[caption id="attachment_51951" align="alignleft" width="430"]
Митко Иванов - председател на СБХ - Бургас[/caption]
Това показват данните, с които разполага изследователят на бургаския жаргон Митко Иванов
Интервю на Татяна Байкушева
Митко Иванов е човек с много таланти. Най – известен е като художник. Той е председател на Дружеството на бургаските художници и организатор на множество изяви, свързани с изкуството. Кариерата му на писател обаче е също доста впечатляваща. Той е автор на няколко различни книги, в които се отличава талантът му на изследовател. През 2011 г. в съавторство с проф. Иван Карайотов и Стоян Райчевски той издаде книгата „История н Бургас” , в която за пръв път миналото на града е представено толкова цялостно. Сега Митко Иванов работи по нов проект, който е на финала си. Каква е темата на новата му книга и какви са приоритетите в дейността му като председател на Дружество на бургаските художници, можете да прочетете в интервюто с Митко Иванов.
Господин Иванов, продължавате ли с изследванията на историята на град Бургас?
Нормално е човек да остане в темата. Веднъж поради причината, че е свързан сантиментално с нея и е отдал цялото си внимание, цялата си душа в известен период от време. Втората причина е, че докато работехме по „ История на Бургас”, беше събран огромен фактологичен материал и част от него, който бе в страни от основната тема, остана нецитиран, недоразвит. Смятаме, че това е един потенциал, който може да бъде използван за в бъдеще по други тематики.
Кои са най – интересните нови данни, които ще публикувате?
Данните са много, но двете теми, върху които аз се опитах да се концентрирам са бургаският жаргон и бургаските кръчми. Дори ако можем така гръмко да се изразим – история на бургаските кръчми. Тъй като от почти академичния формат, в който издадохме „История на Бургас” до темата с бургаския жаргон, разстоянието е твърде голямо и разликата е твърде сериозна, аз се сещам за едно изказване на шведския режисьор Ингмар Бергман. Един негов приятел казал: „ Стига си писал тези тежки сценарии , стига си правил тези сериозни филми! Няма ли нещо по – весело в този живот? ” И тогава Бергман направил „Фани и Александър” - един прекрасен филм. По – големите сигурно си го спомнят. Без да се сравнявам с това велико име, направих асоциация. Че не може да занимаваме хората само с тежката и академична фактология от историята. Нека да направим нещо по – четивно и по – весело – случки от бургаските кръчми, истории за добрите, благородните чешити, с които се срещнах и които интервюирах. Те ми дадоха храна за радост, за веселие и смях, за философия и мъдрост. И всичко това пречупено през призмата на един по – достъпен и четивен текст.
Администрирате фейсбук страница „История на Бургас”. Съпричастни ли са хората с идеите Ви, получавате ли допълнителна интересна информация от ентусиасти?
Основната цел на тази фейсбук страница е чрез нея да сме близо до хората и тези, които желаят да почерпят информация, да имат възможност да се свържат с нас. Отговарям на индивидуални обаждания. Понякога се засягат нови теми. Тази Фейсбук страница няма сама по себе си да се превърне в нов труд, но мисля, че като съпътстващ елемент в комуникациите е необходима.
В книгата ви „История на Бургас” има публикуван речник на остарелите думи. Той препокрива ли се частично думите от бургаския жаргон?
