Ендокринологът от Болница „Тракия“ д-р Миглена Томова: Бъдещето при лечението на диабет от тип 1 е в инсулиновите помпи

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

- Д-р Томова, има ли „златни правила“ за предпазване от диабет и каква е основната профилактика на това заболяване?

- Захарният диабет се разделя основно на две големи групи. Първата група е Тип 1, наречен още младежки диабет, който засяга хора в млада, детска и юношеска възраст, а понякога дори и малки деца . Той заема около 10% от всички случаи на хора, развили заболяването.

Другата, по-голяма група от диабетици, страда от захарен диабет Тип 2.

За захарен диабет Тип 1 трудно може да се дадат  насоки за профилактика, защото заболяването се развива внезапно в резултат на различни фактори - например вирусни инфекции, които в детска възраст се срещат често, токсини от околната среда в комбинация  с  генетични  и наследствени фактори. Заболяването  в този случай се развива много остро и със  силно изразени симптоми. На този етап са в ход  разработки на ваксини за предпазване от диабет тип 1.

При захарен диабет Тип 2 можем да говорим за конкретни мерки за профилактика, защото  заболяването  е  свързано със затлъстяването,  обездвижването, прием на висококалорична храна и наследствени фактори. Затова хората, които имат фамилна обремененост, трябва да вземат своевременно мерки. Те могат да положат усилия в провеждане на здравословен начин на живот. Ако страдат от наднормено тегло, да се опитата да го намалят, да се движат повече, да променят начина си на хранене и разбира се да провеждат  редовни профилактични изследвания. Така те няма да изпуснат момента за реакция и лечение, ако се появят отклонения в показателите за кръвната глюкоза.

- Какви са първите основни симптоми, които могат да покажат на пациента, че е развил заболяването?

- При захарния диабет от Тип 1 клиниката е много драматична, симптомите са  остро и силно изразени. Появява се  силна  жажда, прием на течности до 4-5 литра на ден, с обилно уриниране, до няколко литра за 24 часа, включително и през нощта. С много силна отпадналост и с рязко понижаване  на телесното тегло. Ако бързо не се вземат мерки при наличие на такава симптоматика, може да се стигне до  състояние на диабетна кома.

При захарен диабет Тип 2 нещата протичат много скрито, често  с незначителни   симптоми. Появяват се общи оплаквания, които са неспецифични : отпадналост, лесна умора,  повишен апетит, по-силно изразен глад, желание да се консумират повече въглехидрати, сладкиши, има покачване на тегло. Появяват се  кожни раздразнения, сърбеж, инфекции, възпаление на венци,  генитален сърбеж и възпаления. В тези случаи периодът на откриване на диабета е по- дълъг. Пациентът може да страда две-три години от диабет, без изобщо да предполага, че има повишена кръвна захар. За това наблягаме на профилактиката, извършвана от личните лекари.

- Какъв е най-лесният начин за извършване на сигурна диагностика за захарен диабет и колко време отнемат изследванията?

- Диагностиката на захарния диабет може да се осъществи много бързо чрез изследване на кръвната захар „на гладно“ или при „случайно“ измерване. Ако кръвната захар „на гладно“ се движи над 5,9, в границите от 6.0 до 6,9, може да предполагаме, че е на лице предиабетно състояние. При кръвна захар над 7.0 „на гладно“,  можем да имаме съмнения за диабет. При случайно измерена захар по някакъв повод ,при резултат над 11,1, можем да смятаме с голяма сигурност, че има диабет. При граничните стойности, между 6.0 и 6,9, ако се повтарят при следващо измерване, е добре да се направи натоварване с глюкоза. Взема се едно пакетче глюкоза на прах-70.0 гр. Измерва  се кръвна захар „на гладно“ в лабораторията, изпива се разтвора от глюкоза и на 120-тата минута се измерва отново кръвната захар. Има параметри, които се отчитат, за да се прецени  дали пациентът има диабет.

Другият важен параметър при изследвания е нивото на гликиран хемоглобин - хемоглобин А1C, по  които също се ориентират специалистите. Този параметър ни показва как са се движели кръвните захари през последните 2-3 месеца.

Така че за около един-два дни, диагноза може да бъде поставена във всички случаи.

- След като е установено веднъж, че един пациент е с висока кръвна захар, има ли „път назад“ само чрез диета и здравословен начин на живот или е задължително да се пият лекарства?

- При пациентите, които са  със  захарен диабет Тип 2,на базата на затлъстяване, има вероятност да се стигне до  ремисия. Ако пациентът коренно промени начина си на хранене и режима на живот, успее да се избави от наднорменото тегло, може да остане само на диетичен режим и така да се справи с проблема, без да приема медикаменти. Този период може да продължи различно дълго време. Но тъй като диабетът е хронично заболяване с прогресиращ характер, възможно е след няколко години да се наложи да се прибавят и  медикаменти.

- Дисциплиниран пациент ли е българинът и спазва ли указанията, които лекарят му дава?

