Треньорът на Черноморец Димитър Димитров, даде обширно интервю в сутрешния блок на БТВ. Той разказа за борбата с коварната болест и бе категоричен, че няма да се предаде.
Почетният гражданин на Бургас смело заяви, че се чувства отлично и не губи надежда за оздравяването си.
"Добре съм. Чувствам се в тонус, добро настроение. Подкрепата на хората изключително много ми помага в тези дни, за което им благодаря".
- Как я усещаш тази подкрепа?
- Няма място, където да съм отишъл, след като обявих болестта си, където да не съм усетил добротата и човещината на хората. Това действително ме зарежда с положителни емоции и ми дава сили и дух да се боря. В същото време обаче се замислям защо човек трябва да стигне до такъв момент, за да усеща подкрепата на хората. Според мен трябва да бъдем добри и мили във всеки момент към всеки човек, независимо кой е той, дали е здрав или болен. Добротата трябва да е при нас. Аз видях другата страна на българина, защото на мене това, което са представите, че българина е изключително завистлив и злобен...
- Да, ние обичаме да се самобичуваме...
- Да! Но аз видях другата страна, добрата страна - човещина, доброта, така състрадателност в много отношения, което мен лично страшно много ме зарежда.
- Ти самият промени ли се за тези няколко месеца?
- Мисля, че да. Може би човек, когато изпадне в такова състояние, променя своя мироглед. В начин на живот, отношения, в емоции. Досега винаги на първи план съм слагал работата си, семейството, за мен никога не съм имал време, подценявал съм се. Сега нещата са в обратна страна - аз съм на първо място. Начин на хранене, движение, всичко съм си променил.
- Ти казваш, че хората ти дават надежда и сили. Не трябва да се съмняваш, че и ти в момента им даваш надежда и сили, защото знаем че ние сме на първо място по отношение на онкологичните заболявания. Надеждата и силите. Къде е тяхното място в борбата с болестта?
- Ако мога да им помогна с моето поведение ще бъда наистина радостен. Искам да им давам по същия начин кураж, да им вдъхна дух и сили да не се предават, защото човек ако се предаде духом, наистина тогава.... ще отидем до... неприятната крайност, за която говорим. Много хора ми се обаждаха от различни краища на света, на всеки съм се опитал освен съветите и контактите и телефоните, да им давам дух и сили. Човек, ако се предаде сам, няма кой да му помогне. Няма болест, която да не се лекува и ако те намерят нужният кураж и воля да преодолеят тези проблеми първо в себе си, в главата си горе , тогава проблемите са решими.
- Психиката на човек. Например, когато той разбере нещо подобно, кажат му че е болен от рак или нещо друго. Ако не му го кажат по подходящия начин? Ако му го кажат прекалено директно? Няма ли опасност да го пречупят преди още да е започнал да се бори?
- Зависи от психиката на човека. Аз имах подобен случай, на мен така ми го казаха. Лошото е, че тази информация я чу съпругата ми - едва ли не колко време имам още като живот, че нещата са най-лошите, че трудно ще изкарам една година. Ако си човек с по-слаба психика можеш да рухнеш психически и да ... свършиш. Аз съм малко по-широко скроен и ги приемам нещата във всякакъв вид. Смятам, че както много хора са намерили кураж и сили а се преборят с тая болест, аз също имам такива сили и съм последният човек, който ще се предаде - заради близките си и хората, които са около мен и приятелите ми. Аз нямам право да ги предавам и да се обезкуражавам в този момент.
- Когато човек се сблъска с подобна трудност, казват че или става по-вярващ, или че изоставя вярата, мислейки си, че Господ го е изоставил. Ти от коя група си?
- Аз съм от първата група. Станах по-вярващ и си мисля че всички трябва да сме по-вярващи. Да вярваме в доброто и принципите. Аз лично съм променен в много аспекти и един от тях е вярата в Господ. Вярата е пътеводител, който да следваш, когато се бориш и да мислиш, че Господ е този, който може да ти помогне в тежките моменти.
- Стана ли по-смирен?
- Много пъти съм прекалявал, минавал съм границите на нормалното със своето поведение, със своите реакции. Не го оправдавам, но сега минавайки през годините и влизайки в състоянието в което са в момента, разбирам, че тези неприятни и негативни емоции са били излишни и че всичко наистина е било излишно и съм хабял нерви и време напълно излишно. Защото, когато загубиш здравето си оценяваш, че тези неща са били на последен план.
- Ти не си го загубил. Сега по-скоро се бориш за него.
