Размислите на един артист за културата, образованието и „Едно красиво приятелство“ с Гранд Хотел и СПА „Приморец“
Стефан Божков е един от най-колоритните ни художници, признат за величина по света и у нас. Роден е в Панагюрище през 1961г. Има над 20 самостоятелни изложби в България, Сърбия, Франция, Словакия, Македония. С усмивка споделя: „Побеждавам мързела и рисувам“. Намира вдъхновение във всичко. Има много идеи – всяка от които обаче „втасва“ – и изчаква своето „точно“ време. Периодът на зреене е различен за различните проекти – за някои необходими са години. Казва, че не е работохолик – а човек, който много добре обмисля и планира – кога какво да направи.
Той е артист, а не само график, както често го определят. 12 разкошни литографии към библиофилско издание на Робърт Бърнс от 2012г. са последните му изяви в графиката. Произведението излиза само в 55 броя на български и още толкова на шотландски. Всеки екземпляр е номериран и лично подписан от Божков. Последните години графиката изместват редица други начинания. Зад гърба му не стои екип професионалисти – сам си е сценарист, режисьор, продуцент, мениджър. Тази шизофренична задача стои пред почти всички творци. Комбинирана със стеснения пазар на изкуството, е основна причина за бягството на много млади таланти зад граница.
В Бургас този път го води не изобразителното изкуство, а музиката. Част е от първото представяне на нашумелия албум на Вида Пиронкова "Емпатия" извън София. Бутиковото събитие се състоя на 31-ви март 2017г. и събра тънки ценители на качествените музика и поезия в най-класния хотел на родното Черноморие - Гранд Хотел и СПА "Приморец". Възползваме се от визитата на многостранния талант Стефан Божков, за да поговорим с него – за пеенето, инициативата на Бургаската библиотека, арт-инсталациите, летните културни салони, образованието и изобщо, за нещата от живота.
Обича да пее от малък – бил е в различни хорове, а и е свирил на различни музиканти инструменти. Харесва всякаква музика и винаги слуша нещо, когато твори – и припява с изпълнителите. Определя музиката като най-великото изкуство - разбираемо за всеки и с влияние върху всички обществени прослойки, хора от различни религии, националност и т.н. За него музиката е обединител, който те кара да правиш какво ли не - от война и секс до какви ли не изобретателни неща и откровени глупости. „Музиката е най-манипулативното изкуство" - завършва мъдро Божков.
„Бургас все повече ми харесва“ – започва разговорът Стефан Божков. „Днес градът е мерило за красота. Тук ме доведе Вида – широкоспектърен талант и луд човек, с който можеш винаги да се забавляваш и никога няма да скучаеш. Тук съм и за да огледам подходящите пространства в града – за различни изложби и арт инсталации, които да допълнят и обогатят естетиката на града. Не всички хора влизат в музеите и галериите – изнесените изложби са начинът, да стигнем до тях.“ Определя артистичната градска среда като важна не само за нас, но и като фактор, които чуждестраннните гости на България ще попият и отнесат със себе си.
Първия си досег с Гранд хотел и СПА „Приморец“ описва образно, с финала на „Казабланка“: „Мисля, че това е началото на едно прекрасно приятелство.“ Смята, че е нужно активно взаимодействие между различните институции, организации и изкуството – както и Закон за спонсорството, който незнайно защо, след години „напомняне“, все още липсва. Намира и добри чужди практики, които можем да взаимстваме. В Италия, примерно, на всяко семейство се отпуска бюджет за култура – като то само определя за какво ще го вложи. В Япония пък, хората на изкуството имат статут на национално богатство. Осигуряват им се жилище, помощници, които да поемат всекидневните домакински задължения – и така да гарантират на човека на изкуството бягство от ежедневието и ум, свободен да твори, без ангажимент към битовизми.