- Наблюденията ми, за съжаление ,показват, че повечето пациенти не спазват указанията, които лекарят им дава. Обикновено хора, на които е открит диабет, са много стриктни в спазването на определения режим през първите  месеци. След това,  може би настъпва умора от ограниченията и  малцина пациенти успяват да останат достатъчно мотивирани. Говорим за трайна и продължителна промяна в начина на живот ,за да има добри резултати. Повечето не  спазват хранителен режим ,не се движат достатъчно, продължават да пушат много. А често имаме и пациенти, които сами  спират  медикаментозната терапия.

- Какви са основните увреждания на организма, настъпващи в следствие на диабет?

- Захарен диабет Тип 2   е  признат за сърдечно-съдово заболяване. Това е официалното заключение  на Световната здравна организация. Затова, когато имаме пациент с диабет, ние го възприемаме като потенциално сърдечно болен.  

Вследствие на диабет се получават увреждания на малките и на големите кръвоносни съдове, наричат се съответно микроангиопатия и макроангиопатия. Когато са увредени малките съдове имаме увреждане на очната ретина, увреждане на бъбреците с прогресивно влошаване на бъбречната функция и промяна  в чувствителността по крайниците – диабетна полиневропатия. Когато са увредени големите кръвоносни съдове,страда кръвоснабдяването на сърцето, на мозъка, на големите съдове на крайниците. Такива пациенти са с много висок риск от инфаркт, инсулт и ампутация на крайниците поради развитие на гангрена.

- В каква степен уврежданията могат да бъдат избегнати, ако човек се лекува?

- Основните параметри, които проследяваме, са нивото на кръвната захар и гликирания хемоглобин. Доказано е, че понижаването на гликирания хемоглобин дори с 1% надолу, намалява риска от увреждания с 45%. Което е много висок резултат! Затова е важно да се постигне добър контрол.

Лечението на диабета трябва да бъде комплексно. Освен регулиране на кръвната глюкоза, трябва да се погрижим да намалим нивото на мазнините в кръвта, да проследяваме бъбречната функция, нивото на пикочна киселина ,да контролираме артериалното налягане. Възможността за намаляване на усложненията е много голяма при контролиране на тези показатели. 

- Какви са Вашите лични наблюдения по отношение на лечението на диабет чрез трансплантация на панкреасни клетки?

- Имам наблюдения още от времето, когато във Франция се правеше трансплантация на островни клетки на панкреаса. При хора със захарен диабет от Тип 1 се работеше много в тази насока преди около 20-25 години. Но тъй като заболяването е автоимунно, имунната система изработва клетки, които атакуват конкретен орган, Лангерхансовите острови, където се произвежда инсулин. И тъй като ние не можем да спрем този автоимунен процес в панкреаса, присадените клетки биват атакувани и унищожени. Това става в рамките на няколко години.

При хора със захарен диабет Тип 2 производството на инсулин в първите години след поява на заболяването не е ниско, а напротив -  над нормата. Така че там присаждането на клетки, които да произвеждат инсулин не е необходимо. Търсят се медикаменти ,които да подобрят инсулиновия ефект.

- Вие, като специалист, как ще коментирате идеята,  която неотдавна бе обсъждана - на хора с диабет да бъде забранено да шофират?

- Според мен налагането на подобно ограничение е абсолютно несъстоятелно. Ограничение би могло да има за хора, които са с тежки увреждания на зрението или висока степен на инвалидизация в следствие на заболяването. Но има хора с диабет, които години наред нямат  увреждания. Те работят пълноценно. Така че подобна идея според мен не е издържана. Пациентите с диабет, които са млади и шофират, имат проведено обучение и са наясно как да овладеят ниско ниво на кръвна захар, ако им се случи по време на шофиране. Ние ги обучаваме за това, казваме им какво да предприемат. Нужно е да спрат, да отбият автомобила от пътя и да вземат захар или захарен сироп.  Така че налагането на подобна забрана за  всички хора с диабет е несъстоятелно. Трябва да имаме предвид, че това са все пак около девет процента от населението. Има толкова много хора, които имат  заболявания и постоянно вземат различни медикаменти.

- На път ли са така наречените инсулинови помпи да заменят методиките, използвани масово сега у нас при инсулиново лечение?

- Това, което ми направи впечатление на последния европейски конгрес, в който участвах, беше, че в Европа все повече се говори за по-широко приложение на инсулиновите помпи с нови видове инсулин. Създават се апарати  които едновременно измерват  нивото на кръвната захар и  дозират инсулин. И това е една много добра алтернатива на инсулиновите инжекции. В   момента нещата с финансирането в тази насока са много трудни, поради ограничения от страна на Здравната каса. Част от пациентите получават помпи, но това не е масово. За малките пациенти с диабет  е много подходящо, тъй като при тях е по- трудно с постоянните инжекции.  Инсулиновата помпа е с размерите на GSM. Прикрепя се към коремчето на детето. Има  малка игличка, която е под кожата и  подава равномерно инсулин. Избягва се боденето на детето  до 4-5 пъти на ден. Когато помпата е по-съвременна, тя има сензор, който мери нивото на кръвната захар и изчислява колко инсулин е нужно да се подаде. Консумативите се подменят на определен период от време. Това е бъдещето в инсулиновото лечение.