Представи сe накратко.
Казвам се Филип Палм и съм на 22 години. Роден съм през 1991 в немската провинция Северен Рейн- Вестфалия. След завършването на гимназия през 2010 проведох т.нар. „Свободноизбираема социална година“ в гимназия „Асен Златаров“ в Хасково, България вместо военна служба или общественополезен труд. В момента следвам международен бизнес и култура с изучаване на чужди езици в Хайлброн, Баден Вюртемберг.
Какво знаеше за България преди това и какво те свързва днес?
Преди моята година не знаех нищо за страната и нейните характеристики. Но през тези 12 месеца имах възможността да се запознавам с България и да събирам много опит. По време на моята дейност като асистент-учител в чуждоезиковата гимназия, естествено, се запознах с много ученици и така създадох отлични връзки с тях. Освен това моята менторка се грижеше за мен като майка, като това ми помогна да напредна лесно в културата, езика и обичаите в държавата. Днес нямам повече задължения в България, въпреки това останаха добрите връзки с приятели. Помагам от време на време при въпроси за Германия и немския език, забавлявам се с приятели, посещавам България редовно през ваканциите и също се срещам с приятели от България в Германия, които междувременно следват тук.
Как и какво те привлече в България?
Винаги съм искал да живея в чужбина за един по-дълъг период от време. Когато кандидатствах, след като бях завършил средното си образование, желанието ми беше да отида в африканска държава, но нямаше възможност за избор на страна. В крайна сметка дойде предложението да замина за една година в Хасково, България или да не получа нищо. Иначе казано всичко или нищо. Разбира се,че аз се съгласих веднага, без да знам с какво ще се сблъскам. Сега винаги много се радвам като идвам в България. Откакто приключи моята „Свободноизбираема социална година”, се връщам в България поне веднъж на година.
Кои места и градове си посетил в България и кои от тях те впечатлиха най- много?
Видях доста градове в България, но все още – не достатъчно, тъй като някои важни места все още не съм посетил. Все пак съм бил в София, Русе,Шумен, Бургас, Димитровград, Харманли, Несебър и Слънчев Бряг, на Бузлуджа, на Шипка, Трявна, Калофер и разбира се Хасково. Освен това посетих и някои по- малки градчета, селца и места с интересни музеи и история или красива природа. Освен Хасково, където имах най- хубавите изживявания, ми хареса и София, защото има много живот, винаги се случва нещо, хората са като тези в европейските големи градове. Атмосферата ми допадна много, особено през лятото – Витоша, НДК и т.н.
Но най-интересното място за мен е комунистическият паметник на Бузлуджа, който изглежда като космически кораб. Дори от далеч може да се види колко е огромно и величествено. Въздейства силно и дори плаши малко. Да стоиш непосредствено пред тази постройка е нещо много специално. Днешното очарование и обаяние, които тя излъчва, както и нейната история я правят неповторима. Много харесах и малките селца, които са навсякъде. Всеки познава другия и всички са близки, обичам това
Провинциалните като Хасково, Харманли и тн. също имат своя чар. Несравнимо е да отидеш в някое кафе там, да пиеш нещо и да се наслаждаваш как бавно тече времето. Чувството, което имах тогава, досега съм го усещал единствено в България. Има толкова много готини места в България, така че не мога да изброя всичко. Но тези са моите лични фаворити, поне засега.
Какво най- много харесваш и какво ти допада най- много в България?
Не мога да напиша всичко, което ми допада най-много, но не мога да пропусна някои неща. На първо място, в България ценя много атмосферата, която чувствам в цялата страна. Начинът на живот е напълно различен от този в Германия. Докато в Германия всичко е структурирано, планирано и добре организирано и не трябва просто да функционира, а да бъде перфектно, българският начин е по-скоро практически. В България не се отдава такова значение на перфекционизма и коректността на малките неща, но въпреки това всичко фунционира. Естествено причината е не само културата или манталитетът, но и трудното икономическо положение след разпадането на Социалистическия блок, както и окупацията от турци и руснаци преди това.
Но сега да продължа с не толкова абстрактните неща:
Обичам българския език. Неговият акцент и произношение, както и речниковият му състав. Обичам българската кухня: баница, шопска, овчарска, луканка,салам „Закуска“, сирене, лютеница, миш-маш, мусака, яйца по „панагюрски“, ракия, айрян и още много.
