Не може да се гледа на тях само като на печалба от желязо, имаме артефакти които привличат дайвъри от цял свят
Стоян Димитров е управител на „Синхрон“ ООД, което разполага с водолазен център и училище за кандидат-гмуркачи. Организацията активно подкрепя и е част от инициативата за опазване на потъналите кораби по българското Черноморие, която бе популяризирана в Бургас в началото на седмицата. Водолазната общност в България се бори за опазване на историята, запазена под водите на Черно море. Ето техните искания – ТУК и ТУК.
Г-н Димитров, какво ви подтикна да подемете кампанията за опазване на потъналите кораби?
Ние, като общност, сме против рязането на потънали кораби за скрап. За съжаление това нещо винаги се е случвало, но не по такъв начин и в такъв мащаб както сега. Може да се каже, че това нещо се е вършело полулегално, т.е. хората, които са рязали потънали кораби са отивали на собствен риск и воля, вадят каквото могат да извадят и после го дават на пунктовете.
Тоест няма официална забрана за такава дейност, единственият риск е да се удавиш?
Не точно, защото
всяко нещо, което е под повърхността на водата, е собственост на държавата.
И това, което се е извършвало досега, е нерегламентирано, посегателство над тази държавна собственост. Давайки разрешение на фирми, които да вадят части от корабите, дейността се легализира и е доста по-мащабна от това, което се е правило до момента. Т.е. преди е било кражба, а сега се легализира тази кражба.
Можем ли да оприличим такива гмурци като водолази – иманяри?
Ами приликата е по-скоро е от историческа гледна точка, иначе иманярите действат незаконно. При нас е по-лошо, защото не ги спира законът и точно за това апелираме и искаме то да се промени. Дори няма закон, има наредба, която установява тези неща, и когато са я съставяли, определено са оставили т.нар. „вратички“, които дават възможност всичко да се случва. Наредбата просто трябва да се допълни.
Не разбриам хората, които извършват тази дейност, те така или иначе са водолази, не може да се гледа на тези кораби само като един източник на печалба от желязо. След като ги извадят там ще остане една пустиня, едно голо място.
България може ли да се похвали със сериозно подводно богатство?
Определено има доста неща по дъното, които можем да квалифицираме като артефакти. Точно заради това се събрахме и протестираме, защото искаме тези неща да се запазят. Първо са историческа ценност, второ от екологична гледна точка са много ценни. Имат и археологична стойност - гмуркачи идват от чужбина специално, за да се гмуркат при тези кораби.
В нашето море има достатъчно богатство, не е никак малко
и тъй като е по-различно от другите морета – и флората и фауната не е от най-богатите, това е едно от нещата, което привлича дайвъри от целия свят да идват тук да се гмуркат. Също много интересно е и това, че на един кораб може да се гмуркаш 50 пъти и всеки път ще видиш нещо различно. Запечатан е момента, часа на потъване на даден кораб, макар че за тези хора, които са били на него това е нещастие, но всичко е запазено така както е било на момента. Не е променено това, което се е случило. Просто снимка от миналото.
Какви са хората, които се гмуркат у нас, предполагам не е евтин спорт, хоби? Само баровци ли са?
Определено не е евтин спорт, но е достъпен. Има възможност човек да се оборудва с времето или да вземе оборудване под наем, така че хората, които се гмуркат са с най-различен статус. Аз познавам много водолази и всички са с различно социално положение.
Вие също се гмуркате, какви са най-интересните неща, на които сте попадал?
Аз лично съм водолаз от 2006, не съм от хората с най-дълга история, все пак има водолази с 50-годишен стаж на гмуркачи и продължават да го правят. На срещата в Бургас преди два дни дори беше Илия Кръстев от Националната асоциация по подводни дейности, който е с 50-годишен стаж и продължава да го увеличава. На местата, които сме се гмуркали през годините, всеки си има някакви любими и интересни места.
