Една притча за най- важните неща

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е? Те казват: Да, разбира се! Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: А сега пълно ли е? Студентите казват: Да! Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете? Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен! Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място. Професорът казва: камъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив. Малките камъчета са значимите неща - кола, къща, работа. Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст. Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдавате времето си за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот. Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.