Като активен, четящ човек, застава зад инициативата на Регионална библиотека "П. Яворов", Бургас, насочена към четящите хора, които посещават града по различни поводи. Идеята е много проста – осигуряване на желаната книга, на избран от госта език – и бързия ѝ безпрепятствен път буквално до нощното шкафче в хотела. За да се случи това, нужно е само попълването на една заявка. Инициативата стартира преди две години като колаборация между библиотеката и бургаски хотел. От края на март 2017г. част от нея е и Гранд хотел и СПА "Приморец", на чийто сайт вече е поместена форма за заявка. Директорът на Регионална библиотека "П. Яворов", Бургас - Мария Бенчева, споделя, че начинанието е без аналог и у нас, и по света. Изключение прави само един хотел в Токио, който обаче предлага услугата от съвсем скоро.
Също като г-жа Бенчева и Стефан Божков споделя тревогите си, относно намаляващият брой четящи хора - не само у нас, а в световен мащаб. Самият той е дълбоко обвързан с книгите. С усмивка си спомня, как някога го гонели от библиотеката в родния му град - защото бил изчел всичко от детския отдел и започнал да посяга към книгите "за големи". Споделя, че домът му е заринат от книги, буквално и ги подбира в зависимост от настроението си. Някога, избирал да дойде в Бургас с влака - за да може да започне някоя книга в София и да я изчете без прекъсване. "Така, емоциите от едно произведение са най-съвършени и цялостни - без външни дразнители и прекъсвания, при които да избледнеят" - обяснява той.
Голям почитател е и на приказките. Дали големият лош Вълк наистина е изял бабата и Червената шапчица, а те въпреки това останали живи? В приказките всичко е възможно. Тези, в оригинал на Братя Грим обаче, не са точно с хепиенд в стил „и заживели мирно и честито“. Това според Божков е така, защото приказките не са запазена за децата територия, а някои от тях са по-скоро сказания и са за възрастни. В някои стари книги с приказки пък, има доста показни илюстрации, какво се случва с непослушните деца. Изчел е всички приказки, попаднали по един или друг начин в ръцете му. Смята, че те съдържат универсални поуки и истини, а отвореният им край е чудесен повод за разговор с децата.
„Псевдоморалистите, приемат съвсем нормално приказките за примерно сваряването на вълка или рязането на корема му – или пък вещицата, с която си имат взимане-даване
Хензел и Гретел. Проблем обаче същите тези хора имат с еротиката в изкуството.“ За да докаже, че тя има своето място дори в приказките, създава оригинален проект – цикъл картини, посветени на 7 принцеси – Снежанка, Пепеляшка, Малката русалка…. В тях обаче, те са представени не като приказни героини, а като жени, които правят секс. Приказката свършва с разкошна сватба и „три дни яли, пили и се веселили“.
Оттам нататък, цикълът картини на Божков илюстрира съществена част от живия живот, без която всъщност човекът няма да го има. Да отричаш това и да го обявяваш за табу, си е лицемерие.
За децата казва, че се раждат с изкуството – да пеят, да рисуват, да са театрали. Освен семейството, училището е мястото, където талантите им трябва да се поощряват. Тук вмъква образен силен пример – за Хитлер, който реално е един неуспял художник. Задължително според Стефан е, в учебните заведения да се изучава История на изкуството – под формата на забавни лекции, които да се водят в различни галерии и арт-пространства и да включват активен диалог с децата. Това е път, да се види кое дете как мисли и какво вижда. Уроците по калиграфия, рисуване и музика също са задължителни. Те са вид терапия с изцяло положителен знак – а и бягство от битовизмите. Добре би било, ако и вместо да разчитат само на учебниците, училищата наблегнат и на живия контакт на децата с изучаваната материя – историята в музеите и различните локации, природата навън и т.н. „Важно е да черпят от извора. Аз някога, ходех с баща си на лов, риболов, спорт. С него усвоих зоологията и биологията – в жив контакт с тях“ – споделя Божков и допълва: „Децата трябва да мислят. Но мислещите – са неудобни.“ Най-страшното явление у нас, за него е духовният геноцид на нацията.
