Интервю с Иван Иванов, председател на Бургаската туристическа камара
- Вече е готова статистиката за изминалия месец юли, оправдаха ли се очакванията за ръст на чуждестранните туристи по нашето Черноморие?
- По отношение на месец юли в област Бургас се наблюдава увеличаване на пристигнали туристи с около 10 %. Най-висок ръст бележи Латвия с 67%, на второ място е Беларус с 57%. По отношение на брой пристигнали летовници по Южното ни Черноморие най-силно се откроява Украйна. Това лято повече са и туристите от Франция, избрали страната ни за почивка. За последните няколко години, откакто съм председател на Бургаската туристическа камара, в туристопотока от тази страна винаги е имало спадове. За първи път имаме 19% ръст. Най-често те избират за почивка Сл. бряг и Приморско. Прави силно впечатление и Германия. За разлика от предходния месец, когато имаше спад на немските туристи, през юли те бележат увеличаване със 17,7%. С 11% ръст са почиващите от Великобритания. Около 7% повече пък са туристите от Полша.
- А кой са пазарите, в които се забелязва спад?
- На първо место това е Израел. Дори и да не искаме да си го признаем, в резултат на терористичния акт има спад от 54% спрямо месец юли 2011 г. След атентата израелските туроператори пренасочиха туристопотоците основно към Италия, Испания, Португалия и Гърция. Друг пазар, който вече втора година бележи спад, това е Ирландия. Регистрираме намаляване на туристите в рамките на 41%. Наблюдавайки този пазар от десетилетия, знам, че ирландските граждани са проявявали голям интерес към бургаското Черноморие. Не сме изяснили причините за този спад, нямаме задълбочено маркетингово проучване „за” и „против” туризма в България по отношение на качеството, сигурността, обслужването и т.н. До промените в България ние имахме представителства в много страни, които изучаваха търсенето, правеха прогнози, даваха препоръки. Сега имаме такива представителства само в Москва, Берлин и евентуално за в бъдеще в Лондон. По отношение на скандинавския пазар, най-голям е спадът на финландските туристи, около 25%. Моите проучвания доведоха до някои факти, които правят много силно впечатление. В резултат на проблемите, които имаше с „Алматур” и „България Еър” и изоставянето на финландски туристи на Летището, се стигна до разработка на конкретни критерии от страна на съответните скандинавски правителства. Те обръщат внимание на три момента – посрещане и настаняване; качество на обслужването в хотела; качество на обслужването в ресторанта. От там управляващите в тези страни направиха препоръки към туристическия бизнес да се търсят други дестинации. Затова от своя страна нашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма трябва много сериозно да работи в тази насока.
- Кои са страните, към които основно са пренасочени тези туристи?
- Най-вече това са Италия и Испания, а също и Франция, която се превръща във водеща дестинация на Европа, а и на света. Част от туристите са избрали Гърция, тъй като туроператорите и хотелиерите в нашата съседка много разумно разработват своята стратегия. Те знаят какво да направят, как да го направят и кога да ударят своите конкуренти. Както стана през настоящата година. Гърците са страхотни търговци. Те излизат на пазара с няколко варианта за действие. Почти няма гръцки туроператор, който ако не притежава необходимата квалификация, да не наеме мениджър за тази работа.
- Стана ясно, че много туристи избират Гърция пред България, това значи ли, че ние не можем да се продаваме добре, или качеството на предлаганите услуги у нас е по-лошо?
- Гърците имат способността да напипат пулса на туриста. Например, ако са качили малко цената, ще предложат чадъра и шезлонга към ол инклузива. Нашите грешки са основно в това направление. Влагаме капитал, изграждаме великолепни материални бази – в отношение на това изпреварваме много страни – но нямаме достатъчно мениджъри, които да управляват тази база. Липсват ни достатъчно подготвени кадри, които да имат нужната професионална и езикова квалификация. Не трябва да забравяме и още нещо – нашият туристически сезон е скъсен и намалява със седмица всяка година. Това води до подбор на кадри, които не са достатъчно подготвени. Затова и много неща се претупват като качество на продукта.
- Турция и Гърция привличат туристи и заради богатото си културно-историческо наследство. Ние напоследък се прочухме с археологическите си находки, умеем ли да използваме този си потенциал, за да привличаме туристите? И не може ли това да доведе до удължаване на сезона?
- Ако живеем с мисълта, че с отриването на едни мощи създаваме исторически туризъм, жестоко се лъжем. Първо трябва да има много добра инфраструктура, второ много добри екскурзоводи, които да представят тези забележителности. И може би най-важното, нужна ни е силна реклама. Имаме много антропогенни ресурси и ние трябва да ги запазим. Но за да се случи това, е необходимо да ги рекламираме. Само така България може да се превърне в бъдеща културна дестинация на Балканите. И в Гърция, и в Турция, и в Испания първо изграждат инфраструктурата, паралелно с това подготвят кадрите, а заедно с това рекламират бъдещия продукт. След това вече започват да берат плодовете. А какво правим ние – първо извършваме разкопките, но преди това не сме изградили нужната инфраструктура, не сме подготвили и съответните кадри, които ще осъществят този туризъм.