Има един турски кораб „Сафак“, който е торпелиран от руска подводница, мисля че през 1943. Намира се малко преди Варвара, понеже е близо до брега, е лесно достъпен. Около него има само пясък и е на малка дълбочина – около 15-16 метра. Бил е натоварен с порцелан и фаянс от Румъния, и отивайки към Истанбул, е потопен от руска подводница. Капитанът е бил уплашен и дори сам е блъснал кораба в скала, но после торпедата го довършили. Екипажът е успял да се спаси с лодката благодарение на това, че е бил близо до брега.
Та допреди 10 години там можеха да се видят цели стекчета с фаянсови плочки, така както са били пренасяни. Корабът също до голяма степен е запазен вследствие на обстрелването с торпедата – кърмата му, руля, части от обшивката, котвата и веригата й всичко се бе запазило. Днес обаче ако отидете нито котвата е там, от плочките са останали само малко парченца, които са пръснати по цялото дъно, всичко друго е заминало. За съжаление това е дело на водолази. Частите, които бяха останали от обшивката съм сигурен, че са заминали за скрап, защото няма за какво друго да бъдат извадени.
Историята под водата е замразена, за съжаление бива заличавана.
Все пак преди 4 години правителственият Ту-154, с който е летял Тодор Живков, бе потопен като подводен атракцион във Варна?
Между другото това е световна практика – факт е в Малта, Кипър, САЩ. Много неща са потопявани с цел атракция за гмурци. Относно протекцията им, особено в Малта, законът е изключително строг. Все пак това е държава, която живее и печели от туризъм, дори конкретно дайвинг туризмът е много развит. На пресконференцията в Бургас Любен Дилов–син, който също е запален гмуркач, разкри нещо, което аз лично не знаех –
от гмурканията в Червено море в Египет има повече приходи отколкото посещенията на пирамидите.
Това е показателно, пирамидите са известни на цял свят и всеки може да отиде, докато гмурканията са нещо много по-специфично.
Превръщат ли се потъналите кораби в естествени рифове?
Да и това също е световна практика, там където изчезва животът се потапят кораби, за да се възроди отново по естествен път. Даже има държави, в които се заплащат на собствениците на остарели кораби стойността им за старо желязо и вместо корабът да бъде предаден за скрап, той бива потапян точно с тази цел. Съответно преди това се обезопасява по отношение на петролни продукти, и той става безопасен за екологията. Потапят се на места, където флората и фауната трудно се развиват, и попадайки на дъното за няколко години се превръщат в обиталище както на флора така и на фауна.
У нас това се случи с кораба „Пионер“, който преди около 6 години го потопиха наши приятели между Созопол и о-в Св. Иван. Това е риболовен кораб за Черно море и за няколко години мястото се превърна в изключително красиво, с много миди, животни, растения. Те са ясно видими, тъй като дъното е пясък. Самият кораб е пълен с живот, там ходим редовно, и освен това го използваме като полигон за обучение на водолази.
А кой са най-хубавите места за гмуркане в България?
За мен едно от най-хубавите места е именно корабът „Сафак“, защото е лесно достъпен, няма нужда от лодка, за да стигнеш до него. Не отнема и много време.
Има ли известни българи, които са запалени по гмуркането?
Ами споменатият вече Любен Дилов-син, общинският съветник от Бургас Стефан Цинцарски, водещият на „Сървайвър“ Владо Карамазов и др. Но основно по-известните лица са от столицата.
Какво очаквате от инициативата, която подемате, мислите ли че ще бъдете чути?
Почти съм сигурен, че ще се случат нещата. Достатъчно голям отзвук доби нашата среща, както и подкрепа от всички водолазни центрове и институции, свързани с морето. Първата крачка, която трябва да се направи, е областните администрации на Бургас и Варна да наложат стоп на тези дейности, докато се уредят нещата с тази Наредба 24. Трябва да се добавят текстове, които да ограничат тези дейности и да се възстановят обектите, които трябва да бъдат запазени.
