Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
Инж. Кирил Велковски е физик и компютърен специалист. Започва кариерата си в БАН, където работи по разнообразни проекти. Сега е консултант в областта на енергийноефективен дизайн и фасаден дизайн. През последните 10 и повече години застава в основата на концепцията за разработка на нискоенергийни и нулево енергийни сгради в България. Автор и съавтор в множество изнесени доклади на международни конференции, статии в областта на енергийната ефективност, ослънчаване, слънцезащита, двойни остъклени фасади, автоматизация, геофизика и инженеринг. Инж. Велковски е съавтор на патенти в областта на системи за постигане на висока енергийна ефективност. Реализирал е успешно редица проекти.
-Инж. Велковски, какви според Вас са плюсовете и минусите в осъществяването на проектите за саниране на сгради, които бяха реализирани и които се осъществяват в момента в България?
-Това, че се прави саниране, определено вече е плюс. Най-накрая някой започва да мисли, че е нужно да се направи нещо реално в тази насока. За съжалениe през последните тридесет и повече години, никой не обръщаше внимание на сградите и много от тях са в доста окаяно състояние. Това донякъде усложнява задачата на екипите, заели се с обновяването и модернизацията.
Но според мен само поставянето на топлоизолация и подмяната на прозорците не е саниране.
-Какво още е нужно да се направи?
-Първо, начинът, по който се прави санирането, не е точно правилният. В Германия например, обличането на сградата в топлоизолация, респективно, смяната на дограмата, което значи запечатване на сградата, задължително, по закон, води до предвиждане на вентилация. А в България това го няма. Резултата много хора го видяха вече. При първите санирания на детски градини всичко уж се получи много хубаво - ще харчим малко енергия, ще е топло на децата, чудесно. Обаче тръгна мухъл и какво ли не още заради липса на вентилация. И какво печелим от всичко това? Санираме, за да топлоизолираме, после отваряме прозореца и охлаждаме помещението, за да проветрим. И наново използваме енергия, за да го подгреем отново.
- Какъв тип вентилация е подходяща за сградите, които сега се санират. Много ли е скъпо да бъде предвидена и тя?
-Не е толкова скъпо. Всъщност въпросът със скъпо или евтино е много интересен. Защото моето лично мнение е, че едновременно не може да бъде едно решение и добро, и лесно, и евтино. Просто няма такова нещо в света. Много качествено и евтино не съществува. Или е качествено, или е евтино. Имаше много спорове за средствата, които да бъдат отпуснати. Аз мисля, че е малко странно всички да плащаме за нещо, за което държавата можеше да намери пари по съвсем друг начин. В Чехия например си продадоха въглеродните емисии от закритите предприятия и с парите, които взеха от това си направиха и санирането, и то в много по-голям мащаб, отколкото е в България. И предполагам далеч по-качествено.
-Във връзка с реализацията на проектите, по които сте работили, вие имате отлични наблюдения върху създаването и използването на така наречените „умни сгради“. Какви са техните основни характеристики?
-Самото понятие „умни сгради“ е малко странно. „Създаване на умни сгради“ казват на един процес, който тече по целия свят. Той е свързан с автоматизирането на сградите. Наричат ги „умни“, защото са високотехнологични, автоматизирани. Преди да бъдат направени, проектантите много добре са си решили всички задачи. Направили са някакви сценарии на поведение на сградата, при които тя ще работи. След програмиране те просто реагират на определени външни условия чрез автоматиките, които функционират. За да се направи такава сграда, специалистите проиграват целия процес. С мои колеги сме правили това вече много пъти. Ключът в случая не е в строителя, ключът е в проектанта. Всичко до последния детайл се решава на проектантската дъска. И строителят само го изпълнява. В България има една много порочна практика. Строителят има право да прави промени. Но строителите проектанти ли са? Те може като образование да са проектанти и вероятно трябва да са, трябва да имат понятие от това. Но те определено нямат опита на специалиста, заел се с цялостното проектиране. Нито пък имат наблюдение върху най-модерните технологии и идеи, които се развиват. От 10-15 години вече на Запад много се говори за това и има въведен стандарт. Утвърдена практика е архитектът, когато започва една сграда, да стартира начинанието наравно с целия си екип. В него задължително има мениджър по устойчивост на сградите. Има строителен физик. Защото при тези „умни сгради“ първо се решава строителната физика и после се въвежда автоматиката, която вече съвсем довършва нещата и прави така, че сградите да работят перфектно. Това са неща, които аз съм казвал от години, от 2006 година още. Но в България явно си има някакъв естествен процес на развитие на познанието, който явно се формира на принципа опит - грешки. И това е. Има, разбира се, вече архитектурни бюра, има екипи, които работят по начина, за който споменах, и спазват тези принципи.
-Можем ли една добре проектирана, добре изпълнена, енергоефективна модерна сграда да бъде провалена от поведението на хората, които я обитават, които я поддържат?
