В последния ден на януари, айтоският художник Иван Петров дари свои картини на две институции. Два маслени портрета на Васил Левски, Петров нарисувал специално за Народно читалище "Васил Левски 1869" - Айтос и за Община Айтос. Картните си авторът връчи лично на Секретаря на Читалището Цветелина Драгиева и на Зам. кмета на Община Айтос Мариана Димова.
Иван Петров е на 47 година, живее в родния град, има бизнес в Бургас, и затова всяка сутрин пътува до областния град със съпругата си Иванка. Преди Рождество Христово, през декември 2019 г. откри седмата си авторска изложба в Ритуалната зала на Община Айтос. И седемте му експозиции са посветени на Рождество и Възкресение.
- Иване, защо подреждаш изложбите си точно преди тези празници?
- Това са светли празници и се надявам, че моите изложби допринасят за радостни чувства у хората.
- Това ли е темата, която те вълнува?
- По принцип рисувам пейзажи, но в различно време ме вълнуват различни сюжети.
- Какво ти носи рисуването?
- В самото начало го правех предимно за удоволствие, защото рисуването ми носи утеха и вътрешен мир. Може да се каже, че ми беше хоби, за което знаеха само определен кръг приятели. Здравко Димов беше човекът, който ме мотивира да подредя първата си изложба. Аз не бях много уверен в себе си, но се съгласих, защото знам, че когато човек има дарба, трябва да я развива. И започнах - с убеждението, че трябва да показвам картините си, и нещата се получаваха все по-добре. Не съм учил рисуване - учил съм се да рисувам в движение. Стопля ме това, че имам пълната подкрепа на съпругата и дъщеря ми. Дъщеря ми също рисува анимационни герои с удоволствие, но предимно свири.
- Защо реши да дариш портретите на Левски и какво е посланието?
- Още през миналата година имах желание да подаря портрет на Левски на Общината и на Читалището по повод 150-годишния му юбилей. Нарисувах няколко портрета, надявам се, че съм уловил пламъка в очите на Дякона Левски. Дякон означава служител - посланието е да бъдем служители, където и да сме - да служим на другите.
- От кога рисуваш?
- Още като ученик рисувах, ходех по кръжоци. Даже нашите искаха да ме изпратят в Художественото училище в Казанлък. Но бях свикнал с приятелите си и реших да не ходя в Казанлък. Затова звърших средно образование в ЕСПУ "Никола Вапцаров" в Айтос, а след това и други неща, учил съм малко богословие.
- Показваш ли картините си в Бургас?
- Да, участвах в едно благотворително събитие във Флората през миналата година.
- Какво се случи с картините от последната ти изложба?
- Повечето от тях продадох, някои подарих. Защото човек, когато сее, той и жъне.
- Лесно ли се разделяш с картините си?
- В началото ми беше много трудно. Особено трудно ми беше да се разделя с картини, които съм имал много години. Сега, обаче, се разделям с платната си с радост, защото виждам, че радват хората. И нагласите ми са такива - рисувам, с надеждата, че това, което правя радва другите и им носи добри чувства, на фона проблемите и събитията от реалния живот. Мрачните картини ме плашат. Според мен изобразителното изкуство трябва да стигне до сърцето, да носи положителни чувства, да излъчва светлина и красота.
- Какво рисуваш в момента?
- Зпочнал съм един пейзаж...
- С годините променяш ли гледната си точка, търсиш ли нови теми?
- Да, надявам се, че израствам. И времето и техниките се променят.
- Как съчетаваш бизнеса с изкуството?
- Рисувам, когато почивам, или вечер, след работа през лятото, когато дните са по-дълги. Рисуването ме успокоява, носи ми спокойствие, почивам си когато рисувам.
- Бизнесът ти е в Бургас, но не напускаш Айтос?
- Говоря с много бургазлии и винаги им казвам, че Айтос е по-добро място за живеене от Бургас. Въздухът тук е много по-чист, по-спокойно се живее в Айтос.