И да и не. Темата с жаргона е дълга. Един от фундаментите на жаргона са остарелите думи. Не единствено, разбира се. За да се превърне една диалектна дума в жаргон, са необходими известни условия. Например тя да притежава експресия, изразителност по – силна отколкото на обикновената реч. И второ – да бъде обикната от бургазлии. Ако тези две условия са изпълнени, диалекта става жаргон. Например жаргонната дума амазонка. Единият от хората, които нарекох благородни чешити, ми казва думата амазонка и аз го питам: „Че какво е това?” Това, казва ми, са моряшките жени. „Параходчийки ли?” А той: „Да , но параходчийки е много общо. Амазонка е много по – хубава дума. ” И ми разказва следната история:
Излиза корабът от Бургаския залив. Сълзи е имало на пристанището по повод раздялата и т.н. Предстои дълъг рейс. Един моряк застанал на перилата и гледа с бинокъл към родния си комплекс „Изгрев”. Питат го какво става, а той обяснява: „Отдавна я следя мойта. Имам съмнения, че ми изневерява. И сега направих следното: сложих две пластини под слабо напрежение под леглото, прекарах една тънка скрита жичка през щранга и я качих горе на покрива на блока. И съм сложил лампичка под гълъбарника. Сега гледам дали ще светне. ” Тук историята прекъсва, прескача няколко месеца, през които моряците са се завърнали, изконсумирали са заслужена почивка и тръгват на нов рейс. Какво да видиш – вече не един, а десет или дори двадесет души са застанали с бинокли на перилата и гледат. А комплекс „Изгрев” мига като дискотека.
Бургас със сигурност е един от градовете, които могат да претендират за най – богат жаргон. Разбира се, ако отидеш в София също ще намериш голямо богатство и софийският жаргон е може би единствения, който е изследван от специалистите през годините. Но не бива да забравяме, че София е град компилация. Той е сборно място на хора от цяла България. Софийският жаргон е едно съвсем абстрактно понятие. С изключение може би на жаргона от 30 – те и 40 – те години – класическия софийски жаргон. Но днешният софийски жаргон е сбор от жаргоните от цяла България. Докато бургаския жаргон, с неговата специфика, свързана с морето, с отварянето към света, запазва своята характеристика, своята индивидуалност и своя стил и по този начин се отличава от всички други.
Искам да спомена и няколко ултрапопулярни думи, които със сигурност са възникнали в Бургас. Например думата купон. В речника, който е създаден през 40 – те години в София тази дума не фигурира. Намерих информатор, който твърди, че тази дума е съществувал в средата на 20 – век. Ако пък днес все още е останал някой апологет на абстрактния и чист език, ще му припомним, че мили наши думички като странджанка, гларус, капанче, параходчия, биричка, мацка, цайси, гроги, всъщност са жаргони. И повечето от тях са чисто бургаски.
Многоезичието е важен фактор за формиране на бургаския жаргон. В малко градове са се говорили толкова езици. Само основните са били пет – български, гръцки, турски, арменски, цигански. Тук са живеели много западноевропейци – факт, който е малко известен. Още от 40 – те години на 19 – век тук са били постоянно заселени западноевропейци. Това е важна връзка със Западноевропейската култура. Най – често свързват крайбрежните градове с гърци, турци и отчасти с арменци. А западноевропейската връзка, постигната чрез търговията често се пропуска.
Страхотна е и темата за града и селото. За закачките между хората, живеещи в центъра и тези в кварталите. С голямо удоволствие писах тази част от текста. Ще ви зачета малко от него: „ От една страна жителите, родени през първата половина на 20 – ти век, наричат себе си кореняци, „забравяйки”, че и техните родители също са преселници и то от село, в повечето случаи. За да избегнат този кофуз те развиват и поддържат тезата, че Бургас преди Освобождението е бил село, а чак до началото на 20 – ти век бил незначително градче. В това отношение можем да цитираме и куриоз. Всеизвестен бургазлия – Петьо Пандира например, автор на култовата реплика : „В Бургас останахме бургазлии само аз и гларусите”, е роден или в Поморие или най – вероятно в село Каменар. Трески за одялване имаха и жителите по кварталите. Докато кореняк – бургазлиите наричаха патъци модните обувки, то в кварталите патъци бяха старите подпетени обувки пред вратата. Пространствата зад блоковете непрекъснато се превръщаха в бунища, на които се изхвърляше абсолютно всичко. Есенно време се стъкваха огньове, на които се правеше лютеница в грамадни тави и се варяха буркани със скъпоценната зимнина. Всичко това беше повод за хапливи забележки от страна на кореняците. Гъсто населените весели селяни обаче не се впечатляваха особено. Те знаеха как да се забавляват. С повод и без повод се организираха мощни веселби, често съпровождани с гърмежи, които на големите празненства прерастваха в половин часови канонади. Разбира се с бойно оръжие. В кварталите, особено в „Славейков”, живееха много военнослужещи. Комунистическата власт някак си изтърпяваше всичко това.”