- Да, за секунда не ми е минала мисълта, че няма да спечеля тази битка. Вярвам, че ще го спечеля и наистина мисля, че ще се получи. Даже на моменти си мисля, че аз съм здрав и ми няма нищо. Работя си по един и същи начин, както и преди болестта. Аз искам да се абстрахирам, че съм болен човек и се боря с такава болест.
- Много малко хора разсъждават по този начин, защото самите болници някак си не предразполагат към... психологически ти действат много лошо. Например, ракова болница в София, да ме прощават, там работят сигурно много добри лекари, но там е някакъв ужас... само като влезеш се свиваш... Как на теб ти действа на психиката средата, в която попадна?
- Аз започнах своето лечение в Австрия. Просто тази обстановка в България... ти преди малко каза за София, но можеш ли да си представиш какво е в провинциалните градове, където условията са много по-лоши? За голямо съжаление това са реалностите и трябва да ги приемаме.
- А това трябва да се промени, защото все пак става въпрос за болни хора, които се нуждаят преди всичко от надежда, както казваш ти.
- Да, абсолютно. Преди два дни ми се обади някакъв непознат човек от Стара Загора, който е правил в друг град своето лечение и явно там са го сметнали за безнадежден случай и не искат да му правят последната химиотерапия. Страшно ме заболя от това нещо! Усещах по телефона, че при него силите са привършили. Опитах се да му вдъхна кураж и воля, да му кажа, че нещата не са крайни, че всичко може да се промени. В същия момент се замислям, как могат да му кажат на този човек, че няма смисъл повече да прави химиотерапия? Не мога да го приема това нещо. Човек трябва да се бори до последната капка сила, да не се предава.
- Но трябва и да му помагат. Ти имаш хората и феновете. А тези, които ги нямат?
- Опитвам се да помагам на всеки. Телефонът ми го знаят много хора. На всеки съм помагал и помагам, защото смятам, че така трябва да бъде.
- Накрая те моля за едно пожелание към нашите зрители, които много ти симпатизират, сигурен съм. Те не ти съчустват, те ти симпатизират.
- Ако мога да им помогна с моя кураж и сили ще бъда доволен, на всички които са в моето състояние. Иначе на всички други хора пожелавам здраве - най-ценното и истинското нещо. Успехи в личен и професионален план, да бъдат по-добри, защото тази доброта, която ще я покажат, тя ще им се върне като бумеранг.
http://www.btv.bg/story/1038565900-Hero_Nyama_da_se_predam.html
- Как я усещаш тази подкрепа?
- Няма място, където да съм отишъл, след като обявих болестта си, където да не съм усетил добротата и човещината на хората. Това действително ме зарежда с положителни емоции и ми дава сили и дух да се боря. В същото време обаче се замислям защо човек трябва да стигне до такъв момент, за да усеща подкрепата на хората. Според мен трябва да бъдем добри и мили във всеки момент към всеки човек, независимо кой е той, дали е здрав или болен. Добротата трябва да е при нас. Аз видях другата страна на българина, защото на мене това, което са представите, че българина е изключително завистлив и злобен...
- Да, ние обичаме да се самобичуваме...
- Да! Но аз видях другата страна, добрата страна - човещина, доброта, така състрадателност в много отношения, което мен лично страшно много ме зарежда.
- Ти самият промени ли се за тези няколко месеца?
- Мисля, че да. Може би човек, когато изпадне в такова състояние, променя своя мироглед. В начин на живот, отношения, в емоции. Досега винаги на първи план съм слагал работата си, семейството, за мен никога не съм имал време, подценявал съм се. Сега нещата са в обратна страна - аз съм на първо място. Начин на хранене, движение, всичко съм си променил.
- Ти казваш, че хората ти дават надежда и сили. Не трябва да се съмняваш, че и ти в момента им даваш надежда и сили, защото знаем че ние сме на първо място по отношение на онкологичните заболявания. Надеждата и силите. Къде е тяхното място в борбата с болестта?
- Ако мога да им помогна с моето поведение ще бъда наистина радостен. Искам да им давам по същия начин кураж, да им вдъхна дух и сили да не се предават, защото човек ако се предаде духом, наистина тогава.... ще отидем до... неприятната крайност, за която говорим. Много хора ми се обаждаха от различни краища на света, на всеки съм се опитал освен съветите и контактите и телефоните, да им давам дух и сили. Човек, ако се предаде сам, няма кой да му помогне. Няма болест, която да не се лекува и ако те намерят нужният кураж и воля да преодолеят тези проблеми първо в себе си, в главата си горе , тогава проблемите са решими.
