Може ли катарзисът да се превърне в Армагедон?
Изминаха 7 години от изпадането на Нефтохимик в Б група. Едно изпадане, което уж трябваше да бъде временно. Феновете на отбора очакваха, че любимците им ще се завърнат още на следващата година сред големите и ще бъдат по-силни от всякога. Стадионът отново трябваше да бъде пълен, а софийските грандове да тръпнат преди визитата си в Бургас. Какво обаче се случи?
Сезон след сезон Нефтохимик се лута между отчаянието, сляпата надежда и нездравия ентусиазъм за завръащане в А група. Отборът ту се вдига на крака и заявява големите си амбиции, ту изпада в безтегловност, едвам свързва двата края и се скита по чужди стадиони. Освен унижението на В група Нефтохимик трябваше да изтърпи и промяна на името си, а заветния зелен екип беше сменен с розов. Но отборът преживя дори това. Някои възприеха това като катарзис. Като тест за Нафтата да покаже, че е голям отбор и че може да преживее всичко. Примери такива има много - не един и два отбора минаха през „чистилището“ на долните дивизии и се завърнаха по-силни от всякога. В момента наблюдаваме какво се случи с Ботев Пловдив, които до миналата година бяха съперници на Нефтохимик в Източната Б група, а само две години по-рано бяха боксовата круша на елита.. Феновете бяха готови да бесят собственика и почти приветстваха изпадането на отбора си. Изгнанието на Ботев обаче беше кратко и ползотворно. Отборът възкръсна от пепелта си и сега радва Пловдив.
В Бургас купчината пепел още си стои. На няколко пъти тръгва да се надига, да оформя някакви бегли подобия на крила, но отново се срива в сива безформена маса. Година след година надеждата отслабва, а славните спомени стават все по-далечни. Всеки сезон уж трябва да е последен в Б група, но винаги нещо се случва. Или отборът няма пари, или цял сезон рита някъде на село или захранва с талантите си другия бургаски клуб. Причините за това са много, а първопричината може би е една. Феновете на Нефтохимик много добре я знаят и често я пеят в песните си, но ние няма да я споменаваме от суеверие. Като старите хора, които не искат да казват името на мечката, за да не излезе от гората и просто я наричат „косматата“.
Така или иначе обаче резултатите са налице, а този коментар е обърнат повече към бъдещето, отколкото към миналото. Тук е моментът и да се върнем към заглавието. Нефтохимик си го има и винаги ще го има под една или друга форма. Дали ще пердаши грандовете в елита или ще разцъква със Септември в Долно Езерово, не се знае. Но Нефтохимик ще го има. Въпросът е колко още могат да издържат феновете. Защото те доказаха, че могат да останат зад отбора и в най-тежките времена, но не се знае колко още могат да го правят. И то не защото отборът играе в Б група, а защото всяка година тръгват с голяма надежда, която бива попарена от действителността. Колко сезона още може да продължи това? Как ще бъде доигран този сезон? Как ще се оправи финансирането за следващия? Ще се задържи ли отборът на собствения си стадион и занапред или пак ще се скита по селата? Какво ще се случи, ако и тази година промоцията бъде изпусната? Пак ли надеждата ще бъде отправена към следващия и какво ще бъде подобрено за него? Тези въпроси са много важни, за да получи покой „зеленото“ сърце. Защото на Нефтохимик не му приляга да се притеснява за съдбата си месец за месец. На Бургас не му приляга да няма голям отбор в елита на България. Не феновете не им приляга да тръпнат за изхода на резултата между Банско и Раковски.
Може би дойде време за сблъсък с реалността. Нека хората, които управляват този клуб да кажат каква е тя, защото те най-добре я знаят. Има ли сили Нефтохимик за А група или не? Има ли амбиции отборът да бъде отново гранд или просто се опитва да съществува ден за ден. Ако се окаже, че е второто – няма лошо. Тоест лошо си е, но поне ще се знае. Защото няма нищо по-гадно от разминаването между надеждата и възможностите. От пропастта между афишираните цели и крайния резултат. „Зеленият“ фен показа, че има дебела кожа и издържа на тези амплитуди. Но дали ще издържи още един сезон?
