земята.
- От Карнобат, през София до Америка - как се случи това?
- След като станах магистър по комуникационна техника и технологии, започнах да работя в България и тогава още не мислех да се занимавам с докторантура. Мислех, че ще ми е интересно и весело. Първо работих в една голяма интернет компания, след това за един от мобилните оператори в България. Обаче ми беше много скучно и реших да поуча още малко.
В България докторантурите са много приложни, докато в Щатите имаш възможност да изследваш много неща, които не са задължителни практически, но просто щом имаш интерес, дори и да не са успешни или да са приложими веднага в индустрията, можеш да правиш все пак такава научна дейност. И затова реших да пробвам Калифорнийския университет в Санта Барбара. И взе, че стана.
[caption id="attachment_64612" align="alignleft" width="300"]
Аржентинската част на Патагония до езеро Лагуна де лос Трес под един от най-големите върхове, Маунт Фитц Рой[/caption]
- Превземаш върхове в науката и в планините. Как съчетаваш научната работа и планинските експедиции?
- Научната дейност, с която се занимавам, ми позволява да пътувам много. От една страна, публикувам статии и трябва да отида на конференции да ги презентирам. Някои от конференциите са в Америка, а други- навсякъде по света. Пътувала съм до Азия, до Африка. Научната ми работа е свързана с работа навън- построяване на мрежи. Аз се занимавам с безжични мрежи. Построяване на мрежи в различни места, за които е направен дизайнът. Единият от проектите ми е за построяване на безжични GSM мрежи, които са много по- евтини отколкото комерсиалните, каквито са в България, например. Идеята за тези мрежи е да работят за по- малко пари и да предоставят същите услуги в бедни отдалечени райони в Африка.
Покрай тази ми дейност съм пътувала два пъти до Африка. Освен това имам и лични пътувания до Южна Америка и Австралия. Последният път като бях в Африка по работа, си взех една седмица, и успях да кача Килимандджаро в Танзания. Също така имах възможност да отида и до водопадите Виктория в Замбия. Други вълнуващи пътувания са тези, които направих до Патагония в Аржентина и Чили. Колкото повече пътувам, толкова повече ми се пътува, в това отношение работата ми в момента пасва идеално с личните ми интереси!
- Кой е първият ти преодолян връх и кой засега в „върхът” на твоите преживявания в планините?
- Първият ми преодолян връх е Мусала в България. Спомням си, че ми беше много трудно. След това съм качвала не много високи върхове в Щатите. Но със сигурност най- впечатляващият връх, на който съм стъпвала е Ухуру, висок е 5895м и е най- високият връх в Килимандждаро. На суахили Ухуру означава "свобода".
Така, че моята лична класификация за най- високи и предизвикателни върхове, това е Ухуру- като височина, като име, като трудност. Най- трудно бе с дишането при катеренето на връх Ухуру, защото въздухът нависоко е много разреден, кислородът не достига, човек се замайва. Но покоряването си заслужава всички трудности и жертви.
- Откъде страстта ти към планините и превземането на върхове?
- Честно казано, нашите планини- Рила, Пирин, събудиха в мен духа към приключенстване. Откакто дойдох в Америка, съм пътувала по доста места. Аз съм в Калифорния, където се намират много от националните паркове на тази огромна страна. Има прекрасни дестинации за катерене, за преходи, за палатки.
[caption id="attachment_64617" align="alignright" width="300"]
Село Мача, Замбия.[/caption]
- Защитата на твоята докторантура включва малко познати места в Африка, какво представлява едно африканско село?
- Селото, в което работим в Замбия, се казва Мача. Основното препитание на местните хора е земеделие и животновъдство. Отглеждат най- много царевица. Почвата е супер червена. Има големи полета с царевица. Нямат селскостопанска техника, всичко се извършва на ръка- копаят с мотики, садят, плевят. За лична употреба също отглеждат зеленчуци. Там много се консумира рапица- листата от рапицата ги готвят както ние готвим лапад. Имат домати, чушки, лук, сладки картофи, които има вкус на тиква.
Животните, които отглеждат, са най- вече за мляко. Понеже често имат проблеми с електричеството, месото се консумира веднага. Заколват пиле и го приготвят за деня, например. Изобщо, да има месо на трапезата в африканското село, си е направо висша класа.
