Има ли вампири в Странджа и какво са таласъмите? Защо вярата в тях е толкова силна и днес? Как се обезвреждат тъмните сили? На всички тези въпроси отговор вече от няколко години търси Горан Стефанов, изследовател от Историческия музей в Малко Търново. А ако за повечето хора тази тема е по-скоро приемана като филмов или приказен сюжет, за младия мъж тя е поставена на научна основа и всички въпроси, свързани с нея, се подлагат на строг анализ. Митологичното явление, наречено вампиризъм, и неговият произход във времето и проявленията му днес са подробната му научна разработка.
Съвместно със своята колежка Стефана Минчева от ПУ "Паисий Хилендарски", той разработва цял научен труд на тема „Представите за вампиризма в Югоизточна Тракия - странджанската перспектива”. И систематизира наличната информация в базата данни, с които официалната наука разполага. За да я съпостави с тази, с която се сблъсква на терен - при разговори и срещи с хората от странджанските села.
Резултатите от своите изследвания Горан Стефанов представи пред свои колеги археолози и историци по време на кръгла маса, организирана от „Сдружение Черноморска Странджа“, която се проведе в Ахтопол наскоро.
„Много искахме да направим снимка на истински вампир и да ви го покажем, но за съжаление не открихме такъв“, започна лекцията си шеговито Горан Стефанов. Веднага след това обаче изнесе изключително интересни факти, с които предизвика сериозна дискусия.
Вярата във вампирите е свързана с погребалната обредност и нарушаване на част от правилата в нея, обяснява изследователят. Според него, идеята за вампиризма в цяла Югоизточна Тракия е свързана с архаичните представи на хората за живота, за смъртта и за душата. Според тези вярвания, вампирите са умрели не по реда си хора. Съзнателно или случайно, те са нарушена част от правилата на погребалната обредност или социалните правила.
Думата вампир означава буквално горящ памук, обяснява авторът на изследването за демоничните сили. Това е свързано с обреда по опалване на трупа след неговата физическа смърт. Самата дума съдържа информация за начина, по който се е вярвало, че се противодейства на това зло създание. Названията на кръвопиещите демони в Югоизточна Тракия и Странджа са различни - вампирин, таласъм, устрел. А в иманярските предания се среща наименованието гробник.
Според народните предания, вампирите са лишени от покой с мъртвите, но не са живи сред живите. Те винаги копнеят по своя изгубен живот. И това обяснява и специфичното им поведение, тяхната постоянна жажда за кръв. А кръвта в древността е смятана за вместилище на живота, субстанция, която се идентифицира с жизнената енергия и с душата. Вампирът според представите на хората, изглежда като кърлеж, пълен с кръв, която пие от своите жертви. Описва се също като кожа без кости, като кожен мях, пълен с кръв. Това вярване е в основата и на метода, който се използва за унищожаване на вампирясалия вече мъртвец - пробождането.
Вярва се, че във вампир се превръща всеки мъртвец, прескочен от котка, затова около мъртвеца, преди погребението му, стоят хора, които го пазят от животните.
В Странджа преди да се извърши погребение, се практикува следният ритуал: изприда се нишка от коноп или памук, с която трупът се огражда. После тя се запалва, като се следи огънят да се движи от дясно наляво. Всичко това се прави от възрастни жени, които изричат различни заклинателни формули, които да предпазят покойника от вампирясване. Тези култове кореспондират с древните тракийски погребални практики, установили са изследванията.
Ако има съмнение, че някой покойник е вампирясал и тормози близките си или други хора, се предприемат различни ритуали за обезвреждането му, сочат данните. Това най-често става чрез пропарване на гроба му с вряла вода. Твърди се, че след това на мястото остава само петно от кръв, казват хората в Странджа. Устрелите и гробниците се различават от останалите вампири. Устрелите се описват като зли демони, представляващи глава с крила, без врат. Според информатори от селата Стоилово, Граматиково и Варвара, те имат светещи очи. По думите им, тази глава лети и пие кръв от добитъка и от хората. И много често пострадалите умират от посегателството на устрела. Той пребивава така - спи в гроба си няколко месеца, а после се премества в хралупа на стари дървета, които се намират близо до гробищата. В устрели се превръщат всички умрели некръстени деца. Нощем хората ги чували - те писукали като пилета. Устрели ставали също и самоубийците, убийците и други грешни покойници. Устрелите излизат от своите обиталища нощно време, тропат по вратите, чупят посудата в дома и пакостят. Денем те понякога застават между рогата на едрия рогат добитък. Страхуват се от съботниците - хора, родени в събота. Именно те могат да ги преследват и да се справят с тях. Според иманярските предания, в гробници се превръщали нарочно убити от войводата в хайдушките дружини хора. Те се заравят в непосредствена близост до имане, заровено от хайдутите и тяхната цел е да го пазят. Изглеждат като сенки на много слаби хора, които могат да преминават през заключени врати. Напускат своя гроб само ако бъде нарушена целостта на повереното им съкровище. Този вид демонични създания могат бъдат убити само чрез разкопаване на гроба, където са закопани, и пробождане на тленните им останки с кол, изработен от растението глог. В противен случай те се превръщат в сенки, които преследват иманярите и им изпиват кръвта.
Има истории, които разказват, че понякога самите воеводи се превръщат във вампири. Горан Стефанов припомня, че самият граф Дракула, най-известният вампир в света, е наричан от своите подчинени Войводата. Предания разказват и че странджанският войвода Вълчан се е превърнал във вампир, след като на 8-мата година след смъртта му, по стар тогавашен обичай, костите му са извадени от гроба, за да бъдат измити с вино. Оказало се, че трупът на Вълчан не е разложен. Подобна е и легендата за Кара Петко войвода, който бил толкова грешен, че след смъртта си вампирясал.
Знае се, че преди да положат хайдушка клетва, дружбата на бунтовните мъже, господари на планината, хайдутите, се скрепявала с човешка кръв и плът. В доказателство на тезата си изследователят цитира фолклорна песен: „Ние се клетва заклехме, де кого срещнем и стигнем, с кръвта му ще се комкаме, от месо му нафор ще вземем“. Клетвата на хайдутите и кървавия обред наподобяват изопачен църковен ритуал. И са имали за цел да извадят хайдутите от социума и да ги превърнат в част от хаоса. Към този хаос принадлежат и демоничните същества. Така на мито-фолклорно ниво този хайдутин се възприема като част от извън социалния хаос.
Тези обреди са жестоко заклеймявани и отричани от църквата - и преди, и сега.
Има данни, че през Средновековието се е вярвало, че голяма част от епидемиите, връхлитали хората, са дело на вампири. И тази вяра се е била превърнала в истинска истерия. Това е причина днес археолозите масово да намират средновековни некрополи, в които над мъртвите тела са били подлагани на различни практики за предотвратяване на превъплътяването на трупа. Но в представата на хората има съществена разлика между вампир и покойник, който е подложен на обред срещу вампирясване. Във връзка с това Горан Стефанов е изследвал и така наречения „Божидаровски вампир”, които беше открит в Созопол и изложен в Националния исторически музей. Последният добре илюстрира средновековна практика против превъплъщаване, която очевидно е била популярна и в древния Созопол.
Холивудизирането на вампиризма е причина дори и малкото запазени автентични данни днес да бъдат изопачени и изкривени, категоричен е Горан Стефанов. Младият учен опровергава изкуствено създадените от филмовата индустрия персонажи и предупреждава, че фаворизирането им може да бъде опасно.
Автор Татяна БАЙКУШЕВА
