Ивайло Иванов е директор на Териториално поделение – Бургас на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" от октомври 2014 г. Преди да заеме длъжността е бил експерт в отдел "Инфраструктура и акватория" в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", а по-рано е работил в неправителствения сектор, където се е занимавал с управление на проекти. Завършил е публична администрация. Магистър е по "Финанси" и
"Международно морско право и управление на риска". Член е на Комитета по интермодалност и логистика в Европейската асоциация на морските пристанища. Районът, за който отговаря оглавяваното от него поделение, започва от нос Емине и завършва до границата на България с Република Турция. Работата му е свързана освен с пристанищата, като инфраструктура, също и с навигационното осигуряване и безопасността на корабоплаването, управлението на корабния трафик, осигуряване на съдействие при бедствия и спасяване в аварийни ситуации.
Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
-Г-н Иванов, кои ще са най-интересните акценти в конгресния център, който предстои да бъде изграден в Зоната за обществен достъп на бургаското пристанище?
-Ще бъде изградена голяма конгресна зала с всички необходими условия за провеждането на мащабни мероприятия. Никъде нито в Бургас, нито в областта има такъв тип зала. Тя ще е с капацитет от около 500 човека. За провеждането на мероприятия с участието на толкова много хора в зала в момента няма условия. Целта е те да бъдат създадени, с подходящата инфраструктура за така наречения конгресен туризъм. Другото, което е важно, e че ще наблегнем на възможностите за развитие на научно-изследователски дейности. Т.е. освен научните институти, които се надяваме да привлечем, мисля, че интерес към това място ще проявят и организации като например Общински детски комплекс и други подобни структури. За да могат тук да се провеждат различни кръжоци, семинари. Ще бъде предвидена и площ за офис-помещения. Ще бъдaт изградени и необходимия брой парко места, в закрит паркинг на три или четири нива. Той ще се издига във височина, тъй като тук е пристанищна територия и няма как да влезем под земята, колкото и да ни се иска да спестим място.
- На какъв етап е реализацията на проекта?
- Вече имаме избран изпълнител. Но един от участниците в обществената поръчка обжалва процедурата, като на първа инстанция Комисията за защита на конкуренцията не разгледа жалбата по същество и я отхвърли. Сега участникът жали на следваща инстанция-във Върховен административен съд. Надяваме се в най-скоро ВАС да потвърди решението на КЗК и ние да подпишем договор с изпълнителя и да стартираме проекта.
-Ще бъде ли осъществена реконструкцията на източния вълнолом?
-Сега се подготвя форма за кандидатстване за европейско финансиране. Тъй като това е много важно защитно съоръжение за тази част от пристанището, Терминал Изток. Надяваме се тази година да имаме шанса да бъдем одобрени и да започнем реконструкция на вълнолома. Проектът е съгласуван и одобрен, само чакаме разрешение за строеж.
В последствие ще свържем това съоръжение с подвижна пасарелка с Конгресния център.
-Имате ли информация какво ще стане със старата тютюнева магазия?
-До колкото зная, сградата е частна. Била е собственост на Булгартабак на времето и винаги се е ползвала като склад за тютюн. След приватизацията на предприятието, сградата, като част от активите на Булгартабак, е придобита от новия собственик. Доколкото разбирам активите са препородавани и сега частен инвеститор явно има желание да реконструира обекта. Което ние приветстваме, защото искаме цялата зона да придобие един съвременен облик. Тази сграда би следвало също да се впише в него. Надяваме се, след като осъществим някакви срещи с частния инвеститор, да споделим нашите планове за развитие и да обсъдим как може да стане така, че сградата архитектурно да изглежда по начин, по който да се вписва в Зоната за обществен достъп в пристанището. Но за сега все още не са водени разговори в тази насока.
-А какво ще се случва от сега нататък с Магазия 1?
-Още през януари престои обявяване на търгове за отдаване под наем на всички помещения и търговски площи-ресторанти, кафенета, бистра, магазини. Надяваме се пролетта, още през месец май всичко да работи.
-А ресторантът в сградата на Морска гара ще заработи ли скоро?
-Обектът е завършен и е с Акт 16. Предполагам че търговете за отдаване под наем ще тръгнат едновременно с тези за обектите в Магазия 1. Но той е направен, за да бъде експлоатиран като ресторант от друго ниво, от друг тип, да не казвам луксозен, но той е с много голяма площ, близо 750 квадратни метра. На два етажа, с вътрешен асансьор и така нататък.
-Кога ще бъде изграден вторият вход към Зоната за обществен достъп?
-През тази година предстои да бъде изграден. Залегнало е в програмата. Започнахме разчистването на терена отвътре, от пристанищната територия. Нужно е да се съборят няколко навеса, една работилница и да се освободи това пространство. За да се изгради така, както е необходимо. Надяваме се да успеем да направим всичко до началото на лятото.
-А предвижда ли се реконструкция на входния морски фар и отварянето му за посещения?
-Идеята за фара не сме я изоставили. Заложили сме един малък ремонт вътре в сградата, чисто строителни дейности. Тъй като съоръжението е много близо до морето, искаме да решим проблема с навлизането на влага чрез създаване на хидроизолация. И да го приведем във вид, така че човек като влезе вътре да му е комфортно. Търсим концепция как точно да направим така, че хората да могат да влизат и да се ползва за посещения. Вече изцяло са подменени и настилките пред яхт клуба и той е много по-приветливо място за разходка.
-След големите морски бури и вълнението на морето какво е състоянието на морските навигационни съоръжения, които ДППИ поддържа? Има ли някакви поражения?
-Към момента няма никакви поражения и щети по навигационното осигуряване. Надяваме се и предстоящите метеорологични условия, за които слушаме, да не нанесат поражения. През последните няколко дни морето е спокойно. Екипите ни са в готовност по всяко време. Но е трудно при голямо вълнение, ако възникне проблем, да влезе екип с лодка и да прави ремонт на буй например. Защото това е много рисковано и за самите служители. Но все пак ние разчитаме на колегите от Управление на трафика. Те следят всичко. И дори някой от буйовете по цялостната система да не функционира, така или иначе от Трафик кулата навигират всеки един кораб. Освен това, ако силата на вятъра и вълнението са прекалено опасни, с решение на капитана на пристанището, то се затваря за маневри. Така че има доста отработени протоколи, за да минимизираме щетите при лоши метеорологични условия.
-До къде стигна драгирането на пристанищата в Бургас и региона?
-През октомври месец започна реализацията на проекта за драгиране и достигане на проектните дълбочини, заложени при изграждането на пристанищата във всички зони в целия пристанищен район. Той обхваща Терминал Изток 1, Терминал Запад, новият Терминал Изток 2, подходите към Фиш порт, към КРЗ, към Трансстрой, корабостроителниците, Росенец, Пристанище Несебър. Постарали сме се да обхванем всички подходи към терминали и пристанища. Вече сме изпълнили около 60 процента от заложените зони в пристанищния район. Сега поради лошите метеорологични условия е преустановена работата, но се надяваме с най-кратки срокове да приключим.