Вие сте шеф на бургаската група художници. Има ли единомислие в групата?
Пази боже да има единомислие и разбирателство в групата на бургаските художници. Това е невъзможно и нежелателно. Художниците са известни със своя индивидуализъм. Това е съвсем нормално. Но в момента групата е консолидирана. Като че ли имаме ясни цели. Опитваме се да ги постигнем. Друг е въпросът кога успяваме и кога не. Доста неща се направиха за няколко месеца, повече от половин година, откакто влезе новият управителен съвет и моя милост като председател. Но и доста неща останаха ненаправени. Но мисля, че най – общо казано, вървим във вярната посока.
Какво планирате в близко време?
В момента за нас проблем номер едно е доразвиване на дейността в графична база, която ние стопанисваме от дълги години. Де факто ние сме собственик на цялото оборудване. И в този смисъл дейността зависи от нас. Собственик на самата сграда е Община Бургас. Работим в отлично партньорство с общината. Наскоро бе финализиран основният ремонт, който бе извършен там с цел обновяване на материалната част, за да може да бъде включвана графичната база във фестивалните мероприятия в града. Важен елемент е отварянето й за гражданството в допустима степен. Тя не може да бъде постоянно отворена, но ще има дни на отворени врати, за да могат хората да се запознаят с дейността на художниците по принцип и да станат свидетели на работния процес в литографската база. Важно е да уточним, че тя не може да е постоянно отворена за посетители, тъй като на практика в ден на отворените врати се нарушава работния процес. Може би е много изкусително за гражданството и за общината да бъде винаги отворена, но няма как да се работи нормално, когато на мястото има посетители. В творческия процес все пак има и елемент на интимност, на самовглъбяване и трябва да се отнасяме към това с нужното уважение.
Художниците са общество, което трудно допуска в средите си външни хора. Какъв е реда, ако някой иска официално да стане член на бургаската група? Може ли това да е самодеен художник?
Всеки би могъл да стане член на Дружеството на бургаските художници, но ако отговаря на ред условия. Със сигурност дипломата не е сред тях. По простата причина, че има хора с дипломи, които не се изявяват творчески – не могат или не желаят. Има хора без дипломи, които се изявяват творчески и могат. Когато един автор до някаква степен се е доказал, не е нужно да бъде гениален, когато вече е познат на колегите и на част от публиката, когато е доказал едно ниво на художествено творчество, аз не виждам никаква причина той да бъде спрян. От къде на къде? Да не говорим, че ставайки член на Дружеството на художниците той не получава някакви големи бонуси. Той получава възможност за представяне на творби в общите изложби например. Получава възможност да направи самостоятелна изложба в галерията на бургаските художници. Но кандидатът трябва да покаже ниво, високо равнище. Допускането на един самодеец като член още не означава, че може самодейно изкуство да проникне в нашата галерия. Задачата ни е да бъдем консервативни. В най – добрия смисъл на думата. Кой ако не Дружеството на художниците трябва да държи за високото художествено ниво. Ние направихме вече няколко стъпки да бъдем отворени към млади автори, към партньорски организации, които се занимават със сходна дейност. Но поставените условия си остават. Основното е следене на високо художествено ниво.
Митко Иванов - председател на СБХ - Бургас[/caption]
Това показват данните, с които разполага изследователят на бургаския жаргон Митко Иванов
Интервю на Татяна Байкушева
Митко Иванов е човек с много таланти. Най – известен е като художник. Той е председател на Дружеството на бургаските художници и организатор на множество изяви, свързани с изкуството. Кариерата му на писател обаче е също доста впечатляваща. Той е автор на няколко различни книги, в които се отличава талантът му на изследовател. През 2011 г. в съавторство с проф. Иван Карайотов и Стоян Райчевски той издаде книгата „История н Бургас” , в която за пръв път миналото на града е представено толкова цялостно. Сега Митко Иванов работи по нов проект, който е на финала си. Каква е темата на новата му книга и какви са приоритетите в дейността му като председател на Дружество на бургаските художници, можете да прочетете в интервюто с Митко Иванов.