За Стефан Божов изкуството е диалог с Господ и резултатът от този разговор се представя на хората. Формата му няма значение – но винаги има нещо отгоре, което те шамаросва. То винаги е продължение на създаденото от Бог на земята – хората, флората, фауната. Бог е този, който ръководи – особено в истинското изкуство. За големия ни художник и виден бохем, артистът е ненаиграло се дете, което се забавлява и твори. И също като децата, хората на изкуството в даден момент посягат към нова игра и промяна.
В продължение на 6 години е художник на археологически разкопки. Смята, че трябва да ценим повече истинската си история. „Трябват ни не паметници на завоеватели, а на нашите, родни канове, князе, царе“ – допълва Стефан Божков. Ефектни възстановки на историческите обекти у нас, според него са необходими, но без да правим „зидачество и градеж“ - а чрез специални похвати – като примерно начупване на светлината. А преди да пристъпим към тях – задължителни са изключително дълбоките и детайлни предварителни проучвания – за историческата епоха, обичаите, нравите, дрехите, начина на живот и т.н., за да не се стига до абсурди като този, със средновековната крепост Кракра в Плевен и облепената с гръцки тапети пловдивска църква „Света Марина.“ Не по малко важен е пътят на парите – финансирането трябва да стига там, за където е предназначено.
Не се прибира често у дома – в родното Панагюрище. Някогашният голям брой начетени хора, които работели за добруването на града и създавали устойчиви ценности, са се стопили до много малко. Все пак обаче, ги има. Има ги и приятелите му там – сред които е и директорът на Исторически музей Панагюрище - доц. д-р Атанас Шопов. Основната експозиция тук е прочутото Панагюрско златно съкровище, което е изключително добре представено в специална зала-трезор, в която всеки експонат е в отделна витрина, достъпна от всички страни. Галерия обаче, няма. Експонатите, които се нуждаят именно от такова свое пространство, са изключително много. Налице са и нови – дарени от панагюрец, живял в Швейцария. Какво се получава? Изкуството го има – но липсва мястото, където то да се срещне със своята публика. Защо няма обособена сграда, зала, място – където многобройните експонати да бъдат изложени, е въпрос увиснал в нищото – без отговор. На езика на комуникацията – налице е шум в канала на връзка. Адресат и адресант има, но диалог помежду им липсва.
Защото въпросите удобно изчезват някъде по пътя. А обяснения за това, по стара родна традиция – липсват.
Проектите и арт-инсталациите, дело на артистът Стефан Божков, са коя от коя по-интересни и разнопосочни:
Чаши кафе
Една от колоритните му арт инсталации е от 30 дъна на хартиени чаши кафе. Не ви трябва гледачка, за да отгатнете какво е вещаела утайката за Стефан тогава – достатъчно е въображението ви. Това е неговият начин да даде част от себе си на хората. Вижда в чашите пейзажи – и романтични, и агресивни. Вижда и водни кончета и… Спира дотук – защото не обича да знае нищо за живота занапред. Така изненадата – хубава или не толкова, винаги е истинска и неподправена.
Тави от някогашните училищни печки на дърва
2012 година, Трявна: Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа”. Стефан Божков е там със своя вечен приятел Кольо Карамфилов. Спира погледа си на купчина тави, от тези, върху които в училищата някога стояха печките на дърва. В тях вижда символика - на изгасналото днес образование. А това, което тези тави са видели? Дечицата, които са се топлили около тях - всяко със своите копнежи, мечти и надежди - и съдба. Пали въглени върху тавите и ги залива с епоксидна смола. Резултатът са изгасналите, застинали във времето, въглени на родното образование. И хилядите съдби, които тавите са видели и попили - на може би лекари, артисти или пък престъпници, добри или не толкова хора. От изхвърлените стари чинове пък, Кольо Карамфилов изработва много интересни фигури. Наричат изложбата в чест на таткото на Пинокио: "Джепето School – Випуск 2012."
Изгорената вода
Улей от бамбук, изгорен, целият черен. Реминисценция на водопровод, посипан с морска сол. А нали точно тя остава, когато водата се изпари? Солта също е живот.
