"Бъдете смели, любопитни, предизвиквайте се и танцувайте повече" съветва младият преподавател по танци
Елиза Кънчева е само на 20 години, но почти целият й съзнателен живот е преминал в танци. Започнала е да танцува преди близо 10 години, като последните 5 години вече и професионално.
Танцовият ѝ път започва в Бургас, в школата и компания „ДЮН,“ а през последните години продължава развитието си с различни обучения в България и чужбина.
На този етап е артист на свободна практика и се занимава със свои лични идеи и проекти. Един от тях наскоро се превръща в реалност - танцови класове в родния ѝ Бургас. Те са насочени към всички, които обичат да се движат и са любопитни да преоткрият танца, независимо от възраст и предишен опит. Провеждат се всяка събота и неделя в НХК.
Кога и как разбра, че танцът е твоята страст?
Бях на 13 години, първото ми представление, бях най- малката и най- неопитната, но изключително отдадена на творческия процес. Помня как имахме генерална репетиция преди самото представление и чакайки зад кулисите, си дадох сметка, че това ми е първото голямо представление и че определено няма да е и последното. Тогава взех и решението, че ще поема по този път, да танцувам и да се развивам в изкуството. Всяко една моя стъпка от този миг нататък беше обвързана с това решение. Съчетавах училище с репетиции, представления, конкурси, пътувания, като определено преживях гимназията по един доста по- различен начин от повечето ми връстници. Това обаче бяха едни много важни години, през които се изграждах като млад артист и добих много ценен опит, професионален и житейски.
Има ли човек, на когото дължиш развитието си като танцьор?
Петя Стойкова е човекът, който постави началото на развитието ми като танцьор. В танцова школа „ДЮН“ получих една изключително добра танцова и техническа основа, но се докоснах и до много задълбочена творческа работа. Още от доста ранна възраст тя ме запозна с танца, в който трябва да си осъзнат, сензитивен, но най- важното- да обичаш да танцуваш. Видя потенциал в мен и ми помогна да го развия, като ме направи част и от работата и в танцова компания „ДЮН“, където започнах да трупам професионалния си опит, работейки и учейки се от различни артисти, български и чуждестранни.
Родителите ми също имат огромен принос. Майка ми е и всъщност тази, която първоначално ме побутна да се занимавам сериозно с танц. Доверието, вярата и подкрепата, които имат в мен, винаги са били и все още са изключителен стимул да продължавам и затова смея да твърдя, че на тях дължа до голяма степен развитието си като танцьор и артист.
От скоро преподаваш – каква разлика виждаш в удоволствието да танцуваш и да предаваш опита си на някой друг?
И в двете има изключително много удоволствие. През последните години фокусът ми беше основно върху това, да танцувам, да пътувам, да се включвам в различни обучения и да работя с интересни артисти. Този опит ме обогати изключително много, но определено усетих в един момент нуждата и желанието, да бъде споделен.
По време на пандемията, когато залите бяха затворени, прекарвах много време, мислейки какви ще са следващите ми крачки, и тогава всъщност отгледах идеята и концепцията зад класовете.
Трудно ми е да дефинирам разликата между това да работя върху личните си проекти и да преподавам, защото ги усещам много тясно свързани помежду си- танцувам и творя, за да споделям, а споделянето ме зарежда с още повече желание за творчество.
Преживяването и в двата случаи е много специално, но по различен начин. Определено много ми харесва да преподавам, защото обичам да съм сред хора и енергията, която се създава между всички, когато танцуваме и споделяме пространството, е необикновена всеки път. Вдъхновява ме изключително много да виждам как хората се отдават на движението, изследват го в тялото си, усмихват се, освобождават се и се свързват със себе си чрез танца.
Какви са ползите от танцуването и на кого би го препоръчала?
Ползите са безкрайно много. Всеки ден откривам нови и нови. На първо място, танцът е много добър начин да се снабдим с тази „доза“ движение, която е не само жизнено важна за физическото ни здраве, но допринася и за това, да се потопим в едно прекрасно духовно преживяване, по време на което човек успява да се абстрахира от забързаното ежедневие, да се свърже по- дълбоко със своя вътрешен свят и да усети тялото си и себе си на нови нива.