Обичам българската музика. Много харесвам мелодията и ритъма на чалгата, макар и текстовете да са доста примитивни. Допадат ми българският поп и БГ рапът.
Обичам българската природа и ландшафт: плажа, планините, градовете и полята. Харесва ми, че винаги се случва нещо и че мога да пазарувам и нощем( в Германия няма денонощни магазини), чувствам се много по- свободен и гъвкав, отколкото в Германия.
, кой може да го оспори, в България има много красиви момичета.
Какво, според теб, спира развитието на страната и каква е причината, България да бъде изоставаща в сравнение с другите държави в Европа?
Корупцията е основната причина за лошото икономическо положение на България.
Мисля, че Германия е толкова добре икономически, защото хората тук са сравнително хладни, много рационални и добре организирани и структурирани.
Това е различно в България. Трудно може да се гарантира, че нещо ще бъде готово навреме, че може да разчиташ на уговорки. Те се считат по- скоро за настройващи рамки, но не и за задължаващи и фиксирани обстоятелства. И това със сигурност прави много чужденци несигурни и ги отблъсква от търговски отношения с България. Само когато всеки се опира на планове и предписания и всеки се ангажира лично, че един проект ще успее, тогава той може да се осъществи. Това като цяло за България не е много обичайно. Много млади, умни българи напускат страната, за да следват и живеят в други, по- западни държави. По този начин България губи елита си, следователно губи своето бъдеще. Той би бил толкова важен за българското развитие и кара някои да губят надежда, че ще има подобрение.
Чалгата е друга причина. Действителността във видеоклиповете и текстовете за много българи е, съзнателно или несъзнателно, пример за техния собствен живот и действа затъпяващо. Както звуците и музиката могат да бъдат толкова хубави, съм също така убеден, че те пречат на страната. Важните неща в живота биват подчинени на мускулите и физическата красота. В следствие хората се идентифицират не с характер и знания, а с външност и сила. Една държава- членка на ЕС би трябвало да е оставила този етап зад себе си.
Как намираш манталитета на българите, от който ние винаги се оплакваме?
Към нещата, които най- много харесвам включвам и манталитета на повечето българи. Аз лично го намирам супер – много приятелски, с готовност за помощ, отворен и най-вече доволен. Хората в Германия имат много повече, но са много по- недоволни. В България семейството и приятелите са по-важни, а хората са по-благодарни. Като цяло, отношенията са по- топли, защото може без проблеми да се запознаеш с нови хора, което е трудно в Германия.
За мен винаги е много приятно да съм с българи, защото всичко за мен е много уютно, хармонично и приятелско. Мога да си позволя също да дойда 10 минути по- късно на срещата, получавайки опита да изживея един друг манталитет.
Свикнах с манталитета и го намирам за напълно положителен. Макар и той да не помага на страната икономически, което естествено ме натъжава.
Следиш ли обществения живот в България?
Информирам се за българския футбол от време на време и получавам във фейсбук редовно новости от моя любим отбор в България-Ботев Пловдив, посетих и мача на Ботев с Щутгарт в Германия. За политика се осведомявам от немските новини и от приятели. Занапред планирам да се занимавам по- интензивно с обществените теми в България.
Какво ще кажеш за перспективите пред България за бъдещето?
България има голям потенциал. Икономиката може да расте още много, но въпреки това за да се осъществи, трябва да се изпълнят и доста условия. Задължително е много от навиците просто да бъдат променени. И трябва да се фокусира върху важното. Тогава България може да изживее възход, друг начин не виждам.
Друга перспектива, която трябва да се развие е, че България може да споделя повече със света нейното чудесно изкуство и че други могат да се учат от България от тази гледна точка. При една страна не става дума само за икономика, но също и за нематериални неща! И погледната оттук, България е много силна.
За финал, би ли живял някой ден отново в България?
Да, бих се преселил за определено време, ако мога да го съгласувам с моята приятелка или фамилия, с една добра работа и останалите мои желания. Мога да си представя много добре да живея отново в България, но не съм го планувал и не размишлявам върху това, дали наистина ще го направя.
Едно интервю на авторите на „Българската история”
Представи сe накратко.
