Автор: Мартин Карбовски
Американците имат по-малко думи от нас, но тези думи, които притежават са далеч по-полезни от нашите. Трябва ни Променител на играта. Този път не Спасител, а човек, който сменя правилата. Изключително полезна дума. Трябва ни човек, който да промени играта. Но засега нямаме такъв. Поне да видим какво имаме.
За 20 години работа никога не ме е било страх от нищо. Но от март насам ме е страх да кажа едно нещо някому. И този някой е „народът“. Но трябва да сме смели. Просто понякога трябва да кажем – народът не е прав. Погледнете историята. Само български политици могат да ви кажат, че народът винаги е прав. Истината е друга. Всеки, който в София се мисли за народа, трябва да знае, че в провинцията живее един друг народ. Идете и ще разберете. Всъщност ще го разбере и по друг начин – на следващите избори.
Проста истина – хората, които протестират са красиви. Така е, Георги Господинов ви го казва. Към тази истина дали има и друго нещо – тези, които не протестират дали са грозновати? Идете в Казанлък – там никой не протестира. Гледат на протестите така, както гледат „Къртицата“.
Хората, които протестират са десни. Лошата новина към тази проста истина – това са последните десни в тази страна. Те са към 100 хиляди човека. Те са Костовисти, примерно. Честно смятам, че ако сега дойде Костов на власт, ще стегне държавата. Но това, което предлагам е политически абсурд – просто неговите избиратели ще бъдат попилени от бабешкия вот и от циганския вот, и от други твърди вотове. Това е най-лошата новина – малко сме. Това е страшната демографска новина, за която се говореше, но никой не обърна внимание.
Още по-лоша новина – приемете го като заяждане – защо не гласувахте масово, вкупом, целокупно и народно на последните избори – няма значение в каква посока. Сега нямаше да има патова ситуация. И още нещо, за което може да ме мразите – комунистите не са по-лоши от безвластието и перманентната революция. Дори и тях да бяхте избрали – пак е нещо. Но истината е – вие не гласувахте. С 50% гласоподаватели, пръснати на десет партии, явно никой не е представен.
Още нещо за мразене – Делян Пеевски. Всеки ден гласувате за него като купувате някои вестници. Когато някой протестираше срещу тези вестници въобще не му обърнахте внимание. Сега Пеевски е сатанизиран кошмар. Но той е това, което сте го направили вие с вашите стотинки. Прави впечатление, че писатели и артисти, които дават интервюта като луди в жълти вестници, са на протеста и крещят срещу Пеевски. Ето нещо, за което да мислим.
Едрият бизнес също подкрепя протестите – същият обаче преди плачеше, че Бойко е на власт. Разделени сме от имагинерни твърдения и мистични омрази. Студена гражданска война. Срещу нея трябва да се изправим – просто защото е непродуктивна. Бил съм на протест. Правил съм протест. Исках да махна Виденов и да дойдат Костов и Софиянски. Сега кого искате да махнете и кого искате да сложите? Протестирайте срещу областните управители, разбира се, че те трябва да се избират.Искате да махнете всички? Да махнете ДПС? Как така? Направете го на избори – другото е все едно от миш-маша да се опиташ да върнеш яйцата в черупката.
Знам, че не е време за анализи – време е за знамена. Но пък не трябва да се страхуваме да не се харесаме на някого. Така или иначе наоколо всеки мрази всеки. Безплатно.
Няма да протестирам с жената, която каза, че всички, които са ни управлявали последните 25 години трябва да бъдат в затвора. Съгласен съм с нея да има ревизия, но технически не може –кой, кого и как ще вкара в затвора? Това, което казва тя, е крайно ляво. Крайно ляво е и изказването, че не трябва да има партии. Крайно ляво е и изказването, че който не протестира е дегенерат. Крайно ляво е и да се говори за избори – това е екстремно неправилно и ще ви кажа защо. Защото на следващите избори пак няма да излезете да гласувате, пичове! И пак ще правим репортажи за купен цигански вот и пак ще зависим от тях. Ние не разбрахме, че изборите са най-важното нещо – протестираме обаче след всеки избор. Това е ужасно. Това е крах в главите ни.