Част от красотите на Черно море, заснети от български гмуркачи, са изложени на портрети във водолазен център "Синхрон":
Стоян Димитров е управител на „Синхрон“ ООД, което разполага с водолазен център и училище за кандидат-гмуркачи. Организацията активно подкрепя и е част от инициативата за опазване на потъналите кораби по българското Черноморие, която бе популяризирана в Бургас в началото на седмицата. Водолазната общност в България се бори за опазване на историята, запазена под водите на Черно море. Ето техните искания – ТУК и ТУК.
Г-н Димитров, какво ви подтикна да подемете кампанията за опазване на потъналите кораби?
Ние, като общност, сме против рязането на потънали кораби за скрап. За съжаление това нещо винаги се е случвало, но не по такъв начин и в такъв мащаб както сега. Може да се каже, че това нещо се е вършело полулегално, т.е. хората, които са рязали потънали кораби са отивали на собствен риск и воля, вадят каквото могат да извадят и после го дават на пунктовете.
Тоест няма официална забрана за такава дейност, единственият риск е да се удавиш?
Не точно, защото
всяко нещо, което е под повърхността на водата, е собственост на държавата.
И това, което се е извършвало досега, е нерегламентирано, посегателство над тази държавна собственост. Давайки разрешение на фирми, които да вадят части от корабите, дейността се легализира и е доста по-мащабна от това, което се е правило до момента. Т.е. преди е било кражба, а сега се легализира тази кражба.
Можем ли да оприличим такива гмурци като водолази – иманяри?
Ами приликата е по-скоро е от историческа гледна точка, иначе иманярите действат незаконно. При нас е по-лошо, защото не ги спира законът и точно за това апелираме и искаме то да се промени. Дори няма закон, има наредба, която установява тези неща, и когато са я съставяли, определено са оставили т.нар. „вратички“, които дават възможност всичко да се случва. Наредбата просто трябва да се допълни.
Не разбриам хората, които извършват тази дейност, те така или иначе са водолази, не може да се гледа на тези кораби само като един източник на печалба от желязо. След като ги извадят там ще остане една пустиня, едно голо място.
България може ли да се похвали със сериозно подводно богатство?
Определено има доста неща по дъното, които можем да квалифицираме като артефакти. Точно заради това се събрахме и протестираме, защото искаме тези неща да се запазят. Първо са историческа ценност, второ от екологична гледна точка са много ценни. Имат и археологична стойност - гмуркачи идват от чужбина специално, за да се гмуркат при тези кораби.
В нашето море има достатъчно богатство, не е никак малко
и тъй като е по-различно от другите морета – и флората и фауната не е от най-богатите, това е едно от нещата, което привлича дайвъри от целия свят да идват тук да се гмуркат. Също много интересно е и това, че на един кораб може да се гмуркаш 50 пъти и всеки път ще видиш нещо различно. Запечатан е момента, часа на потъване на даден кораб, макар че за тези хора, които са били на него това е нещастие, но всичко е запазено така както е било на момента. Не е променено това, което се е случило. Просто снимка от миналото.
Какви са хората, които се гмуркат у нас, предполагам не е евтин спорт, хоби? Само баровци ли са?
Определено не е евтин спорт, но е достъпен. Има възможност човек да се оборудва с времето или да вземе оборудване под наем, така че хората, които се гмуркат са с най-различен статус. Аз познавам много водолази и всички са с различно социално положение.
Вие също се гмуркате, какви са най-интересните неща, на които сте попадал?
Аз лично съм водолаз от 2006, не съм от хората с най-дълга история, все пак има водолази с 50-годишен стаж на гмуркачи и продължават да го правят. На срещата в Бургас преди два дни дори беше Илия Кръстев от Националната асоциация по подводни дейности, който е с 50-годишен стаж и продължава да го увеличава. На местата, които сме се гмуркали през годините, всеки си има някакви любими и интересни места.
