Във всички спортове има легенди, които в даден етап от разцвета си ги забъркват в скандали, попадат в теории на конспирации, търпят уронване на имидж и т.н. Но най-лошо е, когато идва време да им писне и да сложат точка на всичко. Не са малко примерите.
Тук позитивното е, че в случая не е обърнат гръб на спорта, а честно казано има причини това да бъде направено. Мартин Грашев преживя много в колоезденето през последните години. Няма да го каже, но със сигурност се оттегли омерзен. И то в разцвета си.
Който се интересува знае колко бе важен Мартин за спорта край морето. И за българското колоездене. За легенди може и да не говорим, защото бе млад и не бе показал още всичко. А пък и бе попаднал в ситуация, в която години наред, трябваше да се труди за кариерата на други хора, вместо за своята, но това е друга тема…
Отказа се, защото бе прецакан и то неведнъж. Първо - 2011 и скандалния финал на Обиколката на България. Излъган пред целия щаб на КК „Несебър“ от Ивайло Габровски, той остана само „морален победител“, а този израз не носи слава. Дори дразни. Накратко какво се случи – Грашев води убедително и преди последния етап преднината му е около 2 минути. На разбора, пред всички, супер звездата Ивайло Габровски, за когото всички момчета в клуба се трудят, за да може той да печели отличия, го моли „да му пусне“ последния етап, той нямало да надвишава 2-те минути и така да спечели поне етапа, а Грашев – Обиколката. Нищо подобно, Ивайло дори се възползва от падане на лидера и увеличава с още 2 мин. преднината си – колкото да стане краен победител. За пореден път.
Да кажем, че това са си вътрешни неща в клуба и да са мислели с главите си като са се разбирали, но какви са коментарите след това:
Габровски: „С въже ли да го тегля като изостава…“
Грашев: „Станалото станало. Пожелах му още 100 пъти да спечели Обиколката на България“.
Разбира се имали са и личен разговор, но Мартин страни от скандалите. Предпочита достойнството. Затова днес е генерален секретар на Български колоездачен съюз, защото за там се иска доверие. Габровски пък бе изгонен от мениджъра на КК „Несебър“ Георги Енчев. По-късно го гонят и от клуб в Турция. Това са факти.
Година след това е олимпиадата в Лондон. Успехите на Грашев го правят титуляр за България, но едва преди заминаването го „сюрпризират“, че няма да отиде. Причината – не завършил шампионата на България две седмици преди това, заради стомашни проблеми. Че тези проблеми за най-важния турнир са отшумели, и че е в перфектна форма нямало значение. Че в световната ранглиста от 3000 души е 160-ти също нямало значение. Заминава резервата и негов съгражданин Данаил Петров от Казанлък.
„Имаше напрежение, което за един състезател не е нужно. Не заминах и доста бях отчаян, дори закачих колелото на кука за един месец, бях афектиран и много отчаян. Година и половина се подготвях за това състезание". Това е точният коментар на Мартин. Това явно е и черешката на тортата за неговата решителност. А сега, заедно със съотборника си Спас Гюров, щяха да жънат успехи.
В момента освен ръководния пост, той обучава десетина деца в Обзор и си има свой бизнес с веломагазин в Поморие. Всичко е свързано с колоездене – детската му мечта от времето, когато сутрин ставал и вечер лягал с мисълта за колоездене. От време на време кара и байк в планината.
Няма да отречем, че отношенията между шосейното и планинското колоездене, не са от най-цветущите и това не е от вчера. Клубове от цялата страна лобират за отцепване, за бойкоти на състезания, за нови федерации и пр.
Но няма и да скрием, че именно хората от морето са тези, които искат да няма различия и да се върви в една посока. Затова и Мартин е решен да има правила, еднакви за всички. А не успее ли да се пребори с това, също е решен, че няма да бъде нито пионка, нито буфер в нечии отношения.
Във всички спортове има легенди, които в даден етап от разцвета си ги забъркват в скандали, попадат в теории на конспирации, търпят уронване на имидж и т.н. Но най-лошо е, когато идва време да им писне и да сложат точка на всичко. Не са малко примерите.
Тук позитивното е, че в случая не е обърнат гръб на спорта, а честно казано има причини това да бъде направено. Мартин Грашев преживя много в колоезденето през последните години. Няма да го каже, но със сигурност се оттегли омерзен. И то в разцвета си.
Който се интересува знае колко бе важен Мартин за спорта край морето. И за българското колоездене. За легенди може и да не говорим, защото бе млад и не бе показал още всичко. А пък и бе попаднал в ситуация, в която години наред, трябваше да се труди за кариерата на други хора, вместо за своята, но това е друга тема…
Отказа се, защото бе прецакан и то неведнъж. Първо - 2011 и скандалния финал на Обиколката на България. Излъган пред целия щаб на КК „Несебър“ от Ивайло Габровски, той остана само „морален победител“, а този израз не носи слава. Дори дразни. Накратко какво се случи – Грашев води убедително и преди последния етап преднината му е около 2 минути. На разбора, пред всички, супер звездата Ивайло Габровски, за когото всички момчета в клуба се трудят, за да може той да печели отличия, го моли „да му пусне“ последния етап, той нямало да надвишава 2-те минути и така да спечели поне етапа, а Грашев – Обиколката. Нищо подобно, Ивайло дори се възползва от падане на лидера и увеличава с още 2 мин. преднината си – колкото да стане краен победител. За пореден път.
Да кажем, че това са си вътрешни неща в клуба и да са мислели с главите си като са се разбирали, но какви са коментарите след това:
Габровски: „С въже ли да го тегля като изостава…“
Грашев: „Станалото станало. Пожелах му още 100 пъти да спечели Обиколката на България“.
Разбира се имали са и личен разговор, но Мартин страни от скандалите. Предпочита достойнството. Затова днес е генерален секретар на Български колоездачен съюз, защото за там се иска доверие. Габровски пък бе изгонен от мениджъра на КК „Несебър“ Георги Енчев. По-късно го гонят и от клуб в Турция. Това са факти.
Година след това е олимпиадата в Лондон. Успехите на Грашев го правят титуляр за България, но едва преди заминаването го „сюрпризират“, че няма да отиде. Причината – не завършил шампионата на България две седмици преди това, заради стомашни проблеми. Че тези проблеми за най-важния турнир са отшумели, и че е в перфектна форма нямало значение. Че в световната ранглиста от 3000 души е 160-ти също нямало значение. Заминава резервата и негов съгражданин Данаил Петров от Казанлък.
„Имаше напрежение, което за един състезател не е нужно. Не заминах и доста бях отчаян, дори закачих колелото на кука за един месец, бях афектиран и много отчаян. Година и половина се подготвях за това състезание". Това е точният коментар на Мартин. Това явно е и черешката на тортата за неговата решителност. А сега, заедно със съотборника си Спас Гюров, щяха да жънат успехи.
В момента освен ръководния пост, той обучава десетина деца в Обзор и си има свой бизнес с веломагазин в Поморие. Всичко е свързано с колоездене – детската му мечта от времето, когато сутрин ставал и вечер лягал с мисълта за колоездене. От време на време кара и байк в планината.
Няма да отречем, че отношенията между шосейното и планинското колоездене, не са от най-цветущите и това не е от вчера. Клубове от цялата страна лобират за отцепване, за бойкоти на състезания, за нови федерации и пр.
Но няма и да скрием, че именно хората от морето са тези, които искат да няма различия и да се върви в една посока. Затова и Мартин е решен да има правила, еднакви за всички. А не успее ли да се пребори с това, също е решен, че няма да бъде нито пионка, нито буфер в нечии отношения.