Ето ви хронология – едни хора през февруари искаха намаление на тока. Не го получиха. Получиха избори. И бяха доволни. Изборите минаха. Сега други хора (има обидни подозрения че са същите, от февруари, дано не е така!) искат нови избори, защото не им харесват резултатите от последните избори. Нека да направим избори през октомври – но ако не ми харесва резултата, през декември пак ли ще има протести?!
Дайте ми решение. Не можем просто вечно да протестираме против политическата класа по принцип. Сменете я, тя е отвратителна – но как ще изберете да я смените – на избори (вече го направихме) или ще го направите със залпа на Аврора?! Или с Чрезвичайни комитети?
Дайте ми лидер – но след епохата на жълтите вестници, който и да вдигне глава ние ще го мразим – погледнете постовете – всички са компрометирани. Непознат лидер? Сигурно съм спал със сестра му. Това е проклятието на жълтата преса върху обществото, тя дефинира едно единствено политическо говорене и само едно отношение от всички към всеки – гадно отношение и гадно говорене.
Дайте ми работещо правителство – което и да е правителство може да бъде притискано да работи. Натиснете Орешарски да заработи, а не да си ходи просто защото сте против правителствата. След година ще може да го смените, ако нищо не прави. Не можем просто да мразим ВСИЧКИ правителства.
Недоволни сме, но без кауза. Без лидер, без посока, без знание какво искаме. Това е толкова женско. Дори и чаровно. Но от това ще се роди чудовище. Без артикулация животът е невъзможен. Върнете ГЕРБ на власт – вече ми е все едно, дори е по-добре – но спрете да се лутате. Лутаме се като глухонеми хора на различни брегове на реката. А истината е проста и пред очите ни – мога да се сбия заради нея – в тази страна никой нищо не измисля и никой нищо не произвежда. Цялото ни потребление се крепи на замрял пазар на недвижими имоти с ужасни надути цени и на малкото свежи пари от еврофондове най-вече за инфраструктура. Малко натурално стопанство, където няма място за производство на технологии или изкуство. Примерно, ако произвеждахме „Нокиа“ или холивудски филми - това щеше да ни спаси. Примерно, ако туризмът ни беше като хората, можеше дори само от това да живеем. Истината е, че никой у нас не работи както трябва. Нация от портиери и охранители, вижте колко са заети в сферата на сигурността. Прочетох в „ Тема“, че заплатата на работник в автомобилен завод в Мексико е 60 долара на седмица. Мексико е икономическо чудо днес. У нас никой няма да работи за 240 долара. Просто сравнете това, което знаете… Всеки ден най-големият ни враг е в огледалото.
Защото сме на път да направим непростима грешка – да бутнем борда. Тогава именно олигарсите ще имат далавера. Искате да живеете без правителство? Дано да не съм разбрал правилно – иначе ще ви препоръчам Еритрея. Искате да живеете от избори на избори? Да не би всички българи да са станали пиар специалисти, че да имат далавера от изборите? Дяволът е в детайлите. Всеки ден трябва да сме на площада заради детайлите на една власт. А днес ние просто ругаем дявола по принцип. Дявол винаги ще има, да сатанизираш дявола е излишно упражнение. Трябва да дефинираме Господ. Гейм-чейнджър ни трябва.
Знам, че комунистите са виновни. Те пропускат шанс, който им се даде от събитията и хората. Трябва да си идиот, за да пропуснеш шанса си, полу-даден ти на избори за толкова кратко време. Но не можете да махнете комунистите с вълшебна пръчка - защото баба ви е червена. Не можете да махнете циганите - защото са ви съседи. Не можете да махнете националистите - защото с тях ходите на мач. Не можете да махате правителство след правителство само защото са гадни. Гореизредените ще си останат червени, стари, съседни, местни и гадни. Другояче трябва да се живее просто. Другояче.
Знам какво си навличам с това писане. Но сега е най-лесно да се размахва знаме. За мен има значение какво пише на него, на знамето. На знамето днес пише „ДОЛУ ВСИЧКИ!“. Е, добре. Значи всички отиваме долу. Поне като сме се запътили натам да няма патетика и омраза, ако можете. И не се блъскайте.
lentata.com ГЕЙМ-ЧЕЙНДЖЪР
Автор: Мартин Карбовски
Американците имат по-малко думи от нас, но тези думи, които притежават са далеч по-полезни от нашите. Трябва ни Променител на играта. Този път не Спасител, а човек, който сменя правилата. Изключително полезна дума. Трябва ни човек, който да промени играта. Но засега нямаме такъв. Поне да видим какво имаме.