Господин Иванов, продължавате ли с изследванията на историята на град Бургас?
Нормално е човек да остане в темата. Веднъж поради причината, че е свързан сантиментално с нея и е отдал цялото си внимание, цялата си душа в известен период от време. Втората причина е, че докато работехме по „ История на Бургас”, беше събран огромен фактологичен материал и част от него, който бе в страни от основната тема, остана нецитиран, недоразвит. Смятаме, че това е един потенциал, който може да бъде използван за в бъдеще по други тематики.
Кои са най – интересните нови данни, които ще публикувате?
Данните са много, но двете теми, върху които аз се опитах да се концентрирам са бургаският жаргон и бургаските кръчми. Дори ако можем така гръмко да се изразим – история на бургаските кръчми. Тъй като от почти академичния формат, в който издадохме „История на Бургас” до темата с бургаския жаргон, разстоянието е твърде голямо и разликата е твърде сериозна, аз се сещам за едно изказване на шведския режисьор Ингмар Бергман. Един негов приятел казал: „ Стига си писал тези тежки сценарии , стига си правил тези сериозни филми! Няма ли нещо по – весело в този живот? ” И тогава Бергман направил „Фани и Александър” - един прекрасен филм. По – големите сигурно си го спомнят. Без да се сравнявам с това велико име, направих асоциация. Че не може да занимаваме хората само с тежката и академична фактология от историята. Нека да направим нещо по – четивно и по – весело – случки от бургаските кръчми, истории за добрите, благородните чешити, с които се срещнах и които интервюирах. Те ми дадоха храна за радост, за веселие и смях, за философия и мъдрост. И всичко това пречупено през призмата на един по – достъпен и четивен текст.
Администрирате фейсбук страница „История на Бургас”. Съпричастни ли са хората с идеите Ви, получавате ли допълнителна интересна информация от ентусиасти?
Основната цел на тази фейсбук страница е чрез нея да сме близо до хората и тези, които желаят да почерпят информация, да имат възможност да се свържат с нас. Отговарям на индивидуални обаждания. Понякога се засягат нови теми. Тази Фейсбук страница няма сама по себе си да се превърне в нов труд, но мисля, че като съпътстващ елемент в комуникациите е необходима.
В книгата ви „История на Бургас” има публикуван речник на остарелите думи. Той препокрива ли се частично думите от бургаския жаргон?
И да и не. Темата с жаргона е дълга. Един от фундаментите на жаргона са остарелите думи. Не единствено, разбира се. За да се превърне една диалектна дума в жаргон, са необходими известни условия. Например тя да притежава експресия, изразителност по – силна отколкото на обикновената реч. И второ – да бъде обикната от бургазлии. Ако тези две условия са изпълнени, диалекта става жаргон. Например жаргонната дума амазонка. Единият от хората, които нарекох благородни чешити, ми казва думата амазонка и аз го питам: „Че какво е това?” Това, казва ми, са моряшките жени. „Параходчийки ли?” А той: „Да , но параходчийки е много общо. Амазонка е много по – хубава дума. ” И ми разказва следната история:
Излиза корабът от Бургаския залив. Сълзи е имало на пристанището по повод раздялата и т.н. Предстои дълъг рейс. Един моряк застанал на перилата и гледа с бинокъл към родния си комплекс „Изгрев”. Питат го какво става, а той обяснява: „Отдавна я следя мойта. Имам съмнения, че ми изневерява. И сега направих следното: сложих две пластини под слабо напрежение под леглото, прекарах една тънка скрита жичка през щранга и я качих горе на покрива на блока. И съм сложил лампичка под гълъбарника. Сега гледам дали ще светне. ” Тук историята прекъсва, прескача няколко месеца, през които моряците са се завърнали, изконсумирали са заслужена почивка и тръгват на нов рейс. Какво да видиш – вече не един, а десет или дори двадесет души са застанали с бинокли на перилата и гледат. А комплекс „Изгрев” мига като дискотека.