-Това може да стане не с една, а с всяка една, независимо добре или зле проектирана сграда. Дори само ако в даден момент хората, които я обитават, станат повече от това, което е предвидено от проектантите. Или пък ако започнат да я употребяват по начин, който не е предвиден. Това може да доведе до провалянето. Още повече с „умните сгради“, които дават огромни възможности, много от параметрите на сградата да бъдат манипулирани. Всъщност това е трикът, който я прави „умна“, че тя може да си променя едни или други параметри според нуждите. И ако започнем тези параметри да ги променяме в нелогични посоки, естествено тя ще се провали.
- Разкажете ни за нулево енергийните проекти, какво представляват?
- Нулево енергийните проекти са в три класа, които се спрягат в света от около осем години. Класът, който беше дефиниран в Европа, е „близки до нулевата консумация сгради“. Независимо че все още никой не казва какво точно значи това. Последната трактовка, която беше дадена в Европейския съюз е, че всяка държава трябва да определи какви са параметрите на „близки до нулевата консумация сгради“. И това е нужно да стане според климатичните зони, в които живеем и според начина на употреба. Защото това, което ние имаме представа като близко до нулево енергийната сграда няма да е това, което го има в Англия, Исландия или в Норвегия. Поради драматичните климатични разлики. Вторият клас е „нулево енергийните сгради“. При тях сградата не би трябвало да получава енергия отвън. По никакъв начин. Това значи, че тя трябва да е така построена, че първо да консумира малко енергия и второ да има възобновяеми източници. С които да компенсира това, което й е нужно. Защото вариантът тя да не харчи никаква енергия, без да има някакви източници на енергия, не съществува. Аз винаги в тази връзка съм казвал, че ако се профанизира понятието „зелени“, то тогава всяка една дървена барака в гората е „върхът на сладоледа“ и никоя сграда не може да я надмине. Защо? Защото тя нищо не консумира. Но тя и никакъв комфорт не създава и нищо не върши. Разглеждайки тези категории, ние винаги трябва да имаме предвид определени стандарти на комфорт.
В България вече има построени къщи, които нямат нужда от външна енергия, за да се отопляват, охлаждат и харчат малко за вентилиране.
В категорията „положителни сгради“ са тези, които произвеждат чрез собствените си източници повече енергия, отколкото потребяват. И могат да предоставят услуги на бъдещи потребители. В тази връзка в Англия и в много други страни се говори за създаване на балансирана система от самите сгради. Т.е. самите сгради подават енергия на други, които не могат да си я произведат по някаква причина. Защото не всяка сграда може да бъде проектирана като положителна.
Подобни проекти се изпълняват. По света вече има много положително ефективни сгради. Изграждането им не е толкова трудно.
-Какви ще бъдат сградите на бъдещето по отношение на своята енергоефективност?
-Единственото, което можем да кажем, че със сигурност ще стане, защото е Директива на ЕС е, че до 2020 година всяка страна трябва да има технология, по която след 2020 година да се строят сгради с близка до нулевата консумация. Като тенденцията е към 2030 година сградите да станат нулеви. Т.е. ще се търси начин старият сграден фонд да се приведе към тези стандарти. В момента, честно казано, никой нищо не казва конкретно какво се мисли. Но определено санирането е стъпка в тази посока. Независимо дали то е напълно довършено, или не. Защото според мен то определено не е напълно довършено. Технологиите ще бъдат развити така, че да се върви към нулево енергийни сгради. Безспорно това го твърдят всички страни. И не е въпрос само до въглеродните емисии, а има чисто икономическа обосновка. Сградният фонд в крайна сметка харчи най-голямото количество енергия. Нито корабите, нито самолетите, нито дори икономиката има по-големи разходи на енергия.
-А какви са последните най-интересни проекти, по които работите?
-При намаляването на консумация на енергия от сградите, това трябва да стане при запазване на определена категория на комфорт. В тази посока много усилено се работи за разработването на нови енергийни източни, ползващи тотално различни във физиката принципи за добив на енергия. Горенето например няма да продължи още дълго. Защото основната ни икономика сега е базирана на горенето. Но това няма да е за дълго, гаранция. Аз имам партньори и участвам в най-различни разработки. В момента работим по проекти за Германия, Швеция, Норвегия, Канада, Франция и Дания. Там има направени сезонни буфери на топлина. Те абсорбират топлината на лятното слънце, запазват я в себе си и има цели села, които използват топлинна енергия за битови нужди направо от буфера. И въобще не ползват какъвто и да е друг източник на енергия за отопление. Ние вече сме представили тези възможности и в България. Трета година ги показваме. И има известни шансове скоро да имаме нашето първо село от този тип.
-Къде ще е то, в кой регион на България, знае ли се вече?
-Засега няколко региона имат интерес. Кой проект пръв ще сработи, още не мога да кажа.
-Има ли интерес за реализация на такива проекти по Черноморието? Заинтересувал ли се е някой?
-Не, за жалост, не. Но е напълно реално това да се случи. Предполагам, че след като бъде реализиран първият проект, ще се появят желаещи. Става дума за получаване на енергия по метод, щадящ природата. Няма да има нужда от кюмюр и брикети например. Е, някой няма да могат да ги продават, но какво да се прави.