Казвам се Филип Палм и съм на 22 години. Роден съм през 1991 в немската провинция Северен Рейн- Вестфалия. След завършването на гимназия през 2010 проведох т.нар. „Свободноизбираема социална година“ в гимназия „Асен Златаров“ в Хасково, България вместо военна служба или общественополезен труд. В момента следвам международен бизнес и култура с изучаване на чужди езици в Хайлброн, Баден Вюртемберг.
Какво знаеше за България преди това и какво те свързва днес?
Преди моята година не знаех нищо за страната и нейните характеристики. Но през тези 12 месеца имах възможността да се запознавам с България и да събирам много опит. По време на моята дейност като асистент-учител в чуждоезиковата гимназия, естествено, се запознах с много ученици и така създадох отлични връзки с тях. Освен това моята менторка се грижеше за мен като майка, като това ми помогна да напредна лесно в културата, езика и обичаите в държавата. Днес нямам повече задължения в България, въпреки това останаха добрите връзки с приятели. Помагам от време на време при въпроси за Германия и немския език, забавлявам се с приятели, посещавам България редовно през ваканциите и също се срещам с приятели от България в Германия, които междувременно следват тук.
Как и какво те привлече в България?
Винаги съм искал да живея в чужбина за един по-дълъг период от време. Когато кандидатствах, след като бях завършил средното си образование, желанието ми беше да отида в африканска държава, но нямаше възможност за избор на страна. В крайна сметка дойде предложението да замина за една година в Хасково, България или да не получа нищо. Иначе казано всичко или нищо. Разбира се,че аз се съгласих веднага, без да знам с какво ще се сблъскам. Сега винаги много се радвам като идвам в България. Откакто приключи моята „Свободноизбираема социална година”, се връщам в България поне веднъж на година.
Кои места и градове си посетил в България и кои от тях те впечатлиха най- много?
Видях доста градове в България, но все още – не достатъчно, тъй като някои важни места все още не съм посетил. Все пак съм бил в София, Русе,Шумен, Бургас, Димитровград, Харманли, Несебър и Слънчев Бряг, на Бузлуджа, на Шипка, Трявна, Калофер и разбира се Хасково. Освен това посетих и някои по- малки градчета, селца и места с интересни музеи и история или красива природа. Освен Хасково, където имах най- хубавите изживявания, ми хареса и София, защото има много живот, винаги се случва нещо, хората са като тези в европейските големи градове. Атмосферата ми допадна много, особено през лятото – Витоша, НДК и т.н.
Но най-интересното място за мен е комунистическият паметник на Бузлуджа, който изглежда като космически кораб. Дори от далеч може да се види колко е огромно и величествено. Въздейства силно и дори плаши малко. Да стоиш непосредствено пред тази постройка е нещо много специално. Днешното очарование и обаяние, които тя излъчва, както и нейната история я правят неповторима. Много харесах и малките селца, които са навсякъде. Всеки познава другия и всички са близки, обичам това
Провинциалните като Хасково, Харманли и тн. също имат своя чар. Несравнимо е да отидеш в някое кафе там, да пиеш нещо и да се наслаждаваш как бавно тече времето. Чувството, което имах тогава, досега съм го усещал единствено в България. Има толкова много готини места в България, така че не мога да изброя всичко. Но тези са моите лични фаворити, поне засега.
Какво най- много харесваш и какво ти допада най- много в България?
Не мога да напиша всичко, което ми допада най-много, но не мога да пропусна някои неща. На първо място, в България ценя много атмосферата, която чувствам в цялата страна. Начинът на живот е напълно различен от този в Германия. Докато в Германия всичко е структурирано, планирано и добре организирано и не трябва просто да функционира, а да бъде перфектно, българският начин е по-скоро практически. В България не се отдава такова значение на перфекционизма и коректността на малките неща, но въпреки това всичко фунционира. Естествено причината е не само културата или манталитетът, но и трудното икономическо положение след разпадането на Социалистическия блок, както и окупацията от турци и руснаци преди това.
Но сега да продължа с не толкова абстрактните неща:
Обичам българския език. Неговият акцент и произношение, както и речниковият му състав. Обичам българската кухня: баница, шопска, овчарска, луканка,салам „Закуска“, сирене, лютеница, миш-маш, мусака, яйца по „панагюрски“, ракия, айрян и още много.
