Иван Цачев облече за втори път зелената фланелка, за да помага на отбора през настоящия сезон във Втора лига. Офанзивният халф бе част от Нефтохимик и през Сезон 2015/2016, отново във Втора лига. Роден е през 1989 г. , във Варна. Възпитаник е на школата на Спартак /Варна/, а на 13 години продължава обучението си в академията на Левски /София/, от където започва и професионалната си кариера. Защитавал е цветовете и на отборите на Пирин, Славия, Калиакра и др.
За втори път си в отбора на Нефтохимик. При предишния ти престой -през 2015/2016 г., отново Диян Петков бе старши-треньор на тима. С какво се отличават тези два периода?
Предишният ми престой не беше успешен за мен. Първо, от гледна точка на личната ми статистика. Не бях в най-добрата си форма. Второ, отборът до последно се бореше да не изпадне. Това е по-проблемният от двата периода. Защото когато няма успехи, има напрежение и това се отразява на всички играчи. Сега е много по добре, най-вече като резултати. Това дава цялостно спокойствие в отбора и ефектът е забележим. Колективът е на топ ниво. Приятели сме не само в отбора, но и извън него. Събираме се често, излизаме заедно и сме сплотени.
Кажи нещо повече за останалата част от екипа.
Екип от професионалисти – това бих казал. Недялко Москов е взискателен и директен. Никога не би ни спестил това, което не му харесва, но и винаги казва когато е доволен. Старае се да не ни липсва нищо, за да можем да мислим само за футбол. С Петков сме работили заедно и друг път в Нефтохимик, както казахме вече. Сработили сме се, познаваме си характерите. Той е добър треньор и добър човек и уважавам това, че е винаги прям. Помага на всички ни, когато имаме нужда, влиза ни в положение за всичко. Кръстев е един работохолик. Аз се запознах с него сега, когато дойдох в отбора. Познавам и други хора като него, макар, че са голяма рядкост. Такъв е, например и Светльо Тодоров. Той е същият работохолик и перфекционист. Трябва да има такива хора във футбола. Жалко само, че това, което предлага българският стандарт е различно и не може да покрие техните очаквания. Станимир Димитров (Гигса) – той е душата на треньорския колектив. Вкарва изключителна атмосфера в отбора. Има уникално чувство за хумор и винаги успява да вдигне настроението. Евгени Русев е страхотен добряк и ми е много добър приятел.
Развиваш се в школата на Левски (София). Как се случи преминаването ти от школата на Спартак /Варна/ в тази на Левски?
На 13 години отидох в школата на Левски, минах през всички формации и стигнах до мъжкия отбор. Преди това бях юноша на Спартак /Варна/. Имаше турнир в Албена, играхме срещу Левски, ЦСКА и други отбори. Левски ме поканиха за една седмица на проби, заедно с още едно момче от Варна. Харесаха ни и останахме там. Първата година беше мъка. Само това, че бяхме двама ни помагаше. Всяка седмица си хващахме влака за Варна. Но в последствие ни хареса. Нови приятели, училище, съвсем друг живот. Започнах да се прибирам във Варна само по празниците и в лятната ваканция.
Правиш дебюта си в професионалния футбол в Левски? Имаш много добри изяви със столичния тим. Какво си спомняш от тогава?
Тогава отборът имаше треньор, който не се страхуваше да рискува – Емо Велев - Кокала. Благодарен съм му, че ми даде възможност да играя в елитни мачове и да трупам опит. Тимът показваше колебливи резултати, редуваха се победи и загуби, което застрашаваше мястото му като треньор, но той, въпреки това, ме пускаше да играя. Хвърли ме в дълбоки води, както се казва. Това беше един специален сезон за Левски, а той ми даваше да се включвам в много важни мачове. Аз донякъде му се отблагодарявах с играта си.
Харесва ли ти Бургас? Как се чувстваш тук?
Да, свикнал съм си тук вече. Конкуренция е на моя роден град за морска столица, но аз си го харесвам.
Какво правиш в свободното си време?
Сега се занимавам със задачите от университета. Подготвям се. Иначе, когато почивам, излизам с приятели или правя други неща, които са ми приятни.
Какво учиш?
Уча в Свободния университет във Варна – „Администрация и управление”. Първа година ми е, но ще я взема за две. Тази специалност ми допадна. Мисля, че ще ми бъде от полза в бъдеще. В момента обучението е базово, а след втората година ще си изберем профили. Аз ще се насоча към спортния мениджмънт.
Правиш ли вече професионални планове за след края на състезателната си кариера?
Още нямам планове. За сега целта ми е да си завърша образованието, а от там нататък ще мисля. Няма сфера, в която да съм се ориентирал.
Как видя срещата с Монтана? Защо се стигна до загубата с 0:2?
Играхме добре, но в завършването на атаките не бяхме толкова съсредоточени, колкото Монтана бяха. Те, все пак, са в топ три. Стояхме като равностойни отбори, но те си използваха възможностите. Ние не стигнахме до много опасни положения, защото не успяхме да си развием правилно атаките.
Виждаш ли прогрес в отбора през втория полусезон?
Да, виждам. Опитваме се да доразвием стила си и да добавим нови модели на игра, за да имаме вариативност в различните мачове и в различните ситуации. Стараем се да изпълняваме указанията на треньорите. Работим, за да подобрим и физиката си и мисля, че се получава. Едно мога да кажа със сигурност – каквито и проблеми да имаме по време на тренировките, когато дойде мача, всеки един от нас, дава максимума от себе си. Така беше предния полусезон, така ще бъде и този. Ясно е, има напрежение след всяка загуба, но когато дойде следващия мач, всеки си изчиства мислите и влага всичките си усилия за победа. Загубата с Монтана няма да ни спъне. Във футбола има загуби , има и победи. Имаме точки, което не означава, че не трябва да надграждаме и да се стараем да бием всеки мач, но и загубите са част от играта и това няма да ни отчая.
Тази седмица отборът няма официален мач, а през следващата посрещате Локомотив /ГО/. Какви са очакванията ти?
Очакванията са ми мачът да премине по коренно различен начин от този с Монтана – съответно да победим. Излизаме, мачкаме и даваме всичко от себе си.