В Южна Африка едно от основните ястия е доста подобно на българския качамак. Казва се по различен начин в зависимост от страната: ншима в Замбия, пап в ЮАР, или угали в Танзания. Това се яде вместо хляб. Отделно си готвят релиш: пържено пиле с лук и домати, или домати със зеле. Яде се с ръце, вземат парче от ншимата, овалват в дланта и потапят в релиш.
- Всеки връх в учението и в планините е сбъдната твоя мечта. Коя е най- голямата ти мечта, обаче?
- В Америка съм почти пет години вече. В момента подавам документи за работа и се пробвам да остана в академията или като научен сътрудник в университет, или в научна лаборатория. Състезанието в научните среди е не е лесно, но предизвикателството си заслужава. Ако говорим за идеалната работа в мечтите ми- това е да съм професор и да имам достатъчно свободно време да пътувам.
- Липсва ли ти нашата българска кухня?
- За щастие, в градчето, в което живея, има руски магазин. Там продават нашенска лютеница с хорото на етикета, карловска луканка, сирене, кори за баница. Ако го нямаше този магазин- всички тези вкусотии много щяха да ми липсват. Единствено ми липсва имамбаялдъ, направено от моята баба.
- Кога за последно си беше у дома?
- През октомври 2013. Всяка година се връщам в родното гнездо. Последно като си дойдох, останах много впечатлена от новия градски парк, центърът на Карнобат изглежда супер.
- Какво планираш да катериш в близко бъдеще?
- Има още места за катерене в Щатите, плануваме едно пътешествие на изток, да видим Йелоустоун, да разгледам Монтана, Ледници искам да разгледам отблизо. Аз катеря алпийски стил рядко, иначе изкачвам като турист върхове и други природни забележителности. В Азия не съм била достатъчно
Била съм за една седмица в Тайван, повечето време бях в Тайпей. Малко като се излезе извън градската част и стане по- не-туристическо - там е интересно. Има кътчета в Камбоджа, Тайланд, изобщо тази част от югоизточна част на Азия искам да посетя.
- Как Америка те промени за тези пет години?
- Всичко е въпрос на приоритети. Приоритетът ти може да е да се преместиш тук и да имаш повече финансова подсигуреност, добра работа, да не трябва да се тревожиш какво ще ядеш и дали ще можеш да пътуваш. Приоритетът ти може и да е да получиш качествено образование и да се реализираш в Европа. За всекиго е различно.
Аз например уча, получавам стипендия и пак мога да пътувам, ползвам палатка, не търся скъпи удоволствия и лукс.
Америка финансово може да сбъдне мечти, но тука много се работи. Няма ходене с часове по кафета на приказка. Дори в кафенетата всички са с отворени лаптопи, пият си без да общуват с дълги разговори. Всичко е просто супер фокусирано. Няма импровизация.
Като цяло е трудно да се завързват нови социални кръгове. Общо взето е компромис между това колко сигурност искаш и колко разнообразен социален живот искаш да имаш. Това са ми наблюденията ми от Калифорния.
- В свободното си време какво правиш в Америка?
- Аз още карам на импровизации. Обичам да карам колело, тук времето е хубаво през цялата година. Напоследък пробвам йога. Но най- вече обичам да тествам нови бири
За щастие в Калифорния има много голям избор, защото има такава култура на малки пивоварни, които оперират само в един град и да речем, продават в една определена бирария. Бирен туризъм правим с приятелите. Дори сме пробвали да си варим наша бира.
В Санта Барбара има около стотина българи, с някои от тях се събираме понякога. Приятелят ми също е българин, от Пловдив е. И макар да съм далече, получавам пълен пакет от информация за Карнобат, близките, приятелите ми.
Българчето в мен е живо и будно, не съм се зомбирала тотално, както се случва не само с българи, но и други чужденци, когато дойдат в САЩ. Затова намирам време и да готвя дори. Първият ми опит за домашна баклава бе определен от моя приятелка от Турция за солена палачинка, беше и тъжно, и смешно. Но вече се справям и с баниците, и баклавите.
- Твоето пожелание към връстниците си и младите хора в Карнобат.
- Мечтайте! Не спирайте да мечтаете! Нищо не е толкова трудно, ако се понапъне човек и положи усилия! Тогава мечтите се сбъдват!
Мария (със зеленото яке), заедно със своите приятели на връх Ухуру (5895м) в Килиманджаро[/caption]
Мария Желева е родена на 23 януари 1984 г. и е от Карнобат. Завършила е СОУ „Христо Ботев”, после се дипломира в Техническия университет в София, специалност „Комуникационна техника и технологии”. Вече пета година младата карнобатлийка учи в Калифорнийския университет в Санта Барбара, защитава докторантура по компютърни науки. И ако дотук всичко предвещава уютен офис, заседнал живот пред монитора, ето я изненадата: Мария покорява върхове на планини по света, а когато е на работа покорява кулите, които издига за безжични мрежи в малко известни кътчета на Земята.
