Сърдечно-съдовите заболявания са сред водещите фактори за инвалидност и една трета от причините за смърт в световен мащаб. Тази тревожна статистика обосновава необходимостта както от целенасочена превенция на рисковите фактори, водещи до развитие на атеросклероза на съдовете, така и от максимално ранно откриване на увредата на сърцето. Важно за пациентите е да знаят, че лабораторната диагностика може условно да се раздели на две групи. Първата група тестове включва изследвания, на база на които може да бъде оценен рискът от възникване на съдов проблем в резултат на атеросклеротични изменения на съдовете. Също и да се направят прогнози за изхода на вече прекаран такъв. На базата на тях могат да бъдат предприети терепавтечни мерки или промяна в стила на живот, с цел заболяването да не прогресира.
“Към тази група спадат добре познатите изследвания, добили популярност под названието липиден профил. Те включват определяне концентрациите на общ холестерол, HDL холестерол, LDL холестерол и триглицериди. Установено е, че нивата на LDL холестерола най-точно корелират с риска от сърдечно-съдови заболявания и поради това той е основна цел на липидопонижаващата терапия”, казва д-р Пламена Хараланова от медицинска лаборатория „ЛИНА”.
Специалистът подчертава, че изследването на LDL холестерол и триглицериди трябва да бъде извършено на гладно, след поне 8 часова хранителна пауза. Това условие не е абсолютно задължително при изследване на общ холестерол и HDL холестерол. За да се изключат вторични нарушения на мастната обмяна при някои заболявания като: диабет, хипотиреоидизъм, хипопаратиреоидизъм, нефротичен синдром, хронични чернодробни заболявания, лупус, ревматоиден артрит и др., освен липиден профил, допълнително трябва да се изследват и: кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, общ билирубин, АСАТ, АЛАТ, АФ, ГГТ, ТСХ и fT4”. Лаборатория „ЛИНА” често извършва тези изследвания в пакет на по-ниски цени.
Други изследвания, показващи повишен сърдечен риск, са някои маркери на възпалението. Те могат да насочат лекарите към безсимптомната фаза на заболяването.
„През последните години значително се промени схващането за механизмите за възникване на атеросклерозата. Само преди десетилетие тя беше разглеждана като заболяване, в резултат на стеснение на кръвоносните съдове от натрупване на мазнини в стените им. Днес вече е доказано, че натрупването на масти в съдовете само по себе си не уврежда човешкото здраве. Сърдечните инциденти се дължат на усложния в атеросклеротичните плаки, като разкъсване, тромбозиране и други възпалителни изменения, които могат да бъдат доловени чрез специфични маркери за възпаление”, категорична е д-р Хараланова.
Тези маркери са: високочувствителен CRP (hsCRP) - добре проучен острофазов белтък за оценка на сърдечния риск. Неговата прогностична стойност обаче може погрешно да бъде оценена, ако бъде изследван по време на остра инфекция или скоро след прекаран инфаркт, затова, за да има тежестта на самостоятелен рисков фактор и предвестник на бъдещи сърдечно-съдови атаки, изследването трябва да бъде проведено след пълно възстановяване от възпалително заболяване и поне 30 дни след остър коронарен синдром. Други нови и обещаващи биомаркери на възпалението, които навлизат напоследък при диагностиката на сърдечните заболявания и показващи по-голяма специфичност за съдово възпаление, са плазменият протеин А, асоцииран с бременността (PAPP-A), плацентарният растежен фактор (PlGF) и други. PAPP-A се среща по време на бременност в кръвта на майката и се използва при биохимичен скрининг за диагностициране на синдрома на Даун. Ниски нива се установяват физиологично и при мъже, и при жени. Счита се, че той е показател за дестабилизация на атеросклеротичната плака и неговите концентрации са значително повишени при пациенти с нестабилна ангина пекторис (гръдна жаба) и остър миокарден инфаркт. По отношение на предсказващата стойност на PAPP-A при пациенти с остър коронарен синдром, последните проучвания показват, че при тях завишените му стойности корелират с повишен риск от настъпване на миокарден инфаркт дори и тропониновият тест да е негативен. Плацентарният растежен фактор (PlGF) е член на фамилията на съдови ендотелни растежни фактори, чието ниво е значително повишено при ранна и напреднала атеросклероза. Той е мощен и достоверен клиничен биомаркер на съдово възпаление и нежелани инциденти при хора със сърдечни заболявания. Повишените му нива се откриват при пациенти с висок риск от разкъсване на атеросклеротичата плака, а също и при такива с коронорно възпаление.
„В лаборатория „ЛИНА” тези два биомаркера до този момент намират приложение предимно при диагностика на патологични състояния на бременността, но искаме да обърнем внимание на специалисти и пациенти, че те имат своето неоспоримо място и в диагностиката на сърдечно-съдовите заболявания. Хомоцистеинът също има отношение при оценка на сърдечния риск”, допълва д-р Хараланова.
