Помните ли онова красиво момиче от българския сериал „Дом за нашите деца”. Крехка, талантлива, изключително очарователна. Тя безпроблемно влезе в ролята на журналистката Мария във филма и стана любимка на стотици зрители. Тогава много млади жени подражаваха на начина й на обличане, на стила й на говорене. Беше изумителна. Тогава го нямаше понятието сексимвол, нямаше ги и жълтите медии, които да раздухват пикантерии около нея. Тогава тя беше просто младата надежда на българското кино, която очароваше. Тя участваше и в други български продукции, името й се запомняше. Филмите “Място под слънцето”, „Вик за помощ”, „Котешка опашка”, „Брачни шеги” са все филми с нейно участие, които останаха в златния фонд на българската култура. А обичащите театъра няма да забравят и нейните роли на сцената на „Народния театър”. После тя изчезна от българското кино и сякаш то осиротя. Но тези, които са я гледали, я помнят, дори години, години, след като не е участвала в български продукции.
Сега тя е една жена на 53 години. Но ако помните очите й и я видите на улицата, със сигурност никога няма да я подминете. Защото Елжана Попова, въпреки години е съхранила младостта си, свежия и очарователния поглед. Сега не се снима, но преподава в Италия на студенти в Академията за филмово изкуство в Рим, горда майка е на три прелестни дъщери- . Николета , Стефания и Виктория. И както самата тя се изрази-моногамна си е останала, и с интимния си партньор- Марио Скуиланте, собственик на агенция за киноактьори, който от 24 години е неин съпруг, моногамна си е и в професията. Освен в българското кино, тя играе и в италинаски продукции.Тя е участвала в популярния тв сериал “Отдаденост” и в още много други. Да, тя, Елжана Попова, се съгласи да разкаже пред е-Бургас какво се е случило с нея през годините, липсва ли й българското кино и приела ли Италия за втора родина. По принцип отказвала интервюта на български журналисти, дори не се съгласила да участва в „На кафе” при Гала. По една единствена
причина „Ужасена съм от клеветите по медиите, от лъжите, които се бълват. Мислих, че са ме забравили, но наскоро в един вестник пишеше, че съм била робиня в Италия на съпруга си, че съм плетяла пуловери, за да се изхранвам. В началото се смеех на това, после ми стана болно, че се петни името ми. Аз от толкова много години съм извън България, дори мислих,че са ме забравили. Поисках да направя опровержение във въпросния вестник, а те ми отговориха, че това може да стане, само ако са написали, че съм умряла. В крайна сметка се съгласиха да публикуват интервю с мен. Но не харесвам стила и начина на писане в жълтите вестници. Лъжите ме отвращават”- така започна нашия разговор Елжана Попова.
Мнозина знаят, че перлата на българското кино всъщност е бургазлийка. Завършила е музикалното училище в родния град. И от раз я приемат в НАТФИЗ/ ВИТИЗ тогава/. Въпреки, че освен актриса е искала да стане и журналистка.
„Отидох без самочувствие, бях изключително срамежлива. Стеснителна бях. Не съм участвала в някакви школи, кръжоци. Много дължа на бургаската актриса Димитрина Тенева и на покойния Валентин Колев. Подготвиха ме. И аз не вярвах, че ще ме приемат. Пък и като видях софийските момичета, едни такива намахани, нахакани, при мен изби комплексът на провинционалистката. Казах си-абсурд, няма да ме приемат. Но влязох от раз. Първата година ми беше много тежко. Не можех да се отпусна. Но вече във втори курс имах роля в киното.Взе ме Никола Рударов”-казва Елжана Попова.
А, Вие, снимали ли сте се гола, за да пробиете?-питам аз.
-В киното -да, полугола съм във „Вик за помощ”. Но на фотосесия-никога. Аз го намирам за ужасно, какъв е смисълът. В живота съм доста пуритански настроена. И съм се покривала. Намирам го за вулгарно да се снимам гола. Неудобно ми е да ме заглеждат. Колкото и да не ви се вярва, никога не съм обичала да ме заглеждат. Имам липса на суета. Не използвам скъпи кремове, не се кипря пред огледалото. Не обичам да ходя по молове. Да трупам дрехи. Купувам това, което ми е необходимо. За разлика от голямата ми дъщеря, която е много суетна.