- От Карнобат, през София до Америка - как се случи това?
- След като станах магистър по комуникационна техника и технологии, започнах да работя в България и тогава още не мислех да се занимавам с докторантура. Мислех, че ще ми е интересно и весело. Първо работих в една голяма интернет компания, след това за един от мобилните оператори в България. Обаче ми беше много скучно и реших да поуча още малко.
В България докторантурите са много приложни, докато в Щатите имаш възможност да изследваш много неща, които не са задължителни практически, но просто щом имаш интерес, дори и да не са успешни или да са приложими веднага в индустрията, можеш да правиш все пак такава научна дейност. И затова реших да пробвам Калифорнийския университет в Санта Барбара. И взе, че стана.
[caption id="attachment_64612" align="alignleft" width="300"]
Аржентинската част на Патагония до езеро Лагуна де лос Трес под един от най-големите върхове, Маунт Фитц Рой[/caption]
- Превземаш върхове в науката и в планините. Как съчетаваш научната работа и планинските експедиции?
- Научната дейност, с която се занимавам, ми позволява да пътувам много. От една страна, публикувам статии и трябва да отида на конференции да ги презентирам. Някои от конференциите са в Америка, а други- навсякъде по света. Пътувала съм до Азия, до Африка. Научната ми работа е свързана с работа навън- построяване на мрежи. Аз се занимавам с безжични мрежи. Построяване на мрежи в различни места, за които е направен дизайнът. Единият от проектите ми е за построяване на безжични GSM мрежи, които са много по- евтини отколкото комерсиалните, каквито са в България, например. Идеята за тези мрежи е да работят за по- малко пари и да предоставят същите услуги в бедни отдалечени райони в Африка.
Покрай тази ми дейност съм пътувала два пъти до Африка. Освен това имам и лични пътувания до Южна Америка и Австралия. Последният път като бях в Африка по работа, си взех една седмица, и успях да кача Килимандджаро в Танзания. Също така имах възможност да отида и до водопадите Виктория в Замбия. Други вълнуващи пътувания са тези, които направих до Патагония в Аржентина и Чили. Колкото повече пътувам, толкова повече ми се пътува, в това отношение работата ми в момента пасва идеално с личните ми интереси!
- Кой е първият ти преодолян връх и кой засега в „върхът” на твоите преживявания в планините?
- Първият ми преодолян връх е Мусала в България. Спомням си, че ми беше много трудно. След това съм качвала не много високи върхове в Щатите. Но със сигурност най- впечатляващият връх, на който съм стъпвала е Ухуру, висок е 5895м и е най- високият връх в Килимандждаро. На суахили Ухуру означава "свобода".
Така, че моята лична класификация за най- високи и предизвикателни върхове, това е Ухуру- като височина, като име, като трудност. Най- трудно бе с дишането при катеренето на връх Ухуру, защото въздухът нависоко е много разреден, кислородът не достига, човек се замайва. Но покоряването си заслужава всички трудности и жертви.
- Откъде страстта ти към планините и превземането на върхове?
- Честно казано, нашите планини- Рила, Пирин, събудиха в мен духа към приключенстване. Откакто дойдох в Америка, съм пътувала по доста места. Аз съм в Калифорния, където се намират много от националните паркове на тази огромна страна. Има прекрасни дестинации за катерене, за преходи, за палатки.
[caption id="attachment_64617" align="alignright" width="300"]
Село Мача, Замбия.[/caption]
- Защитата на твоята докторантура включва малко познати места в Африка, какво представлява едно африканско село?
- Селото, в което работим в Замбия, се казва Мача. Основното препитание на местните хора е земеделие и животновъдство. Отглеждат най- много царевица. Почвата е супер червена. Има големи полета с царевица. Нямат селскостопанска техника, всичко се извършва на ръка- копаят с мотики, садят, плевят. За лична употреба също отглеждат зеленчуци. Там много се консумира рапица- листата от рапицата ги готвят както ние готвим лапад. Имат домати, чушки, лук, сладки картофи, които има вкус на тиква.
