В отговор на миналогодишния коментар „Защо няма да чистя България за един ден?“
Миналата пролет по блогове и социални мрежи се завъртя един коментар с гръмкото име „Защо няма да чистя България за един ден“. Коментарът се радва на голяма популярност, което пък би следвало да значи, че този, който пиша сега ще бъде доста непопулярен. Но все пак ще го напиша.
В миналогодишния коментар основната теза беше „Кой трябва да чисти?“. Един много логичен и добре зададен въпрос, на който всички знаем отговора и сме съгласни – има си фирми, има си институции, има си държава, ние плащаме данъци и т.н. Така е, не мога да споря. Аз обаче ще изградя текста си около друга теза „Искаме ли да бъде чисто?“. Защото, след като разбрахме, че очевидно няма кой, поне да разберем защо изобщо трябва да бъде чисто. И понеже този коментар е отговор на миналогодишния, който между другото по никакъв начин не искам да иронизирам или принизявам, ще подредя аргументите си прилежни в номерирани точки.
1. Първо както казах, резултатът е очевиден. С риск да прозвуча като протестиращите, ще кажа, че системата просто не работи. Мръсно е. Направо си е гадно. Мен лично ме е гнус. Аха да се зарадвам като се разходя из центъра и после пак се сблъсквам с действителността на междублоковите пространства и крайните квартали. И на прословутите торбички заплетени в клоните. И на фасовете по земята. И на нерегламентираните сметища в края на кварталите и селата, където щом боклук се озове върху друг боклук, това автоматично означава сметище в очите на някои хора, които само след ден вече са натоварили стария си хладилник, диван и автомобилна гума в посока на мястото. Това е факт – не вярвам някой да го оспори.
2. В точка едно обобщихме колко мръсно и гадно е. След като проблемът е налице нека да видим решенията. Институциите и държавата биха били едно перфектно средство, но само ако живеехме през 2-3 държави в посока запад. Тук се видя, че това не е достатъчно. Дали гражданите, дали извънземните или великденските зайци ще трябва да чистят боклуците, не знам. Знам, че искам да бъде поне малко по-чисто. Освен това знам, че извънземните и великденските зайци не цапат. Доброволците по кампаниите сигурно също не цапат, само че те са малък процент.
3. А точка три пък е логично продължение на точка две. Освен това отговаря на един конкретен пасаж от споменатия коментар. „Аз не съм цапал – да си чистят тези, които са си изцапали“. Е, съжалявам, но това вече е чутовна глупост. По тази логика, ако някоя кола утре ми опръска дънките, трябва да не си ги изпера и да си ходя с тях до края на живота, докато ми залепнат за г*за от мръсотия. И като ме пита някой що са ми мръсни дънките, да му кажа „ааа не знам, не съм ги изцапал аз“. Сигурно ви е смешен този пример, но е принципът е същият. Въпросът е дали гледаме на общото пространство, като на нещо наше, нещо към което имаме отговорност, или на нещо чуждо. Щото лично за мен е важно навън да бъде чисто, също толкова, колкото стаята ми да е чиста. И даже повече.
4. Само с едно изречение за самата кампания. На мен лично не ми пука за btv, а и не виждам защо това трябва да бъде аргумент. Правили си реклама. Ми нека да си правят, пък нека и да се случи нещо хубаво покрай това. Едва ли някой ще си помисли, че са най-големите алтруисти на света или ще им връчи нобелова награда за мир. Нека да си слагат логото на тениски и шапки, но нека и да се свърши малко работа между другото. А тя се върши – и то не, защото репортерите на btv или костюмираните политици ще изринат кой знае колко боклук, а защото има хора, които вярват в каузата. И на тях сигурно не им пука за btv, просто искат да им е чисто. А и дето се казва, утре и аз мога да изкарам десет човека да чистят и да кажа, ето e-burgas ще изчисти Бургас за половин ден! Ама няма да съм трън в ничии очи, щото за десет човека на никой не му пука, нали?
5. Спирам да говоря за самата кампания, защото въпросът е по-скоро принципен. Пет е хубаво число, така че с него ще завърша и ще се опитам да обобщя. Не се присмивайте на Лениниските съботници, Сталинските следобедници и не знам си още какво. Никой не ви кара да правите нищо на сила и така е правилно в крайна сметка. Не мога обаче да се примиря с това излъскване на съвестта с изказвания от сорта на „това не е моя работа“ или „аз не съм цапал“. По-добре да си сложим ръката на сърцето и да кажем „мързи ме, освен това честно казано не му пука особено“, отколкото да стигаме да такъв цинизъм. Защото на мен лично ми е гузно, не защото хвърлям боклуци по улицата, а защото не се навеждам достатъчно често да ги взимам. Защото не е важен начинът, по който ще осъществи една кауза за чистене, а какъв ще бъде резултата.
Така че, ако искате чистете България за един ден, ако искате я чистете за два дни, ако искате я чистете заради btv, ако искате я чистете заради пролетта, заради празниците, заради Библията или защото сте хипита или вегетарианци, въпреки че последното няма нищо общо. Може да го направите днес или утре, може да го направите сами или с приятели, или да отидете някъде, където да ви снимат камери.
Само, моля ви, не казвайте, защо няма да чистите. Или ако го казвате – поне бъде честни за причините!
