Вижте какво разказа за книгата нейния съавтор – спортният журналист Владимир Памуков
На 16 декември (неделя) Бургас имаше предколеден повод за празник. В Гранд Хотел и СПА Приморец в морския град биографията си представи легендата на българския футбол – Христо Стоичков. Събитието уважи и съавтора на книгата - спортният журналист Владимир Памуков. Няколко хиляди бургазлии търпеливо изчакаха реда си за среща с най-великия роден голмайстор на всички времена. Камата отдели време и внимание на всеки, раздава автографи и се снима с хората в продължение на почти шест часа, без да изгуби неизменното си отлично настроение и усмивка. Част от ценните кадри стана и Златната топка, която Стоичков бе донесъл със себе си като комплимент-изненада за публиката. На място налични бяха копия от второто допълнено издание на „Христо Стоичков: Историята“, осигурени от партньорите на събитието – издателство „Софтпрес“ и книжарници „Хеликон“.
В брифинг за журналистите преди старта на срещата в Гранд Хотел и СПА Приморец, легендарният спортист сподели, че се чувства като на 53, млад, щастлив и горд, че хората показват уважение. Той не пропусна да благодари за търпението им - да чакат с часове за автограф. Сред бургазлиите, дошли да се срещнат с него бяха и треньорът Димитър Димитров – Херо, футболният бос Христо Порточанов заедно с внучките си, любимката на публиката Тони Димитрова, много настоящи и бивши футболисти, децата от футболните клубове в морския град.
Повече за „Христо Стоичков: Историята“ разказа нейният съавтор – спортният журналист Владимир Памуков. Той е трикратно избиран за журналист на годината на в-к „Труд“, в годините, в които изданието има над половин милион броя тираж; носител на награда за спортна журналистика на името на Людмил Неделчев – Люпи и Николай Колев – Мичмана; носител на приз „Черноризец Храбър“ в категория „Спортна журналистика“ за номер едно в печатните медии. Отразявал е шест летни олимпиади, финалите на седем световни и шест европейски първенства по футбол, както и 250 мача на националния футболен отбор от 93 година до днес. Провеждал е интервюта с многобройни звезди на родния и световния спорт, включително величия като Диего Марадона, Лионел Меси и Роналдиньо. Автор и редактор на документални филми, книги и фотоалбуми за известни български спортисти – Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Армен Назарян, Любо Ганев и разбира се, Христо Стоичков.
Г-н Памуков, благодаря за отделените време и внимание. Откога се познавате с Христо Стоичков?
С Христо Стоичков се познавам от 30 години. В по-близки отношения сме като футболист и журналист от времето с националния отбор, чийто мачове отразявам от 23 години и почти нямам пропусната среща. Мога да кажа, че прекрачихме границата, не се страхувам да го кажа, между журналист и звезда до приятели, през 98-ма година.
Как се стигна до написването на биографията?
Всъщност, решението не беше наше. Коментирали сме през годините, че ще напишем книга и ще има сърдити. Всичко беше само на приказки, докато един ден при мен дойдоха представители на издателство „Софтпрес“, с оферта да напиша книга. Знам, че преди това той е отклонявал подобни предложения. Свързах се с него и го попитах кога ще си идва в България. Срещнах се с хората. Те направиха нещо ново и различно, дори без да го познават. Казаха, че искат да направят тази книга не с комерсиална цел и не за да гонят постижения, а че искат той, като най-успешния българин за тях, успял в една област от която се интересува целия свят, да бъде пример за децата. Допълниха, че България се нуждае от кумири и спортът е най-прекия път до сърцето на децата. Това бяха 3-4 изречения, които го спечелиха. Той изобщо не прояви интерес към свързаните финанси. Каза – „Ето, ако се разберете с човека, който ще напише книгата - аз съм ок. Знам, че ако това се случва в Америка и Испания ще е друг разговорът, но тук в България състоянието е не много добро. Знам, че от книги не се печели. Разбирайте се, аз съм за.“
За колко време се случи цялата книга?
Малко повече от година си говорихме. Аз съм пряк свидетел на 2/3 от събитията, описани в книгата и не се нуждаех някой да ми обяснява допълнително. Това, което не знаех Христо споделяше. Най-често разговорите ни бяха по самолетите. Докато пътувахме аз си записвах и на следващата среща – му давах ръкописа да го прочете и да прецени. Всъщност той почти не е правил промени. Имахме голям плюс – че когато каже нещо, си държи на думата и още в самото начало, когато му казах, че аз искам да правя тази книга, той открито сподели всички гафове и грешки и изобщо - неща от живота си, защото той не е само триумфи, а напротив.