Животните, които отглеждат, са най- вече за мляко. Понеже често имат проблеми с електричеството, месото се консумира веднага. Заколват пиле и го приготвят за деня, например. Изобщо, да има месо на трапезата в африканското село, си е направо висша класа.
В Южна Африка едно от основните ястия е доста подобно на българския качамак. Казва се по различен начин в зависимост от страната: ншима в Замбия, пап в ЮАР, или угали в Танзания. Това се яде вместо хляб. Отделно си готвят релиш: пържено пиле с лук и домати, или домати със зеле. Яде се с ръце, вземат парче от ншимата, овалват в дланта и потапят в релиш.
- Всеки връх в учението и в планините е сбъдната твоя мечта. Коя е най- голямата ти мечта, обаче?
- В Америка съм почти пет години вече. В момента подавам документи за работа и се пробвам да остана в академията или като научен сътрудник в университет, или в научна лаборатория. Състезанието в научните среди е не е лесно, но предизвикателството си заслужава. Ако говорим за идеалната работа в мечтите ми- това е да съм професор и да имам достатъчно свободно време да пътувам.
- Липсва ли ти нашата българска кухня?
- За щастие, в градчето, в което живея, има руски магазин. Там продават нашенска лютеница с хорото на етикета, карловска луканка, сирене, кори за баница. Ако го нямаше този магазин- всички тези вкусотии много щяха да ми липсват. Единствено ми липсва имамбаялдъ, направено от моята баба.
- Кога за последно си беше у дома?
- През октомври 2013. Всяка година се връщам в родното гнездо. Последно като си дойдох, останах много впечатлена от новия градски парк, центърът на Карнобат изглежда супер.
- Какво планираш да катериш в близко бъдеще?
- Има още места за катерене в Щатите, плануваме едно пътешествие на изток, да видим Йелоустоун, да разгледам Монтана, Ледници искам да разгледам отблизо. Аз катеря алпийски стил рядко, иначе изкачвам като турист върхове и други природни забележителности. В Азия не съм била достатъчно
Била съм за една седмица в Тайван, повечето време бях в Тайпей. Малко като се излезе извън градската част и стане по- не-туристическо - там е интересно. Има кътчета в Камбоджа, Тайланд, изобщо тази част от югоизточна част на Азия искам да посетя.
- Как Америка те промени за тези пет години?
- Всичко е въпрос на приоритети. Приоритетът ти може да е да се преместиш тук и да имаш повече финансова подсигуреност, добра работа, да не трябва да се тревожиш какво ще ядеш и дали ще можеш да пътуваш. Приоритетът ти може и да е да получиш качествено образование и да се реализираш в Европа. За всекиго е различно.
Аз например уча, получавам стипендия и пак мога да пътувам, ползвам палатка, не търся скъпи удоволствия и лукс.
Америка финансово може да сбъдне мечти, но тука много се работи. Няма ходене с часове по кафета на приказка. Дори в кафенетата всички са с отворени лаптопи, пият си без да общуват с дълги разговори. Всичко е просто супер фокусирано. Няма импровизация.
Като цяло е трудно да се завързват нови социални кръгове. Общо взето е компромис между това колко сигурност искаш и колко разнообразен социален живот искаш да имаш. Това са ми наблюденията ми от Калифорния.
- В свободното си време какво правиш в Америка?
- Аз още карам на импровизации. Обичам да карам колело, тук времето е хубаво през цялата година. Напоследък пробвам йога. Но най- вече обичам да тествам нови бири
За щастие в Калифорния има много голям избор, защото има такава култура на малки пивоварни, които оперират само в един град и да речем, продават в една определена бирария. Бирен туризъм правим с приятелите. Дори сме пробвали да си варим наша бира.
В Санта Барбара има около стотина българи, с някои от тях се събираме понякога. Приятелят ми също е българин, от Пловдив е. И макар да съм далече, получавам пълен пакет от информация за Карнобат, близките, приятелите ми.
Българчето в мен е живо и будно, не съм се зомбирала тотално, както се случва не само с българи, но и други чужденци, когато дойдат в САЩ. Затова намирам време и да готвя дори. Първият ми опит за домашна баклава бе определен от моя приятелка от Турция за солена палачинка, беше и тъжно, и смешно. Но вече се справям и с баниците, и баклавите.
- Твоето пожелание към връстниците си и младите хора в Карнобат.
- Мечтайте! Не спирайте да мечтаете! Нищо не е толкова трудно, ако се понапъне човек и положи усилия! Тогава мечтите се сбъдват!
интервю за в. "Карнобатски глас"