Миналата пролет по блогове и социални мрежи се завъртя един коментар с гръмкото име „Защо няма да чистя България за един ден“. Коментарът се радва на голяма популярност, което пък би следвало да значи, че този, който пиша сега ще бъде доста непопулярен. Но все пак ще го напиша.
В миналогодишния коментар основната теза беше „Кой трябва да чисти?“. Един много логичен и добре зададен въпрос, на който всички знаем отговора и сме съгласни – има си фирми, има си институции, има си държава, ние плащаме данъци и т.н. Така е, не мога да споря. Аз обаче ще изградя текста си около друга теза „Искаме ли да бъде чисто?“. Защото, след като разбрахме, че очевидно няма кой, поне да разберем защо изобщо трябва да бъде чисто. И понеже този коментар е отговор на миналогодишния, който между другото по никакъв начин не искам да иронизирам или принизявам, ще подредя аргументите си прилежни в номерирани точки.
1. Първо както казах, резултатът е очевиден. С риск да прозвуча като протестиращите, ще кажа, че системата просто не работи. Мръсно е. Направо си е гадно. Мен лично ме е гнус. Аха да се зарадвам като се разходя из центъра и после пак се сблъсквам с действителността на междублоковите пространства и крайните квартали. И на прословутите торбички заплетени в клоните. И на фасовете по земята. И на нерегламентираните сметища в края на кварталите и селата, където щом боклук се озове върху друг боклук, това автоматично означава сметище в очите на някои хора, които само след ден вече са натоварили стария си хладилник, диван и автомобилна гума в посока на мястото. Това е факт – не вярвам някой да го оспори.
2. В точка едно обобщихме колко мръсно и гадно е. След като проблемът е налице нека да видим решенията. Институциите и държавата биха били едно перфектно средство, но само ако живеехме през 2-3 държави в посока запад. Тук се видя, че това не е достатъчно. Дали гражданите, дали извънземните или великденските зайци ще трябва да чистят боклуците, не знам. Знам, че искам да бъде поне малко по-чисто. Освен това знам, че извънземните и великденските зайци не цапат. Доброволците по кампаниите сигурно също не цапат, само че те са малък процент.
3. А точка три пък е логично продължение на точка две. Освен това отговаря на един конкретен пасаж от споменатия коментар. „Аз не съм цапал – да си чистят тези, които са си изцапали“. Е, съжалявам, но това вече е чутовна глупост. По тази логика, ако някоя кола утре ми опръска дънките, трябва да не си ги изпера и да си ходя с тях до края на живота, докато ми залепнат за г*за от мръсотия. И като ме пита някой що са ми мръсни дънките, да му кажа „ааа не знам, не съм ги изцапал аз“. Сигурно ви е смешен този пример, но е принципът е същият. Въпросът е дали гледаме на общото пространство, като на нещо наше, нещо към което имаме отговорност, или на нещо чуждо. Щото лично за мен е важно навън да бъде чисто, също толкова, колкото стаята ми да е чиста. И даже повече.
4. Само с едно изречение за самата кампания. На мен лично не ми пука за btv, а и не виждам защо това трябва да бъде аргумент. Правили си реклама. Ми нека да си правят, пък нека и да се случи нещо хубаво покрай това. Едва ли някой ще си помисли, че са най-големите алтруисти на света или ще им връчи нобелова награда за мир. Нека да си слагат логото на тениски и шапки, но нека и да се свърши малко работа между другото. А тя се върши – и то не, защото репортерите на btv или костюмираните политици ще изринат кой знае колко боклук, а защото има хора, които вярват в каузата. И на тях сигурно не им пука за btv, просто искат да им е чисто. А и дето се казва, утре и аз мога да изкарам десет човека да чистят и да кажа, ето e-burgas ще изчисти Бургас за половин ден! Ама няма да съм трън в ничии очи, щото за десет човека на никой не му пука, нали?
5. Спирам да говоря за самата кампания, защото въпросът е по-скоро принципен. Пет е хубаво число, така че с него ще завърша и ще се опитам да обобщя. Не се присмивайте на Лениниските съботници, Сталинските следобедници и не знам си още какво. Никой не ви кара да правите нищо на сила и така е правилно в крайна сметка. Не мога обаче да се примиря с това излъскване на съвестта с изказвания от сорта на „това не е моя работа“ или „аз не съм цапал“. По-добре да си сложим ръката на сърцето и да кажем „мързи ме, освен това честно казано не му пука особено“, отколкото да стигаме да такъв цинизъм. Защото на мен лично ми е гузно, не защото хвърлям боклуци по улицата, а защото не се навеждам достатъчно често да ги взимам. Защото не е важен начинът, по който ще осъществи една кауза за чистене, а какъв ще бъде резултата.
Така че, ако искате чистете България за един ден, ако искате я чистете за два дни, ако искате я чистете заради btv, ако искате я чистете заради пролетта, заради празниците, заради Библията или защото сте хипита или вегетарианци, въпреки че последното няма нищо общо. Може да го направите днес или утре, може да го направите сами или с приятели, или да отидете някъде, където да ви снимат камери.
Само, моля ви, не казвайте, защо няма да чистите. Или ако го казвате – поне бъде честни за причините! 