Най-ценното на книгата е, когато хората осъзнаят през какво е минал, за да стигне върха. Защото през годините съм виждал, че приемат като някаква даденост едва ли не, че е спечелил Златната топка. А реално това е едно наистина уникално постижение. Както той сам казва – „Имаме двама космонавти и един носител на Златната топка“. Това целяхме с книгата - да се спечелим аудиторията, която не е само чисто фенска, тя е ясна. Ние искаме да достигнем до хора, които знаят кой е Стоичков, но не са наясно с футбола и искат да видят точно тези моменти, които са го довели до мястото, на което е днес. Затова направихме тази биография – и на него му прави чест, защото успелият човек не се страхува от грешките си.
На страниците на „Историята“ Стоичков сам се определя като "бомба със закъснител". Усещали ли сте Вие този огнен нрав, който той има?
Да, особено в силните му, активни на терена години, не се знаеше как ще реагира в ситуации, когато се ядоса. Той е експанзивен и си казва всичко без втори план. Всичко е директно и затова хората имат респект от него и не знаят как да подходят. Обаче като го опознаят и започне да се шегува и да прави неговите си номера, става много весело. Влиза им в сърцето, защото очакват едно, а получават друго - и е хубаво, че той не се страхува от грешките и ги казва всички. Това е истинската му история, а не такава, глазурена, захаросана или неистинска.
След като преминахте през живота му заедно с него, промени ли се личността, която той бе за Вас преди това?
Аз съм го възприел отдавна и ние сме се проверили във времето, в трудности. Имаше моменти, когато той примерно бойкотира, защото имаше несправедливост - в отбора на 4-тите в света - на националния отбор. Аз знаех защо - и го подкрепих. Една година бяхме на барикадата, едва ли не - цяла България срещу нас - докато се разбере истината, но не се огънахме - нито той, нито аз - и това беше най-голямата ни проверка във времето. Това беше 97-98 година.
Какво му трябва на българския спорт днес за да достигне отново до висините?
Това е толкова дълга тема. Първо, българският спорт се самоуби, той се саморазруши. Школите където бяха децата, треньорите на които се плащаше за да търсят таланти, които после подаваха нагоре в спортните училища, а спортните училища на свой ред ги подаваха в националния спорт и така функционираше всяка верига. Треньорите работеха и освен морално удовлетворение, като виждаха техните възпитаници да успяват, получаваха и материални възнаграждения, с които да си гледат спокойно семействата. Днес, спортните училища реално ги разбихме. Сега се опитват нещо да възстановят, но не е същото. Детските школи ги няма, треньорите - тези апостоли, които търсеха талантите - или карат такси допълнително, или ходят на пазара да продават, търсят си друга работа, защото не могат да осигуряват семействата си.
Какво дават хората като Стоичков на децата?
Вяра, че те могат. Нищо, че са от малка България, нищо, че не сме велика сила. В книгата даваме пример точно за това, през какво е минал той, а не се е отказал. Три пъти едва ли не, изхвърлен в канавката извън пътя, той се връща обратно. Един българин става покорител на ТОП 3, тартор на един от най-великите клубове на света, който играе всяка седмица пред 100 хил. души и има поклонници в целия свят. И един българин - там става тартор с таланта си, с характера си, с всичко. Това е пример за децата, че всяко дете може да успее, във всяка една област, да вярва. Това ни е нужно сега, затова го направихме. Книгата до достигне до хората, включително и до дамската аудитория, която по-малко се интересува от футбол, но се интересува от личности и хора. Прави впечатления при тези срещи, че много жени идват и споделят, че са впечатлени от историята.
Христо Стоичков сега Ви е колега. Как смятате, че се справя?
Мога само да му завиждам за лекотата, с която се справя. Защото - първо той е голяма звезда - на него никой нищо не му отказва; второ - зад него стои огромна телевизия "Унивижън", която държи и Мексико, и Америка и е с огромен ресурс. Те имаха 108 млн. аудитория по време на световното, това е рекорд. Когато имаш този ресурс зад себе си и когато имаш името, както и екип, който да ти помага - всички врати са отворени. Той след толкова интервюта, които е дал, вече познава много добре обстановката в студиото, на снимачната площадка – и знае как да реагира и как да се измъкне. Подготвен е с проучване, с въпроси, знае как да ги зададе, как да подходи, а и към него вече звездите са по-откровени, а не с известната доза резерв, който дадена известна личност има към журналиста. Те му имат доверие и това е най-важното.
Владимир Памуков приключва разговора с усмивка и се връща към хората в Гранд Хотел и СПА Приморец, дошли за среща с една истинска легенда: Христо Стоичков. С усмивка към него се приближава Тони Димитрова, която благодари за добре написаната книга – и носи още три бройки от нея – „за приятели“. Журналистът ѝ казва „Няма само Вие да ни радвате“ и после отново потъва в разговор с тези, които искат да поговорят с него. Междувременно, Христо Стоичков позира усмихнато до поредния човек, дошъл да се срещне с него. Подписва, снима се, благодари. Хората си тръгват още по-усмихнати, прегърнали една хартиена надежда и доказателство: че няма невъзможни неща и у нас. Обещание, скрепено с подписа на номер осем – най-великият български футболист на всички времена: Христо Стоичков.