Веднага я питам, знае ли, че е била модна икона, че са я копирали като начин на обличане, прическа. Тя се усмихва и казва:
„Ооо, не никога не съм се възприемала по този начин. Дори сега се учудвам на това. Аз живеех нормално. Тогава нямаше понятие звезди. Ние бяхме едни нормални хора. Пътувала съм с автобус, живеех скромно в една стаичка. Но бях щастлива от това, което правя. Ние не мислихме за пари. Не бяхме толкова комерсиални. Въпреки, че съм играла в онези години, дори не съм се възползвала от някакви привилегии. Знаете ли, Тодор Живков ми е предлагал апартамент. Отказвала съм му. Не ми е бил необходим. На мен ми стигаше моята стаичка, моят квартира„
Докато говорим, очите на Елжана непрекъснато се усмихват. Но когато стана въпрос дали българското кино и сцена й липсват, погледът й става тъжен, мътен
:”Да, в началото, в първите години в Италия ми беше тежко. Но трябваше да изиграя най-голямата роля в живота си, за която не съжалявам изобщо. Да бъда добра майка и съпруга. В нашата професия трябва да се избира, или едното, или другото. Аз избрах да съм майка. Нямаше кой да ми помага, сама ги изгледах. Имало е моменти, когато сцената ми е липсвала, но нямаше начин. Едно лято, когато бяхме в България, заведох голямата си дъщеря в Народния театър. Имаше репетиция. Качихме се на сцената. И тогава осветителят ме разпозна и се провикна –"Елжана! " И освети сцената. Тогава си поплаках. Тогава усетих колко много ми лиспва театъра, киното. Но пък сега преподавам на млади хора в Италия, които уча на тайните на седмата муза.”
-Какво ви дразни в България, Вие си идвате всяка година тук?-бързам да попитам аз.
-Ох, ужасния език на младите хора. Много примитивно говорене навсякъде. Това ме дразни. Дори и говорители по телевизията, потъмняват дикцията, дори артисти чувам говорят на диалект.
-Голямата Ви любов ли е съпругът Ви Марио Скуиланте?
-Да, той ми каза, че се е влюбил от пръв поглед в мен, когато ме е видял. Година преди да отида в Италия, той беше в България. Гледал ме е в една постановка в театъра и ми призна, години по-късно, че се е влюбил в мен от пръв поглед. Кирил Варийски ни запозна. Но чак 1988 година се случиха нещата. Спечелих стипендия за Италия и тръгнах. На летището ме посрещна той- Марио и така останахме 25 години.
-
Не са ви забърквали в скандали, че сте била любовница на някой, в някакъв триъгълник?
-
Не, не са ме забърквали, защото аз самата не съм се забърквала. Не ги обичам тези неща. Аз съм много духовен човек. Вярвам в Бог, вярвам във вярността и любовта. Не бива да лъжем и мамим близките си хора.
-Вие богата ли сте? В охолство ли живеете?
-Не. Живея съвсем нормално. Аз си чистя, готвя. Не живея в разкош и нямам прислужници, както наскоро писа един жълт вестник.
-Ако ви поканят, бихте ли се снимали в български сериал, филм. Много ваши колеги го направиха-Ваня Цветкова си дойде от Америка, Ирен Кривошиева?
-О, да! Бих се снимала, но не са ми предлагали. Но би било голяма провокация за мен.
-За какво си мечтаете, като че ли всичко си имате? -задавам последния си въпрос от интервюто, а всъщност разговорът с Елжана Попова изобщо не искам да приключва. Защото тя е свеж полъх, изключително сладкодумна и много мъдра.
-Мечтая си за внуци. Е, няма да съм като българските баби. Не чак така. Но искам внуци, ще помагам. Голямо вълнение е ,предполага, да имаш внуци. Искам студентите ми да имат успехи, да се реализират. Две от моите любими студентки, които сега завършиха имат главни роли и отиват на венецианския кинофестивал. И съм много щастлива.
Елжана Попова всяка година идва в родния Бургас, обожава морето. А най-любимото й място е Морската градина. Нищо, че животът й се е стекъл така, че живее в Италия, тя никога не забравя приятелите си тук и винаги говори с много любов за хората, които са й подавали ръка и са й помагали-Снежина Танковска, Бисерка Граматикова, която й е преподавала История на музиката в Музикалното училище, Жоржета Чакърова, Никола Рударов, Неделчо Чернев, Кирил Варийски…
И ако следващото лято срещнете Елжана по бургаските улици, спрете я , поговорете си с нея, защото общуването с нея е повече от ценно и истинско, каквата всъщност е тя самата-перлата на българското кино.