За 20 години работа никога не ме е било страх от нищо. Но от март насам ме е страх да кажа едно нещо някому. И този някой е „народът“. Но трябва да сме смели. Просто понякога трябва да кажем – народът не е прав. Погледнете историята. Само български политици могат да ви кажат, че народът винаги е прав. Истината е друга. Всеки, който в София се мисли за народа, трябва да знае, че в провинцията живее един друг народ. Идете и ще разберете. Всъщност ще го разбере и по друг начин – на следващите избори.
Проста истина – хората, които протестират са красиви. Така е, Георги Господинов ви го казва. Към тази истина дали има и друго нещо – тези, които не протестират дали са грозновати? Идете в Казанлък – там никой не протестира. Гледат на протестите така, както гледат „Къртицата“.
Хората, които протестират са десни. Лошата новина към тази проста истина – това са последните десни в тази страна. Те са към 100 хиляди човека. Те са Костовисти, примерно. Честно смятам, че ако сега дойде Костов на власт, ще стегне държавата. Но това, което предлагам е политически абсурд – просто неговите избиратели ще бъдат попилени от бабешкия вот и от циганския вот, и от други твърди вотове. Това е най-лошата новина – малко сме. Това е страшната демографска новина, за която се говореше, но никой не обърна внимание.
Още по-лоша новина – приемете го като заяждане – защо не гласувахте масово, вкупом, целокупно и народно на последните избори – няма значение в каква посока. Сега нямаше да има патова ситуация. И още нещо, за което може да ме мразите – комунистите не са по-лоши от безвластието и перманентната революция. Дори и тях да бяхте избрали – пак е нещо. Но истината е – вие не гласувахте. С 50% гласоподаватели, пръснати на десет партии, явно никой не е представен.
Още нещо за мразене – Делян Пеевски. Всеки ден гласувате за него като купувате някои вестници. Когато някой протестираше срещу тези вестници въобще не му обърнахте внимание. Сега Пеевски е сатанизиран кошмар. Но той е това, което сте го направили вие с вашите стотинки. Прави впечатление, че писатели и артисти, които дават интервюта като луди в жълти вестници, са на протеста и крещят срещу Пеевски. Ето нещо, за което да мислим.
Едрият бизнес също подкрепя протестите – същият обаче преди плачеше, че Бойко е на власт. Разделени сме от имагинерни твърдения и мистични омрази. Студена гражданска война. Срещу нея трябва да се изправим – просто защото е непродуктивна. Бил съм на протест. Правил съм протест. Исках да махна Виденов и да дойдат Костов и Софиянски. Сега кого искате да махнете и кого искате да сложите? Протестирайте срещу областните управители, разбира се, че те трябва да се избират.Искате да махнете всички? Да махнете ДПС? Как така? Направете го на избори – другото е все едно от миш-маша да се опиташ да върнеш яйцата в черупката.
Знам, че не е време за анализи – време е за знамена. Но пък не трябва да се страхуваме да не се харесаме на някого. Така или иначе наоколо всеки мрази всеки. Безплатно.
Няма да протестирам с жената, която каза, че всички, които са ни управлявали последните 25 години трябва да бъдат в затвора. Съгласен съм с нея да има ревизия, но технически не може –кой, кого и как ще вкара в затвора? Това, което казва тя, е крайно ляво. Крайно ляво е и изказването, че не трябва да има партии. Крайно ляво е и изказването, че който не протестира е дегенерат. Крайно ляво е и да се говори за избори – това е екстремно неправилно и ще ви кажа защо. Защото на следващите избори пак няма да излезете да гласувате, пичове! И пак ще правим репортажи за купен цигански вот и пак ще зависим от тях. Ние не разбрахме, че изборите са най-важното нещо – протестираме обаче след всеки избор. Това е ужасно. Това е крах в главите ни.