Обичам българската музика. Много харесвам мелодията и ритъма на чалгата, макар и текстовете да са доста примитивни. Допадат ми българският поп и БГ рапът.
Обичам българската природа и ландшафт: плажа, планините, градовете и полята. Харесва ми, че винаги се случва нещо и че мога да пазарувам и нощем( в Германия няма денонощни магазини), чувствам се много по- свободен и гъвкав, отколкото в Германия.
, кой може да го оспори, в България има много красиви момичета.
Какво, според теб, спира развитието на страната и каква е причината, България да бъде изоставаща в сравнение с другите държави в Европа?
Корупцията е основната причина за лошото икономическо положение на България.
Мисля, че Германия е толкова добре икономически, защото хората тук са сравнително хладни, много рационални и добре организирани и структурирани.
Това е различно в България. Трудно може да се гарантира, че нещо ще бъде готово навреме, че може да разчиташ на уговорки. Те се считат по- скоро за настройващи рамки, но не и за задължаващи и фиксирани обстоятелства. И това със сигурност прави много чужденци несигурни и ги отблъсква от търговски отношения с България. Само когато всеки се опира на планове и предписания и всеки се ангажира лично, че един проект ще успее, тогава той може да се осъществи. Това като цяло за България не е много обичайно. Много млади, умни българи напускат страната, за да следват и живеят в други, по- западни държави. По този начин България губи елита си, следователно губи своето бъдеще. Той би бил толкова важен за българското развитие и кара някои да губят надежда, че ще има подобрение.
Чалгата е друга причина. Действителността във видеоклиповете и текстовете за много българи е, съзнателно или несъзнателно, пример за техния собствен живот и действа затъпяващо. Както звуците и музиката могат да бъдат толкова хубави, съм също така убеден, че те пречат на страната. Важните неща в живота биват подчинени на мускулите и физическата красота. В следствие хората се идентифицират не с характер и знания, а с външност и сила. Една държава- членка на ЕС би трябвало да е оставила този етап зад себе си.
Как намираш манталитета на българите, от който ние винаги се оплакваме?
Към нещата, които най- много харесвам включвам и манталитета на повечето българи. Аз лично го намирам супер – много приятелски, с готовност за помощ, отворен и най-вече доволен. Хората в Германия имат много повече, но са много по- недоволни. В България семейството и приятелите са по-важни, а хората са по-благодарни. Като цяло, отношенията са по- топли, защото може без проблеми да се запознаеш с нови хора, което е трудно в Германия.
За мен винаги е много приятно да съм с българи, защото всичко за мен е много уютно, хармонично и приятелско. Мога да си позволя също да дойда 10 минути по- късно на срещата, получавайки опита да изживея един друг манталитет.
Свикнах с манталитета и го намирам за напълно положителен. Макар и той да не помага на страната икономически, което естествено ме натъжава.
Следиш ли обществения живот в България?
Информирам се за българския футбол от време на време и получавам във фейсбук редовно новости от моя любим отбор в България-Ботев Пловдив, посетих и мача на Ботев с Щутгарт в Германия. За политика се осведомявам от немските новини и от приятели. Занапред планирам да се занимавам по- интензивно с обществените теми в България.
Какво ще кажеш за перспективите пред България за бъдещето?
България има голям потенциал. Икономиката може да расте още много, но въпреки това за да се осъществи, трябва да се изпълнят и доста условия. Задължително е много от навиците просто да бъдат променени. И трябва да се фокусира върху важното. Тогава България може да изживее възход, друг начин не виждам.
Друга перспектива, която трябва да се развие е, че България може да споделя повече със света нейното чудесно изкуство и че други могат да се учат от България от тази гледна точка. При една страна не става дума само за икономика, но също и за нематериални неща! И погледната оттук, България е много силна.
За финал, би ли живял някой ден отново в България?
Да, бих се преселил за определено време, ако мога да го съгласувам с моята приятелка или фамилия, с една добра работа и останалите мои желания. Мога да си представя много добре да живея отново в България, но не съм го планувал и не размишлявам върху това, дали наистина ще го направя.
Едно интервю на авторите на „Българската история”