- Относно визите какви грешки и слабости има страната ни?
- Преди няколко дена, точно на 19 юли (ден след атентата в Бургас), бях в Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи. Там коментирахме работата на визовия център, който заработи в Киев. Има такъв и в Одеса. Но този нов център се откри на 6-ти юли, в разгара на летния сезон. В него работят 12 души, които не са успели да натрупат нужния опит, за да се справят бързо с работата. Освен това издаването на виза в този център я оскъпява с 22-25 евро. Дава се за пример Руската федерация, но тя има над 17 млн.кв/км площ. За тях е по-добре да купят визата си от такъв център, отколкото да пресекат хиляди километра, за да отидат в Москва и да си я вземат от там. Има и още нещо, визовият център в Русия работи вече две години и натрупа опит.
Нашият консул в Украйна разреши туристически фирми да имат право да внасят в консулството по 50 паспорта за визи на седмица. А ние имаме ръст през последния месец над 30%. Ако включим и групите, които са инкогнито в България, най-много са в Обзор, Поморие, Созопол, този ръст е между 35 и 40%. Тогава възниква големият въпрос – нужно ли е да оскъпяваме визата. В момента тя струва около 60 евро. Това е английско-индийска фирма, със седалище в Швейцария, а използва името на България и издава визи за тук. Тя назначава кадрите във визовия цнтър, но срещу оскъпяването на визата с 25%. Според мен, както Украйна ни е дала безвизов режим, така и ние трябва да направим някои облекчения за тези туристи. През месец май изпратих сигнална записка до министър-председателя, до министъра на туризма, до президента, но до този момент резултат няма.
- След атентата на Летище Бургас загубите за туризма вече са ясни, а какво е нужно да се направи оттук нататък, за да поправим щетите?
- Никой не може да предвиди кога ще възникне такъв терористичен акт, но опитът на Мосад показва, че първичното дознание за едно или друго престъпление е от особено значение. Предоверяването и подценяването винаги води до отрицателен резултат. Много трябва да се направи, за да се възстанови този пазар. Вярно, нашето правителство взе необходимите мерки, но след атентата. Старите българи имат една приказка: „Като се обърне колата, пътища много”. Но е необходимо да се обединят усилията на Министерството на енергетиката, икономиката и туризма с тези на бизнеса. Самосиндикални акции на Министерството няма да дадат резултат. Заедно можем повече. Иван Иванов: Откриването на едни мощи не ни прави културна дестинация
Интервю с Иван Иванов, председател на Бургаската туристическа камара
- Вече е готова статистиката за изминалия месец юли, оправдаха ли се очакванията за ръст на чуждестранните туристи по нашето Черноморие?
- По отношение на месец юли в област Бургас се наблюдава увеличаване на пристигнали туристи с около 10 %. Най-висок ръст бележи Латвия с 67%, на второ място е Беларус с 57%. По отношение на брой пристигнали летовници по Южното ни Черноморие най-силно се откроява Украйна. Това лято повече са и туристите от Франция, избрали страната ни за почивка. За последните няколко години, откакто съм председател на Бургаската туристическа камара, в туристопотока от тази страна винаги е имало спадове. За първи път имаме 19% ръст. Най-често те избират за почивка Сл. бряг и Приморско. Прави силно впечатление и Германия. За разлика от предходния месец, когато имаше спад на немските туристи, през юли те бележат увеличаване със 17,7%. С 11% ръст са почиващите от Великобритания. Около 7% повече пък са туристите от Полша.
- А кой са пазарите, в които се забелязва спад?
- На първо место това е Израел. Дори и да не искаме да си го признаем, в резултат на терористичния акт има спад от 54% спрямо месец юли 2011 г. След атентата израелските туроператори пренасочиха туристопотоците основно към Италия, Испания, Португалия и Гърция. Друг пазар, който вече втора година бележи спад, това е Ирландия. Регистрираме намаляване на туристите в рамките на 41%. Наблюдавайки този пазар от десетилетия, знам, че ирландските граждани са проявявали голям интерес към бургаското Черноморие. Не сме изяснили причините за този спад, нямаме задълбочено маркетингово проучване „за” и „против” туризма в България по отношение на качеството, сигурността, обслужването и т.н. До промените в България ние имахме представителства в много страни, които изучаваха търсенето, правеха прогнози, даваха препоръки. Сега имаме такива представителства само в Москва, Берлин и евентуално за в бъдеще в Лондон. По отношение на скандинавския пазар, най-голям е спадът на финландските туристи, около 25%. Моите проучвания доведоха до някои факти, които правят много силно впечатление. В резултат на проблемите, които имаше с „Алматур” и „България Еър” и изоставянето на финландски туристи на Летището, се стигна до разработка на конкретни критерии от страна на съответните скандинавски правителства. Те обръщат внимание на три момента – посрещане и настаняване; качество на обслужването в хотела; качество на обслужването в ресторанта. От там управляващите в тези страни направиха препоръки към туристическия бизнес да се търсят други дестинации. Затова от своя страна нашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма трябва много сериозно да работи в тази насока.