Има един турски кораб „Сафак“, който е торпелиран от руска подводница, мисля че през 1943. Намира се малко преди Варвара, понеже е близо до брега, е лесно достъпен. Около него има само пясък и е на малка дълбочина – около 15-16 метра. Бил е натоварен с порцелан и фаянс от Румъния, и отивайки към Истанбул, е потопен от руска подводница. Капитанът е бил уплашен и дори сам е блъснал кораба в скала, но после торпедата го довършили. Екипажът е успял да се спаси с лодката благодарение на това, че е бил близо до брега.
Та допреди 10 години там можеха да се видят цели стекчета с фаянсови плочки, така както са били пренасяни. Корабът също до голяма степен е запазен вследствие на обстрелването с торпедата – кърмата му, руля, части от обшивката, котвата и веригата й всичко се бе запазило. Днес обаче ако отидете нито котвата е там, от плочките са останали само малко парченца, които са пръснати по цялото дъно, всичко друго е заминало. За съжаление това е дело на водолази. Частите, които бяха останали от обшивката съм сигурен, че са заминали за скрап, защото няма за какво друго да бъдат извадени.
Историята под водата е замразена, за съжаление бива заличавана.
Все пак преди 4 години правителственият Ту-154, с който е летял Тодор Живков, бе потопен като подводен атракцион във Варна?
Между другото това е световна практика – факт е в Малта, Кипър, САЩ. Много неща са потопявани с цел атракция за гмурци. Относно протекцията им, особено в Малта, законът е изключително строг. Все пак това е държава, която живее и печели от туризъм, дори конкретно дайвинг туризмът е много развит. На пресконференцията в Бургас Любен Дилов–син, който също е запален гмуркач, разкри нещо, което аз лично не знаех –
от гмурканията в Червено море в Египет има повече приходи отколкото посещенията на пирамидите.
Това е показателно, пирамидите са известни на цял свят и всеки може да отиде, докато гмурканията са нещо много по-специфично.
Превръщат ли се потъналите кораби в естествени рифове?
Да и това също е световна практика, там където изчезва животът се потапят кораби, за да се възроди отново по естествен път. Даже има държави, в които се заплащат на собствениците на остарели кораби стойността им за старо желязо и вместо корабът да бъде предаден за скрап, той бива потапян точно с тази цел. Съответно преди това се обезопасява по отношение на петролни продукти, и той става безопасен за екологията. Потапят се на места, където флората и фауната трудно се развиват, и попадайки на дъното за няколко години се превръщат в обиталище както на флора така и на фауна.
У нас това се случи с кораба „Пионер“, който преди около 6 години го потопиха наши приятели между Созопол и о-в Св. Иван. Това е риболовен кораб за Черно море и за няколко години мястото се превърна в изключително красиво, с много миди, животни, растения. Те са ясно видими, тъй като дъното е пясък. Самият кораб е пълен с живот, там ходим редовно, и освен това го използваме като полигон за обучение на водолази.
А кой са най-хубавите места за гмуркане в България?
За мен едно от най-хубавите места е именно корабът „Сафак“, защото е лесно достъпен, няма нужда от лодка, за да стигнеш до него. Не отнема и много време.
Има ли известни българи, които са запалени по гмуркането?
Ами споменатият вече Любен Дилов-син, общинският съветник от Бургас Стефан Цинцарски, водещият на „Сървайвър“ Владо Карамазов и др. Но основно по-известните лица са от столицата.
Какво очаквате от инициативата, която подемате, мислите ли че ще бъдете чути?
Почти съм сигурен, че ще се случат нещата. Достатъчно голям отзвук доби нашата среща, както и подкрепа от всички водолазни центрове и институции, свързани с морето. Първата крачка, която трябва да се направи, е областните администрации на Бургас и Варна да наложат стоп на тези дейности, докато се уредят нещата с тази Наредба 24. Трябва да се добавят текстове, които да ограничат тези дейности и да се възстановят обектите, които трябва да бъдат запазени.
Част от красотите на Черно море, заснети от български гмуркачи, са изложени на портрети във водолазен център "Синхрон":
