Тя се казва Керанка Костова, но за най-близките си приятели и познати е Кери. По професия е фризьор, а преди това е била народна певица в ансамбъл „Странджа”. Но освен това , тя има и друга мисия в живота си- да помага на хора, на които е поставена тежката диагноза множествена склероза. С Кери разговаряхме за това как е преборила рака, какво е да си фризьор в днешно време и разбира се за прическите на абитуриентките. Срещаме се в салона, малко след осем вечерта, точно тогава когато приключва работния й ден. Все пак май месец е натоварен с най-красивата идея – всяка една зрелостничка да стане принцеса.
-Кери, защо избра тази професия, да си фризьор?
-Появи се много спонтанно, защото майка ми е била фризьорка и след това започнах да правя прически на дъщеря ми. Започнах с плитките. Преди 10 години нямаше още интернет и сама съм се учила да плета плитки и така усетих, че доста ме влече,но нямах куража да започна да се занимавам с това. След известен период от време, мъжът ми беше този, който видя, че имам потенциал и той ме записа на курсове по фризьорство. И така започнах. Ако не беше той, нямаше да започна, не си вярвах, че това е моята професия. Но вече съм убедена, че това е моята работа.
-Преди това с какво се занимаваше?
-Бях певица в ансамбъл „Странджа”. Имам музикално образование. Дори в началото двете професии ги упражнявах заедно. След това напуснах и започнах само с фризьорство. Но не съм скъсала с народните песни и танци.
-А твоят труд може ли да се каже, че е песен?
- /усмихва се/ О, да, така е. Невероятно съчетание е. Обичам да правя прически и да пея. Дори понякога пея, докато работя. Правя го несъзнателно. Пея и подстригвам, пея и боядисвам. А сърцето ми най-вече пее, когато видя усмивките на клиентките.
-Сега предстоят абитуриентски балове, на какво залагат момичетата?
-Предимно моите абитуриенти са заложили на разпуснатите кокове, на така наречените небрежни прически. Искат да бъдат естествени. Няма ги строгите линии, много по-разчупени са. Къдрици също харесват, но не кукленски, а естествени. А като цветове залагат на ярките-червени, медни, тип омбре, балиаж. По-ярки са като цветове, в сравнение с миналата година.
-Искат ли още да приличат на фолк певици?
-Има промяна сега. Аз така ги виждам нещата. Преди харесваха фолкаджийските букли, с големите обеми./смее се/. Сега са много по-изчистени, по-естествени. И това ми доставя огромно удоволствие.
-Коя е най-нестандартната прическа, която си правила?
-Сещам се за една клинтка, която имаше много дълга коса и много красива, жива буйна коса. Пожела да я скъса и да я обръсна от едната страна. И там с цвят рисувах фигури. Правила съм я само веднъж, но това беше искането на моята клиентка и то тя си имаше цел. Тя желаеше да бъде по-различна, да я забележат, да е нестандартна. Искаше когат е на дискотека само нея да гледат. След това ми се обади и ми каза:”Аз бях звездата на вечерта, постигнахме ефекта”. Повече тя не повтори тази прическа.
-Вашата професия има риск, стрес? Ти как се справяш с това?
-Има риск, да, има стрес, да. Но ако фризьорът е направил диагностика на косата , ако е определена структурата на косъма, ако се даде ясна сметка дали желанието на клиентката, ще може да се изпълни, тогава риска се стопява до минимум. Ходя на обучения и семинари, за да съм в крак с новостите. Интересна е нашата професия. Но най-големият риск, който съм поемала и не ми се е получавало като краен резултат, е когато незнам какво има в боята. Имах такъв случай. Боядисвах една клиентка. И по време на измиването, боята остана в мивката. Наложи се да пребоядисвам със същата боя и тогава се получи. Имаше нещо в първата боя или пък някоя съставка липсваше. Не разбрах. И когато се консултирах, ми стана ясно, че се случват такива неща. Е, няма как да го предотвратя това и да го предвидя. Колкото и да знаеш, няма как да се справиш с евентуален гаф. Иначе си е стрес, наистина. Всеки път не знаеш до колко си разбрал клиента, трепериш дали ще се хареса той, и всеки път гледаш реакцията в огледалото.Първоначалната реакция е най-вярна. Всеки ден е различен, няма ден с ден да си прилича, нови клиенти, нови желания, нови предизвикателства.
-Ако трябва да избираш, пак ли ще избереш да си фризьор?
-Задължително, това е моята професия.
-С три думи как да се определиш?
-Чувствителна, изпълнителна, толерантна.
-Коя ти е любимата песен и коя ти е любимата прическа?
-Любимата ми народна песен е „Калиманко Денко”, а за прическите-фаворит е кокът. Обожавам да го правя, всичките му разновидности.
-Имаше драма в твоя живот, беше ти поставена една изключително тежка диагноза-множествена склероза. Слава на Бога, ти преодоля това…
-/очите се пълнят със сълзи/ През 1999 година получих първия пристъп на множествена склероза. 2005 година вече бях с диагноза. Изключително тежък период в живота ми. Все още се боря чисто емоционално. Най-вече бях обкръжена от много любов, много подкрепа. Намерих начина, намерих пътя. Продължавам да се боря с това нещо. Ввсеки ден е борба при мен.
Сега в момента, това което правя е да помогна на хората, които са като мен. Които имат нужда от морална подкрепа и да им кажа, че не са сами. Всекидневно разговарям с такива хора. Говорим, помагам им чисто психологически, защото аз не съм лекар, но минах пътя и знам какво е да попаднеш в тази ситуация. Как за миг ти се променя животът . Аз се излекувах само с диета, не съм приемала лекарства, само с гладолечение. И продължавам до ден днешен да го правя. Това ме промени.Самата болест ме направи още по-силна. Изградих си на емоционално, на психическо и на физическо ниво. Започнах да обръщам внимание на малките неща. Сега знам стойността на всяко едно малко нещо. Всичко, което ми се случва не е случайно. Това е урок и не се плаша от нищо. Знам, че всичко мога да преборя. Самото заболяване не го мразя. Казвам, че болестта идва като изпитание и ако ти намериш пътя, ще се справиш с нея, няма да се оставиш. Ако се предадеш, си загубен. Любовта около мен ми помогна. Ако човек е сам и не е обграден от любов, той дава път на болестта.
Аз в началото от срам криех от какво съм болна, срамувах се. Сега знам,че няма от какво да ме е срам. На всеки може да се случи. Моят живот е да помагам на хората като мен.
Тази година ми откриха киста на мозъка. Това между другото го знае само моят съпруг и сега пред Вас се разкривам. Но пак с вяра и гладолечение аз се справих с това.
Болестта е урок, изпитание…Но видях, че мога да се справям с това. Трудно е, но не се предавам. Имам семейство, което ме обича и което обичам, много приятели. Това ми носи щастие и спокойствие, имам и клиенти, имам работа, която обожавам. Това ме прави силна.И си пожелавам здраве, здраве и пак здраве. Това е най-ценното, да знаете!