Ето ви хронология – едни хора през февруари искаха намаление на тока. Не го получиха. Получиха избори. И бяха доволни. Изборите минаха. Сега други хора (има обидни подозрения че са същите, от февруари, дано не е така!) искат нови избори, защото не им харесват резултатите от последните избори. Нека да направим избори през октомври – но ако не ми харесва резултата, през декември пак ли ще има протести?!
Дайте ми решение. Не можем просто вечно да протестираме против политическата класа по принцип. Сменете я, тя е отвратителна – но как ще изберете да я смените – на избори (вече го направихме) или ще го направите със залпа на Аврора?! Или с Чрезвичайни комитети?
Дайте ми лидер – но след епохата на жълтите вестници, който и да вдигне глава ние ще го мразим – погледнете постовете – всички са компрометирани. Непознат лидер? Сигурно съм спал със сестра му. Това е проклятието на жълтата преса върху обществото, тя дефинира едно единствено политическо говорене и само едно отношение от всички към всеки – гадно отношение и гадно говорене.
Дайте ми работещо правителство – което и да е правителство може да бъде притискано да работи. Натиснете Орешарски да заработи, а не да си ходи просто защото сте против правителствата. След година ще може да го смените, ако нищо не прави. Не можем просто да мразим ВСИЧКИ правителства.
Недоволни сме, но без кауза. Без лидер, без посока, без знание какво искаме. Това е толкова женско. Дори и чаровно. Но от това ще се роди чудовище. Без артикулация животът е невъзможен. Върнете ГЕРБ на власт – вече ми е все едно, дори е по-добре – но спрете да се лутате. Лутаме се като глухонеми хора на различни брегове на реката. А истината е проста и пред очите ни – мога да се сбия заради нея – в тази страна никой нищо не измисля и никой нищо не произвежда. Цялото ни потребление се крепи на замрял пазар на недвижими имоти с ужасни надути цени и на малкото свежи пари от еврофондове най-вече за инфраструктура. Малко натурално стопанство, където няма място за производство на технологии или изкуство. Примерно, ако произвеждахме „Нокиа“ или холивудски филми - това щеше да ни спаси. Примерно, ако туризмът ни беше като хората, можеше дори само от това да живеем. Истината е, че никой у нас не работи както трябва. Нация от портиери и охранители, вижте колко са заети в сферата на сигурността. Прочетох в „ Тема“, че заплатата на работник в автомобилен завод в Мексико е 60 долара на седмица. Мексико е икономическо чудо днес. У нас никой няма да работи за 240 долара. Просто сравнете това, което знаете… Всеки ден най-големият ни враг е в огледалото.
Защото сме на път да направим непростима грешка – да бутнем борда. Тогава именно олигарсите ще имат далавера. Искате да живеете без правителство? Дано да не съм разбрал правилно – иначе ще ви препоръчам Еритрея. Искате да живеете от избори на избори? Да не би всички българи да са станали пиар специалисти, че да имат далавера от изборите? Дяволът е в детайлите. Всеки ден трябва да сме на площада заради детайлите на една власт. А днес ние просто ругаем дявола по принцип. Дявол винаги ще има, да сатанизираш дявола е излишно упражнение. Трябва да дефинираме Господ. Гейм-чейнджър ни трябва.
Знам, че комунистите са виновни. Те пропускат шанс, който им се даде от събитията и хората. Трябва да си идиот, за да пропуснеш шанса си, полу-даден ти на избори за толкова кратко време. Но не можете да махнете комунистите с вълшебна пръчка - защото баба ви е червена. Не можете да махнете циганите - защото са ви съседи. Не можете да махнете националистите - защото с тях ходите на мач. Не можете да махате правителство след правителство само защото са гадни. Гореизредените ще си останат червени, стари, съседни, местни и гадни. Другояче трябва да се живее просто. Другояче.
Знам какво си навличам с това писане. Но сега е най-лесно да се размахва знаме. За мен има значение какво пише на него, на знамето. На знамето днес пише „ДОЛУ ВСИЧКИ!“. Е, добре. Значи всички отиваме долу. Поне като сме се запътили натам да няма патетика и омраза, ако можете. И не се блъскайте.
lentata.com 
