Бургаският предприемач Георги Базотев бил старши техник в звеното, където президентът бил летец
Румен беше влюбен в летенето и затова трудно би могло да се каже имаше ли хоби. Обичаше да чете художествена литература. Това са думи на приятели и колеги от армията, в края на 80-те, на президента ген. Радев. Сред тях е и един популярен бургазлия, когото обществеността свързва основно с фармацевтичния бизнес и любовта си към конете. Млацина знаят, че Георги Базотев също е дълбоко свързан с военната авиация. Той е завършил технически профил в школата в Долна Митрополия и казано с прости думи във всяка авиационна конструкция има техници, които обслужват самолетите и летци, които летят. Базотев бил старши техник в звеното, където ген. Радев бил летец. В тази връзка той и сегашният Първи се познават добре, заедно са работили и служили във ВВС, заедно се борили и с проблемите – от това да има вода в градока, където заедно живеели до това как да бъдат изправни машините.
Базотев го помни от момента, в който „изсипали“ десетина летци в Равнец през 86-87-ма година на миналия век, когато ген. Радев бил базиран на две летища - в Равнец и Балчик. За трудово-колективните и приятелските отношения тогава, твърди че са бил просто образец. Базотев напуснал армията през 1991 и оттогава е категоричен, че атмосферата на ВВС в Равнец, създала се от човешките отношения тогава не я е виждал в нито една държавна или частна фирма след това. Може би и до ден днешен. „Представете си за какво доверие става въпрос, за да се вдигнеш с една машина в небето, подготвена от друг човек“, открито разсъждава собственикът на фармацевтичната компания „Фаркол“ сега.
Във военното поделение, в ескадрилата в Равнец действали правила, които се спазвали от всички и затова се чувствали свободни. Всичко останало се считало за анархия и единственият начин да се живее с удовлетворение, е да има взаимно приети правила. Генералът категорично бил такъв човек, разкрива Георги Базотев, и ако той не приемал мнението на хората около себе си, и не се съобразявал с него, никога не бил могъл да постигне резултат в една рискова среда.
„Спомням си, че бяха две млади момчета, на около 22-24, които се бориха срещу проблемите, възникващи по време на работа. Тогава, на едно партийно събрание, трябваше да се избира делегат на партийния конгрес и имаше един многозаслужил главнокомандващ ВВС- ген. полк. Любчо Благоев, който беше вече възрастен и не можеше да лети на новата свръхзвукова авиация. Не можеше да се приучи да лети на Миг-21, а останалите бяха излезли от въоръжение. Тогава Румен стана и отсече – Аз искам моят командващ да лети! За да знае тези под него как се чувстват - Та и тогава Румен беше човек, който се бореше ... Да се изкажеш против главнокомандващ се искаше достатъчно смелост. Той я имаше и казваше това, което трябваше да се казва. В случая - че царят беше гол“, спомни си Базотев.
Дали обаче, с тези правила президентът няма да е неудобен на днешните политици? -Това е шансът на обикновения българин! При всички случаи ще му е много трудно, но мисля, че ако има някой, който да изпълни големите очаквания на българина за промяна в политическата система е точно той. Аз, ако досега съм мислел, че той е подходящ, то след една година, мисля, че това съвсем ясно ще се вижда от всички. Те, някои хора и сега се чудят подходящ ли е генерал за президент – ами какъв, политик ли?! Защото и политиката, видяхме, далеч се е разминала с необходимостите“, твърди бившият му техник и добавя:
„Този тип военни, които са работили в подводници, например, или летци, те още като са тръгнали първите години в училището, са осъзнали вероятността от тази своя професия и служба, че може да не излязат живи. Интересното е, че летците са хора, които гледат доста по-спокойно на живота и доста по-малко се ядосват, защото са хора, които са си сложили главата в торбата. Малко приличат на моряците в това отношение. Може би, единственият недостатък в това, е че толкова леко вече гледаш на подробностите, не че си безразличен, но някак си губиш малко амбиция. Докато в Румен тази амбиция си я имаше. Хем осъзнаваш, че в крайна сметка можеш да загинеш, но от това не спира да ти пука. Точно такъв човек ни трябва – смел! Освен това колкото е по-безпартиен, толкова по-добре“, разкрива още Базотев.
Той няма да забрави и друга интересна случка с генерала. През 1988 Радев тамън се приучил да лети при всякакви условия. Тогава бил краят на оптегнатите българо-турски отношения, обикновено самолетите били на земята и нищо не правели. Практиката, дори и днес, била два самолета, подготвени и с включени на земята кабели, готови да бъдат запуснати да излетят да посрещнат някаква обстановка. От време на време викали летеца, той влизал вътре и чакал да тръгне. Самолетът рядко тръгвал, още по-рядко излитал. „Всички тези неща се случват, аз рядко съм бил на дежурни машини, но си спомням, точно тогава обявиха тревога, седна Румен в машината, техникът започна да го връзва с коланите и чакаме нещо да се случи. Най-често казват отбой и се връщат. Този път обаче Румен каза „Георги, войната започна, затваряй капака!“ и тръгна. Обаче се върна. Отбоите, разбира се, не са били фалшиви тревоги, това са ситуации - ако не се вдигне самолетът може да се случи и нещо друго“, казва още бургазлията.
Лично Георги Базотев в убеден, че ген. Радев ще се справи с новото си нелеко начинание. Досега се е борил с няколкостотин души и една машина с копчета, сега ще се сблъска с особеностите на друга машина – човешка, която била доста по-сложна. „Критични ще са моментите докато я разучи тази машина, но едва ли има по-подходящ от него, който може да го направи“, убеден е Базотев.