Високите концентрации на хомоцистеин водят до повишено образуване на свободни радикали - това са нестабилни форми на кислорода, които се образуват при редица метаболитни процеси в организма и водят до увреждане на тъканите. Известно е, че хомоцистеинът уврежда ендотелните клетки на съдовете, което е основен момент в патогенезата на атеросклерозата и многообразните й прояви от страна на сърдечно-съдовата система и мозъка -инфаркт, инсулт, периферна съдова болест и др. Той се свързва и с повишена съсирваемост на кръвта и образуване на кръвни съсиреци (тромби), с отслабване на имунната система и свързаните с това редица хронични болестни процеси в организма. В лаборатория „ЛИНА” хомоцистеинът се определя с хемилуминисцентен имунологичен метод на имунологичен анализатор Immulite 2000. Подготовката за това изследване изисква вземането на кръвта да става сутрин на гладно. Лек прием на храна нe се отразява съществено на резулта, но богат прием на белтъчини увеличава хомоцистеина с 10-15%. Това обяснява вариациите му в рамките на деня с тенденция към по-високи в следобедните часове. Концентрациите на хомоцистеина в плазмата се движат между 5 - 12 микромола на литър. Нива между 12 -30 мкрмол/л се класифицират като лека, между 31-100мкрмол/л - като умерена и над 100 мкрмол/л - тежка хиперхомоцистеинемия. Стойностите му се увеличават с възрастта, a при еднаква възраст мъжете имат леко по-високи стойности от жените.След менопаузата, нивата при мъжете и жените се изравняват. Доказано е също, че намаляването на хомоцистеина с 5 мкрмол/л намалява смъртността от белодробен тромбоемболизъм, мозъчен инсулт и инфаркт на миокарда с около 25%. Затова скринингът на хомоцистеиновите нива особено при рискови пациенти и техните родственици е препоръчителен. Завишените нива могат да бъдат коригирани навреме с балансиран диетичен режим и допълнителен прием на фолиева киселина и витамини от група В, но задължително след консултация с лекар.
Другата група изследвания включва биомаркерите, потвърждаващи наличието на миокардно увреждане.
Те имат важно приложение при разграничаване причините за гръдна болка. Изискванията към тях са високи - да се повишават единствено при увреждане на сърдечния мускул, да откриват увредата възможно най-рано след започване на некротичния процес. Ето кои от тях са се наложили в практиката за диагностика на острия инфаркт на миокарда:
Креатинкиназа-МВ е фракция на общата креатинкиназа, която се среща предимно в сърдечния мускул и е сравнително ранен и чувствителен показател за некроза на сърдечния мускул. Повишени стойности могат да се отчетат на четвъртия час от началото на симптомите и се задържат 2-3 дни. Неудобствата на този показател са свързани с краткото време на установяването и в кръвта, както и в това, че високи стойности могат да се наблюдават и при някои заболявания на скелетната мускулатура. Затова, при такива пациенти се използват и допълнителни маркери за потвърждение на диагнозата инфаркт.
Сърдечните тропонини са по-чувствителни и специфични маркери от СК-МВ. Те са компоненти на сърдечните клетки, които се освобождават при тяхната смърт. Откриват се в кръвта също към четвъртия час след увредата на сърцето, но остават завишени по- продължително време - до 7-10 дни. Повишението им в съчетание с нормална СК-МВ в първите часове на симптоматиката, е показателно за наличието на „микроинфаркти”, които обхващат значително малко количество миокард.
„Тестовете за тропонин са два вида - за определяне на Тропонин Т и на Тропонин I. И двата са със сходна диагностична стойност при откриване на сърдечен инфаркт, особено ако се използват високочувствителни методи за анализ (Troprnin Ths и Troponin I hs). По техните концентрации, при проследяването им в динамика, може да се прецени големината на засегнатата тъкан, както и да се направи оценка на риска за възникване на усложнения след прекаран сърдечен инцидент. В нашата лаборатория се изследват и двата вида тропонини, което дава възможност на специалистите да изберат предпочитания от тях тест в конкретна ситуация”, казва още д-р Хараланова.
Има още едно изследване, което намира приложение при диагностиката на левокамерна сърдечната недостатъчност - мозъчният натриуретичен пептид -BNP. В лаборатория „ЛИНА” се изследва N-терминалният участък на BNP (NT-proBNP). Въпреки че ехокардиографията остава основен метод за диагностика на заболяването, този кръвен тест може да се използва както при проследяване на терепевтичния отговор на пациенти с установено заболяване, така и като скрининг на високорискови пациенти. Резултатите от него трябва да се преценяват от специалист, тъй като те са зависими от възраста, пола и трябва да бъдат съобразени с конкретното състояние на пациента и прилаганата медикаментозна терапия.
