63-годишният Недялко Николов от около две седмици живее в гума от камион ЗИЛ. Той се е настанил под тераса на първия етаж в блок 44 в комплекс "Славейков". Мъжът разказва, че е бил изгонен от стаята си в съседното общежитие, което е собственост на "Монтажи" АД, но там се дават и жилища на свободен наем.
"Живеех в последните години в гарсониера в блок 45. Наемъг ми беше 150 лева. Аз съм пенсионер по инвалидност, но успявах да си плащам навреме. Пенсията ми е малко повече от наема. В последния месец обаче забавих плащането, защото имах проблеми. С лихвата се натрупа сума от 180 лева. Нямах възможност да я платя и бях изгонен. Сега живея тук. Добре, че времето се затопли и някак карам и вечерта. Добри хора ми дават храна и хляб. Събирам пари, за да си платя наема и да се върна в общежитието. Багажът ми е там. "- разказва Недялко.
Той е със счупена лява тазобедрена става. Не може да се движи без патерици. "Ставата счупих преди три месеца. "Закараха ме в Спешния център, но от там ми казаха, че трябва да платя 1300 лева, за да ме оперират. Аз нямам тези пари. Така ме върнаха като куче. Сега едвам ходя. Без патериците съм загубен. По лошото е , че ставата вече е зарастнала неправилно. Не знам дали някога ще мога да се движа нормално."-споделя още препатилият мъж. Той вече е събрал около 100 лева, за да си плати наема. Разчита на приятели и на състрадателни хора за помощ. Чака да му преведат и пенсията. Вече две седмици Недялко спи и живее в огромната гума под терасата. Около него е страхотна мръсотия, по улуците постоянно се стича влага. Още повече, че в последните дни времето е перманентно дъждовно. Моли се да издържи още поне месец, за да успее да събере около 200 лева. Те ще са достатъчни, за да го върнат отново в гарсониерата. "Трудно е. Страхувам се вечер от скинари или малки мутри. Те са безжалостни към хора като мен. Цял живот се трудя, а сега съм на улицата. Това е то в нашата държава. Оправия няма."-казва още Недялко. Той няма близки и разчита само на познати и приятели. Няма и никаква недвижима собственост. Съседи от блока пък му носят хляб, солети и консерви, за да може да преживее тежките дни.
Попитахме управата на общежитието за случая с Недялко. От там отговориха, че правилникът е такъв и нищо не може да се направи. Ако той внесе необходимата сума, ще бъде приет отново.
Съдбата на Недялко Николов не е единствена. Пенсионерите, болните и слабите у нас са подложени на геноцид в последните десетилетия. Остава да гадем какво ще се случи с този човек със счупена става, болнав и слаб, който е принуден да се храни с подаяния и да живее в гума от камион. Също като в една песен, в която се говореше за "кучето от крайния квартал"......
Снимки долу.
[gallery type="slideshow" ids="71400,71401,71402,71403,71404,71405,71406,71407,71408,71409,71410,71411,71412"]
63-годишният Недялко Николов от около две седмици живее в гума от камион ЗИЛ. Той се е настанил под тераса на първия етаж в блок 44 в комплекс "Славейков". Мъжът разказва, че е бил изгонен от стаята си в съседното общежитие, което е собственост на "Монтажи" АД, но там се дават и жилища на свободен наем.
"Живеех в последните години в гарсониера в блок 45. Наемъг ми беше 150 лева. Аз съм пенсионер по инвалидност, но успявах да си плащам навреме. Пенсията ми е малко повече от наема. В последния месец обаче забавих плащането, защото имах проблеми. С лихвата се натрупа сума от 180 лева. Нямах възможност да я платя и бях изгонен. Сега живея тук. Добре, че времето се затопли и някак карам и вечерта. Добри хора ми дават храна и хляб. Събирам пари, за да си платя наема и да се върна в общежитието. Багажът ми е там. "- разказва Недялко.
Той е със счупена лява тазобедрена става. Не може да се движи без патерици. "Ставата счупих преди три месеца. "Закараха ме в Спешния център, но от там ми казаха, че трябва да платя 1300 лева, за да ме оперират. Аз нямам тези пари. Така ме върнаха като куче. Сега едвам ходя. Без патериците съм загубен. По лошото е , че ставата вече е зарастнала неправилно. Не знам дали някога ще мога да се движа нормално."-споделя още препатилият мъж. Той вече е събрал около 100 лева, за да си плати наема. Разчита на приятели и на състрадателни хора за помощ. Чака да му преведат и пенсията. Вече две седмици Недялко спи и живее в огромната гума под терасата. Около него е страхотна мръсотия, по улуците постоянно се стича влага. Още повече, че в последните дни времето е перманентно дъждовно. Моли се да издържи още поне месец, за да успее да събере около 200 лева. Те ще са достатъчни, за да го върнат отново в гарсониерата. "Трудно е. Страхувам се вечер от скинари или малки мутри. Те са безжалостни към хора като мен. Цял живот се трудя, а сега съм на улицата. Това е то в нашата държава. Оправия няма."-казва още Недялко. Той няма близки и разчита само на познати и приятели. Няма и никаква недвижима собственост. Съседи от блока пък му носят хляб, солети и консерви, за да може да преживее тежките дни.
Попитахме управата на общежитието за случая с Недялко. От там отговориха, че правилникът е такъв и нищо не може да се направи. Ако той внесе необходимата сума, ще бъде приет отново.
Съдбата на Недялко Николов не е единствена. Пенсионерите, болните и слабите у нас са подложени на геноцид в последните десетилетия. Остава да гадем какво ще се случи с този човек със счупена става, болнав и слаб, който е принуден да се храни с подаяния и да живее в гума от камион. Също като в една песен, в която се говореше за "кучето от крайния квартал"......
Снимки долу.
[gallery type="slideshow" ids="71400,71401,71402,71403,71404,71405,71406,71407,71408,71409,71410,71411,71412"] 