- Психиката на човек. Например, когато той разбере нещо подобно, кажат му че е болен от рак или нещо друго. Ако не му го кажат по подходящия начин? Ако му го кажат прекалено директно? Няма ли опасност да го пречупят преди още да е започнал да се бори?
- Зависи от психиката на човека. Аз имах подобен случай, на мен така ми го казаха. Лошото е, че тази информация я чу съпругата ми - едва ли не колко време имам още като живот, че нещата са най-лошите, че трудно ще изкарам една година. Ако си човек с по-слаба психика можеш да рухнеш психически и да ... свършиш. Аз съм малко по-широко скроен и ги приемам нещата във всякакъв вид. Смятам, че както много хора са намерили кураж и сили а се преборят с тая болест, аз също имам такива сили и съм последният човек, който ще се предаде - заради близките си и хората, които са около мен и приятелите ми. Аз нямам право да ги предавам и да се обезкуражавам в този момент.
- Когато човек се сблъска с подобна трудност, казват че или става по-вярващ, или че изоставя вярата, мислейки си, че Господ го е изоставил. Ти от коя група си?
- Аз съм от първата група. Станах по-вярващ и си мисля че всички трябва да сме по-вярващи. Да вярваме в доброто и принципите. Аз лично съм променен в много аспекти и един от тях е вярата в Господ. Вярата е пътеводител, който да следваш, когато се бориш и да мислиш, че Господ е този, който може да ти помогне в тежките моменти.
- Стана ли по-смирен?
- Много пъти съм прекалявал, минавал съм границите на нормалното със своето поведение, със своите реакции. Не го оправдавам, но сега минавайки през годините и влизайки в състоянието в което са в момента, разбирам, че тези неприятни и негативни емоции са били излишни и че всичко наистина е било излишно и съм хабял нерви и време напълно излишно. Защото, когато загубиш здравето си оценяваш, че тези неща са били на последен план.
- Ти не си го загубил. Сега по-скоро се бориш за него.
- Да, за секунда не ми е минала мисълта, че няма да спечеля тази битка. Вярвам, че ще го спечеля и наистина мисля, че ще се получи. Даже на моменти си мисля, че аз съм здрав и ми няма нищо. Работя си по един и същи начин, както и преди болестта. Аз искам да се абстрахирам, че съм болен човек и се боря с такава болест.
- Много малко хора разсъждават по този начин, защото самите болници някак си не предразполагат към... психологически ти действат много лошо. Например, ракова болница в София, да ме прощават, там работят сигурно много добри лекари, но там е някакъв ужас... само като влезеш се свиваш... Как на теб ти действа на психиката средата, в която попадна?
- Аз започнах своето лечение в Австрия. Просто тази обстановка в България... ти преди малко каза за София, но можеш ли да си представиш какво е в провинциалните градове, където условията са много по-лоши? За голямо съжаление това са реалностите и трябва да ги приемаме.
- А това трябва да се промени, защото все пак става въпрос за болни хора, които се нуждаят преди всичко от надежда, както казваш ти.
- Да, абсолютно. Преди два дни ми се обади някакъв непознат човек от Стара Загора, който е правил в друг град своето лечение и явно там са го сметнали за безнадежден случай и не искат да му правят последната химиотерапия. Страшно ме заболя от това нещо! Усещах по телефона, че при него силите са привършили. Опитах се да му вдъхна кураж и воля, да му кажа, че нещата не са крайни, че всичко може да се промени. В същия момент се замислям, как могат да му кажат на този човек, че няма смисъл повече да прави химиотерапия? Не мога да го приема това нещо. Човек трябва да се бори до последната капка сила, да не се предава.
- Но трябва и да му помагат. Ти имаш хората и феновете. А тези, които ги нямат?
- Опитвам се да помагам на всеки. Телефонът ми го знаят много хора. На всеки съм помагал и помагам, защото смятам, че така трябва да бъде.
- Накрая те моля за едно пожелание към нашите зрители, които много ти симпатизират, сигурен съм. Те не ти съчустват, те ти симпатизират.
- Ако мога да им помогна с моя кураж и сили ще бъда доволен, на всички които са в моето състояние. Иначе на всички други хора пожелавам здраве - най-ценното и истинското нещо. Успехи в личен и професионален план, да бъдат по-добри, защото тази доброта, която ще я покажат, тя ще им се върне като бумеранг.
http://www.btv.bg/story/1038565900-Hero_Nyama_da_se_predam.html 