- Кои са страните, към които основно са пренасочени тези туристи?
- Най-вече това са Италия и Испания, а също и Франция, която се превръща във водеща дестинация на Европа, а и на света. Част от туристите са избрали Гърция, тъй като туроператорите и хотелиерите в нашата съседка много разумно разработват своята стратегия. Те знаят какво да направят, как да го направят и кога да ударят своите конкуренти. Както стана през настоящата година. Гърците са страхотни търговци. Те излизат на пазара с няколко варианта за действие. Почти няма гръцки туроператор, който ако не притежава необходимата квалификация, да не наеме мениджър за тази работа.
- Стана ясно, че много туристи избират Гърция пред България, това значи ли, че ние не можем да се продаваме добре, или качеството на предлаганите услуги у нас е по-лошо?
- Гърците имат способността да напипат пулса на туриста. Например, ако са качили малко цената, ще предложат чадъра и шезлонга към ол инклузива. Нашите грешки са основно в това направление. Влагаме капитал, изграждаме великолепни материални бази – в отношение на това изпреварваме много страни – но нямаме достатъчно мениджъри, които да управляват тази база. Липсват ни достатъчно подготвени кадри, които да имат нужната професионална и езикова квалификация. Не трябва да забравяме и още нещо – нашият туристически сезон е скъсен и намалява със седмица всяка година. Това води до подбор на кадри, които не са достатъчно подготвени. Затова и много неща се претупват като качество на продукта.
- Турция и Гърция привличат туристи и заради богатото си културно-историческо наследство. Ние напоследък се прочухме с археологическите си находки, умеем ли да използваме този си потенциал, за да привличаме туристите? И не може ли това да доведе до удължаване на сезона?
- Ако живеем с мисълта, че с отриването на едни мощи създаваме исторически туризъм, жестоко се лъжем. Първо трябва да има много добра инфраструктура, второ много добри екскурзоводи, които да представят тези забележителности. И може би най-важното, нужна ни е силна реклама. Имаме много антропогенни ресурси и ние трябва да ги запазим. Но за да се случи това, е необходимо да ги рекламираме. Само така България може да се превърне в бъдеща културна дестинация на Балканите. И в Гърция, и в Турция, и в Испания първо изграждат инфраструктурата, паралелно с това подготвят кадрите, а заедно с това рекламират бъдещия продукт. След това вече започват да берат плодовете. А какво правим ние – първо извършваме разкопките, но преди това не сме изградили нужната инфраструктура, не сме подготвили и съответните кадри, които ще осъществят този туризъм.
- Относно визите какви грешки и слабости има страната ни?
- Преди няколко дена, точно на 19 юли (ден след атентата в Бургас), бях в Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи. Там коментирахме работата на визовия център, който заработи в Киев. Има такъв и в Одеса. Но този нов център се откри на 6-ти юли, в разгара на летния сезон. В него работят 12 души, които не са успели да натрупат нужния опит, за да се справят бързо с работата. Освен това издаването на виза в този център я оскъпява с 22-25 евро. Дава се за пример Руската федерация, но тя има над 17 млн.кв/км площ. За тях е по-добре да купят визата си от такъв център, отколкото да пресекат хиляди километра, за да отидат в Москва и да си я вземат от там. Има и още нещо, визовият център в Русия работи вече две години и натрупа опит.
Нашият консул в Украйна разреши туристически фирми да имат право да внасят в консулството по 50 паспорта за визи на седмица. А ние имаме ръст през последния месец над 30%. Ако включим и групите, които са инкогнито в България, най-много са в Обзор, Поморие, Созопол, този ръст е между 35 и 40%. Тогава възниква големият въпрос – нужно ли е да оскъпяваме визата. В момента тя струва около 60 евро. Това е английско-индийска фирма, със седалище в Швейцария, а използва името на България и издава визи за тук. Тя назначава кадрите във визовия цнтър, но срещу оскъпяването на визата с 25%. Според мен, както Украйна ни е дала безвизов режим, така и ние трябва да направим някои облекчения за тези туристи. През месец май изпратих сигнална записка до министър-председателя, до министъра на туризма, до президента, но до този момент резултат няма.
- След атентата на Летище Бургас загубите за туризма вече са ясни, а какво е нужно да се направи оттук нататък, за да поправим щетите?
- Никой не може да предвиди кога ще възникне такъв терористичен акт, но опитът на Мосад показва, че първичното дознание за едно или друго престъпление е от особено значение. Предоверяването и подценяването винаги води до отрицателен резултат. Много трябва да се направи, за да се възстанови този пазар. Вярно, нашето правителство взе необходимите мерки, но след атентата. Старите българи имат една приказка: „Като се обърне колата, пътища много”. Но е необходимо да се обединят усилията на Министерството на енергетиката, икономиката и туризма с тези на бизнеса. Самосиндикални акции на Министерството няма да дадат резултат. Заедно можем повече. 