Писалката и оръжията
Кое е по-силно? Стефан Божков го показва нагледно с тази арт инсталация. Дула от различни оръжия събрани на едно място и наравно с тях… писалка. Навярно, подписвала присъди и доноси – и с това просто действие, вдъхнала им сила. Под нея – огромна локва черно мастило. И разхвърляни розови гилзи – бонбони, от оръжията – невинни, на фона на мощта на писалката и последиците от нейното използване.
Списъкът далеч не приключва тук. Следват още много осъществени или още неузряли идеи. Да не забравяме уъркшоповете по изкуство в женския затвор и още, и още. Какво ли не – за да провокира, събуди, стресне, алармира, помогне, зарази, достигне – хората.
Въоръжен с фотоапарат, Стефан Божков запечатва в кадри обиколката на избите в Шампан, Франция, която правят с известния бизнесмен и меценат Димитър Тодоранов. Разказва истории, с които се сблъскали. За пътя на варовика, добит при създаването на избите, до трансформацията му в замъци и катедрали.
За евангелието на старобългарски език, върху което по традиция се клели френските крале - в катедралата "Нотр дам" в Рейм - чак до 1717г., когато Петър I открива на местните свещеници, че текстът е на църковнославянски. Години по-късно, разгадават езика, на който е втората част от Реймското евангелие - глаголица.
За историята на Никол-Барб Понсарден, превърнала се в първата успешна в световен мащаб бизнес дама. Женитбата и с крупния собственик на лозя и фабрики за производство на шампанско Франсоа Клико и неговата неочаквана кончина броени години след това, и дава името, с което набира световна популярност - мадам Клико или Veuve Clicquot - букв. от фр. "вдовицата Клико". Шампанското е нейната страст и тя преследва върховото му качество с маниакална отдаденост. Нейна е заслугата за процеса, популярен като ремюаж - иначе казано, избистрянето на шампанското чрез отстраняване утайката от дрождите. "Руските войски след Наполеон, изпили всичко от избата и" - разказва Стефан Божков. Бойната дама си обещала, че ще им го върне. Оказало се, че те толкова харесали продукцията ѝ, че изкупували огромни количества напред в годините, превръщайки я в явление на пазара на пенливи напитки. Сладко – и пивко – отмъщение.
После, говорим за младите творци. Те са тези, които според Божков трябва да привличат, да будят любопитство и очакване, да държат хората в напрежение. Те трябва да са новите будители и да водят след себе си промяната – вътрешна и материална. В България днес качествени хора на изкуството има– но нещата се случват бавно и много трудно. Всичко е на добра воля и се случва често с помощта на приятели или шепа хора, които милеят. „Трябват ни радетели за българщината и културата – а не хора, които тенденциозно променят ценностите и рушат“ – казва бележитият ни художник. Ако този фактор не е налице, според Божков „Един ден изкуството, което ще говори за нашето време ще е много оскъдно – и ще излезе, че тук не се е творило – а това, не е така“ – И слага точка на болната тема със съдържателното: „Артистите на свободна практика у нас са като герои от войната“.
Според него, в чужбина сме известни не непременно с лошите неща. Изключително популярен вече освен Стоичков, отвъд граница е и Христо Явашев - Кристо и оперните ни певци от ранга на Марио Николов.
Гордее се с баща си и чичо си, които са герои от войните с кръстове за храброст, както и, че е далечен роднина на Райна княгиня.
Гордее се с родните култура, изкуство, спорт, музика и с хората, които ги поддържат.
Гордее се с най-вече с българските природа, красиви жени и отлични вина.
Най-важното, което е научил от родителите си, е да бъде свободен.
Смята, че важното е да правиш това, което можеш с удоволствие и както трябва.
И смело върви по този път - ден след ден.
Това, което творците създават е чудо - без рамки и табута - само инфинитивни мисъл, съзидание, креативност. И добре че са те, във всичките им идеи и проявления, защото иначе светът щеше да е безкрайно сив, монотонен и скучен. Казват, че креативността е интелигентност, която се забавлява. Стефан Божков е живото доказателство за това.