Всеки човек има блокажи. Аз самата ежедневно се сблъсквам с тях и съм открила за себе си, че танцът е може би един от най- добрите начини да лекуваме различни травми и на физическо, и на емоционално ниво, което е и фокусът в класовете, които водя.
По време на заниманията ни се обръща изключително голямо внимание на естественото и органичното движение на всяко тяло. Вярвам и се водя от идеята, че всяко тяло е различно и всеки трябва да умее да слуша собственото си тяло и потребностите му във всеки един момент, за да е пълноценен. В танца следвам същата философия. Танцувайки, човек трябва да се отдели от различните образи и очаквания на ума и да се остави на усещанията и преживяването в собственото тяло. Тогава всъщност се достига и до най- голямото удоволствие, защото това е движението на нашето тялото, правилно, ненасилствено и естествено, това сме самите ние.
Какво би казала на хората, които твърдят, че не могат да се научат да танцуват?
Всяко тяло е танцуващо и всеки трябва да се движи, това е част от съществото ни, от природата ни. Движението е живот и не трябва да се лишаваме от него. Всеки може да танцува, единствено трябва да се отпусне и да се вслуша в тялото си, сензациите в него и ритъма му. Танцът е за всеки. Това да се движиш, да танцуваш е здраве, свобода. Страхът и притеснението от това да се изразяваш физически, да се движиш свободно, го виждам като един вид форма на аскетизъм, защото човек се лишава от едно изключително удоволствие, което всеки е в състояние да преживее само ако си позволи.
Бих посъветвала всички, които твърдят, че не могат да танцуват, да си пускат любими песни по-често, да затварят очи и просто да оставят тялото им да ги води, изключвайки се от това, което умът диктува, и ще си припомните моментално, че можете.
Бъдете смели, любопитни, предизвиквайте се и танцувайте повече.
Има ли интерес към курсовете, които водиш и какви хора ги посещават?
За моя голяма радост, има силен интерес и подкрепа, но ми се струва, че масата все още са малко плахи. Вече се заформя ядро от хора, които посещават редовно, което много ме радва, но винаги има свободни места и който желае, може да се включи, тъй като всеки клас е индивидуален и не се изисква да си присъствал на преден клас.
Хората, които посещават класовете, са много различни. Възрастите на участниците са изключително разнообразни- има и тийнейджъри, има и възрастни. Една част от хората тепърва сега се впускат в това ново преживяване, наречено танц, доста също имат и предишен опит.
Този контраст и различия в хората всъщност обогатява преживяването и го прави още по- вълнуващо, защото всеки е много силно индивидуален, но и допринася за създаването на един много силен групов процес.
Изключително много ме радва, че има интерес от хора, които не са се занимавали с танц досега, защото една от основните цели на класовете ми е да запозная възможно най- много хора с едно по- различно танцово и движенческо преживяване.
Какво да очакват хората, които за първи път посещават класовете ти и никога преди не са танцували?
Винаги в началото на класовете припомням на хората няколко неща. Едни от тях са да бъдат спокойни, да слушат насоките ми, но най- напред- тялото си. Също наблягам на това, да не се гледат в огледалата, защото не търсим форма, а търсим качество и вътрешно преживяване в движението. Може би най- важната ми насока- да бъдат себе си и да се наслаждават на усещанията и танца.
Не искам да издавам прекалено много, но определено бих казала, че ще се поизпотят, ще останат изненадани от себе си и че ще преживеят нещо доста различно.
Всеки, който обича или е любопитен да се докосне до танца, всеки, който иска да се потопи по- дълбоко в тялото си, да опознае собственото си движение и да се провокира, е добре дошъл да се включи.
Събота- 17:00
Неделя- 11:30
НХК, Зала: B3.1
Класовете са с предварително записване заради ограничен брой места.
Тел. за връзка: 0885003545
