Колко дълго може да виси “висящият” хляб?
[caption id="attachment_46914" align="alignleft" width="374"]
Снимка: virtualtourist.com[/caption]
Много храна и напитки се провесиха през последните дни. Хората се чудиха в началото какъв е тоя висящ хляб и защо виси. Оказа се, че идеята всъщност е много интересна, леко утопична, обаче все пак работила. Била възникнала в Италия и по-конкретно в Неапол. После, посредством бързата глобализация и достъп до информация, се разпространила в цяла Европа, че и в целия свят. Принципът е простичък – плащаш две кафета, пиеш едно и второто остава висящо. После идва някой по-беден от теб човечец и пийва едно висящо кафе безплатно. Можело да се прави и с хляб, и общо взето с всичко, което се продава. В Италия казват, че работило.
Та глобализацията ни настигна и нас тези дни, а манията обхвана първо Фейсбук, после десетки български заведения, включително няколко бургаски, доколкото се разбра. Вече се появили и първите милосърдни граждани, които плащат за висящи хлябове, кафета, салами и т.н. Всичко това е много хубаво, наистина.
Гложди ме обаче едно съмнение, че тук нещата няма да потръгнат. Главно, защото не сме Италия. Не че Италия е най-добрият пример за западноевропейско общество, а още по-малко Неапол - южно градче, за което сме чували главно лоши неща свързани с боклука. Но все пак си е на запад...
Основните проблеми, които ме тревожат тук, са два – бедните са много повече от богатите, а тарикатите са много повече от “будалите”. Нарочно казвам будали, защото в България хората, които се опитват да помогнат с нещо или просто спазват правилата, са будали. Изхождайки от тези два проблема, простичкият принцип на висящ хляб и висящо кафе изведнъж става сложен казус. Кой да получи безплатната храна днес? Защо той, а не аз? Ама аз съм по-беден, вижте го него! И така нататък...
Защото в другите държави си имат по един бездомник и няколко социално слаби около всяко квартално магазинче или кафе, а за останалите не е проблем да ги “почерпят”. Тук по-скоро всеки пенсионер заслужава по един “висящ” хляб на ден, но едва ли има кой да му го осигури. И ако бедните решат да се възползват от тази услуга, по-скоро ще се почувстват излъгани.
А тази мода (защото това си е мода) най-вероятно скоро ще отшуми и ще си остане с фанфарите и утопичните нагласи.
От друга страна от нея могат да се възползват и тарикатите. Все пак никой няма да ти иска документ за социално слаб в магазина (и така е правилно, де), за да докажеш, че нямаш пари. Това може чувствително да разшири кръга от желаещите да се докопат до висяща храна. Все пак в България доста хора се чувстват прецакани от системата. Много са унижените и оскърбените, особено в собствените си представи. Нищо чудно скоро да помислят, че това им се полага по право. И “висящото” кафе да се превърне във висящи цаца, бира и картофи със сирене. А ако няма сирене – скандал! Фантастично ли ви звучи? Не по-фантастично от идеята, че идеята ще проработи. Нищо не пречи да се опита все пак...
Бездомници, бедни и социално слаби винаги е имало и вероятно винаги ще има. Те не са от вчера. Разхождат се по улиците, а някои ровят в кофите. Други просят, трети се редят на опашки за помощи. Но те са там. Ако някой иска, нека да им купи хляб, кафе, салам и луканка, ако трябва. Но не, защото така са казали по телевизията, не защото сега така е модерно или, защото така е готино. Винаги може да се помага. Модите обаче отминават, а нищо чудно тази да увисне в нищото.
Дано да греша и догодина по това време хората да си спомнят какво е "висящ хляб", а не да си представят филия закачена със щипки на простора.
Снимка: virtualtourist.com[/caption]
Много храна и напитки се провесиха през последните дни. Хората се чудиха в началото какъв е тоя висящ хляб и защо виси. Оказа се, че идеята всъщност е много интересна, леко утопична, обаче все пак работила. Била възникнала в Италия и по-конкретно в Неапол. После, посредством бързата глобализация и достъп до информация, се разпространила в цяла Европа, че и в целия свят. Принципът е простичък – плащаш две кафета, пиеш едно и второто остава висящо. После идва някой по-беден от теб човечец и пийва едно висящо кафе безплатно. Можело да се прави и с хляб, и общо взето с всичко, което се продава. В Италия казват, че работило.
Та глобализацията ни настигна и нас тези дни, а манията обхвана първо Фейсбук, после десетки български заведения, включително няколко бургаски, доколкото се разбра. Вече се появили и първите милосърдни граждани, които плащат за висящи хлябове, кафета, салами и т.н. Всичко това е много хубаво, наистина.
Гложди ме обаче едно съмнение, че тук нещата няма да потръгнат. Главно, защото не сме Италия. Не че Италия е най-добрият пример за западноевропейско общество, а още по-малко Неапол - южно градче, за което сме чували главно лоши неща свързани с боклука. Но все пак си е на запад...
Основните проблеми, които ме тревожат тук, са два – бедните са много повече от богатите, а тарикатите са много повече от “будалите”. Нарочно казвам будали, защото в България хората, които се опитват да помогнат с нещо или просто спазват правилата, са будали. Изхождайки от тези два проблема, простичкият принцип на висящ хляб и висящо кафе изведнъж става сложен казус. Кой да получи безплатната храна днес? Защо той, а не аз? Ама аз съм по-беден, вижте го него! И така нататък...
Защото в другите държави си имат по един бездомник и няколко социално слаби около всяко квартално магазинче или кафе, а за останалите не е проблем да ги “почерпят”. Тук по-скоро всеки пенсионер заслужава по един “висящ” хляб на ден, но едва ли има кой да му го осигури. И ако бедните решат да се възползват от тази услуга, по-скоро ще се почувстват излъгани.
А тази мода (защото това си е мода) най-вероятно скоро ще отшуми и ще си остане с фанфарите и утопичните нагласи.
От друга страна от нея могат да се възползват и тарикатите. Все пак никой няма да ти иска документ за социално слаб в магазина (и така е правилно, де), за да докажеш, че нямаш пари. Това може чувствително да разшири кръга от желаещите да се докопат до висяща храна. Все пак в България доста хора се чувстват прецакани от системата. Много са унижените и оскърбените, особено в собствените си представи. Нищо чудно скоро да помислят, че това им се полага по право. И “висящото” кафе да се превърне във висящи цаца, бира и картофи със сирене. А ако няма сирене – скандал! Фантастично ли ви звучи? Не по-фантастично от идеята, че идеята ще проработи. Нищо не пречи да се опита все пак...
Бездомници, бедни и социално слаби винаги е имало и вероятно винаги ще има. Те не са от вчера. Разхождат се по улиците, а някои ровят в кофите. Други просят, трети се редят на опашки за помощи. Но те са там. Ако някой иска, нека да им купи хляб, кафе, салам и луканка, ако трябва. Но не, защото така са казали по телевизията, не защото сега така е модерно или, защото така е готино. Винаги може да се помага. Модите обаче отминават, а нищо чудно тази да увисне в нищото.
Дано да греша и догодина по това време хората да си спомнят какво е "висящ хляб", а не да си представят филия закачена със щипки на простора. 
