Екипът на д-р Иван Сираков от Болница „Тракия“ в Стара Загора извърши успешно сложна ендоскопска екстракция на голям фитобезоар от стомаха на 78-годишна пациентка. В продължение на час и половина лекарите внимателно фрагментираха на малки парчета с ендоскопски инструменти директно в стомаха твърдото като камък чуждо тяло с размери 10 на 6 см, за да могат да го извадят през хранопровода и устата. Така те спестиха на пациентката тежка коремна операция.
Образуването на фитобезоар е много рядко срещано състояние, при което в стомаха се отлага и окрупнява твърда маса от несмлени частици от растителен произход. Те постепенно се сливат и безоарът се окрупнява, добивайки големина и консистенция на органичен камък, който не може да премине през изхода на стомаха към дванадесетопръстника и остава вътре. С течение на времето твърдите краища и повърхност на фитобезоара разраняват лигавицата и пациентът започва да усеща болки, гадене и стомашен дискомфорт. В случая образуванието е причинило на пациентката и голяма стомашна язва. Понякога фитобезоарът може да се образува и в тънкото черво, а пациентът да развие клинична картина на чревна непроходимост. Значение при образуването на фитобезоар има и забавения чревен пасаж на пациенти, предразположени към запек.
„В над 17-годишната си практика във Военно-медицинска академия, където работех преди да постъпя на работа в МБАЛ „Тракия“, съм се сблъсквал 3 пъти с фитобезоар – разказа д-р Иван Сираков. Единият случай бил при жена, спазвала дълго време режим на хранене с много хранителни добавки и билкови таблетки със слабително действие. Жената дълго време дъвчела и поглъщала ленено семе, за да подобри чревния си баланс. „Вероятно в този случай образуването на фитобезоар е имало връзка с начина на хранене, но като цяло конкретните причини за появата му не могат да бъдат установени“, казва д-р Сираков.
При сегашния случай в Болница „Тракия“ пациентката се е хранила нормално. Преди месец жената почувствала болки, тежест в стомаха и изразен дискомфорт. „Състоянието и е било диагностицирано чрез гастроскопия от колеги в друга болница в Стара Загора, които не са успели да извадят фитобезоара и са я насочили за хирургично лечение“, разказа д-р Сираков. Разрешаването на такъв медицински казус изисква голям опит от ендоскописта и целия му екип, както и специфично оборудване - ендоскопски апарати и консумативи. Лекарят и неговият екип решават да извадят образуванието по ендоскопски път, въпреки големия му размер и много твърда консистенция.
„Подготвихме се сериозно за интервенцията. Анестезиологичният ни екип интубира пациентката, защото иначе имаше риск да изпуснем някой от фрагментите през гласните връзки в трахеята, докато изваждаме парчетата от чуждото тяло през хранопровода. Голямото предизвикателство беше, че не съществуват толкова големи бримки, с които да захванем и разтрошим фитобезоара наведнъж. Затова използвахме цял арсенал от ендоскопския ни инструментариум, като вложихме голямо количество консумативи – 4 полипектомични бримки, 3 големи бримки за вадене на камъни и механичен литотриптер за трошене на камъни в жлъчните канали. При дефрагментирането използвахме и рязане с полипектомичните бримки с постоянен ток“, разказа д-р Сираков.
Наложило се лекарите да раздробяват фрагментите множество пъти, защото по-едрите парчета също създавали риск от перфорация и кървене от хранопровода. По време на екстракцията част от фитобезоара бил смлян на каша, която впоследствие спонтанно се евакуира от стомаха с хранителния пасаж.
Пациентката вече е изписана в отлично състояние и се чувства добре. Поставена е на специален хранителен режим, предписани са й медикаменти за лечение на язвата на стомаха.
Какво е безоар?
Безоарът се образува около ядро, върху което се наслояват частици храна, слуз и други компоненти. Среща в стомашно-чревния тракт на някои преживни животни и рядко при човека. Наричат го още „камък в стомаха“.
Безоар се наричали порода планински кози, които постоянно облизвали козината си и поглъщали косми, от които се образуват стомашните камъни. В древността лечителите смятали, че безоарът може да обезвреди и най-силната отрова, ако човек погълне малко количество от него. През 16-ти век френският хирург Амброаз Паре развенчал този мит като предложил на осъден на смърт затворник да изпие отрова и след това да бъде спасен с безоар. Ако противоотровата подейства, затворникът щял да бъде освободен. Безоарът обаче не оказал никакво въздействие и така легендата за лечебните му свойства била опровергана.
В зависимост от състава на ядрото се различават следните видове безоари:
- трихобезоари — с ядро от косми
- фитобезоари — с ядро от растителни частици
- себобезоари — с ядро от животинска лой
- хематобезоари — с ядро от кръвни съсиреци
- смесени безоари