Бургас със сигурност е един от градовете, които могат да претендират за най – богат жаргон. Разбира се, ако отидеш в София също ще намериш голямо богатство и софийският жаргон е може би единствения, който е изследван от специалистите през годините. Но не бива да забравяме, че София е град компилация. Той е сборно място на хора от цяла България. Софийският жаргон е едно съвсем абстрактно понятие. С изключение може би на жаргона от 30 – те и 40 – те години – класическия софийски жаргон. Но днешният софийски жаргон е сбор от жаргоните от цяла България. Докато бургаския жаргон, с неговата специфика, свързана с морето, с отварянето към света, запазва своята характеристика, своята индивидуалност и своя стил и по този начин се отличава от всички други.
Искам да спомена и няколко ултрапопулярни думи, които със сигурност са възникнали в Бургас. Например думата купон. В речника, който е създаден през 40 – те години в София тази дума не фигурира. Намерих информатор, който твърди, че тази дума е съществувал в средата на 20 – век. Ако пък днес все още е останал някой апологет на абстрактния и чист език, ще му припомним, че мили наши думички като странджанка, гларус, капанче, параходчия, биричка, мацка, цайси, гроги, всъщност са жаргони. И повечето от тях са чисто бургаски.
Многоезичието е важен фактор за формиране на бургаския жаргон. В малко градове са се говорили толкова езици. Само основните са били пет – български, гръцки, турски, арменски, цигански. Тук са живеели много западноевропейци – факт, който е малко известен. Още от 40 – те години на 19 – век тук са били постоянно заселени западноевропейци. Това е важна връзка със Западноевропейската култура. Най – често свързват крайбрежните градове с гърци, турци и отчасти с арменци. А западноевропейската връзка, постигната чрез търговията често се пропуска.
Страхотна е и темата за града и селото. За закачките между хората, живеещи в центъра и тези в кварталите. С голямо удоволствие писах тази част от текста. Ще ви зачета малко от него: „ От една страна жителите, родени през първата половина на 20 – ти век, наричат себе си кореняци, „забравяйки”, че и техните родители също са преселници и то от село, в повечето случаи. За да избегнат този кофуз те развиват и поддържат тезата, че Бургас преди Освобождението е бил село, а чак до началото на 20 – ти век бил незначително градче. В това отношение можем да цитираме и куриоз. Всеизвестен бургазлия – Петьо Пандира например, автор на култовата реплика : „В Бургас останахме бургазлии само аз и гларусите”, е роден или в Поморие или най – вероятно в село Каменар. Трески за одялване имаха и жителите по кварталите. Докато кореняк – бургазлиите наричаха патъци модните обувки, то в кварталите патъци бяха старите подпетени обувки пред вратата. Пространствата зад блоковете непрекъснато се превръщаха в бунища, на които се изхвърляше абсолютно всичко. Есенно време се стъкваха огньове, на които се правеше лютеница в грамадни тави и се варяха буркани със скъпоценната зимнина. Всичко това беше повод за хапливи забележки от страна на кореняците. Гъсто населените весели селяни обаче не се впечатляваха особено. Те знаеха как да се забавляват. С повод и без повод се организираха мощни веселби, често съпровождани с гърмежи, които на големите празненства прерастваха в половин часови канонади. Разбира се с бойно оръжие. В кварталите, особено в „Славейков”, живееха много военнослужещи. Комунистическата власт някак си изтърпяваше всичко това.”
Вие сте шеф на бургаската група художници. Има ли единомислие в групата?
Пази боже да има единомислие и разбирателство в групата на бургаските художници. Това е невъзможно и нежелателно. Художниците са известни със своя индивидуализъм. Това е съвсем нормално. Но в момента групата е консолидирана. Като че ли имаме ясни цели. Опитваме се да ги постигнем. Друг е въпросът кога успяваме и кога не. Доста неща се направиха за няколко месеца, повече от половин година, откакто влезе новият управителен съвет и моя милост като председател. Но и доста неща останаха ненаправени. Но мисля, че най – общо казано, вървим във вярната посока.
Какво планирате в близко време?
В момента за нас проблем номер едно е доразвиване на дейността в графична база, която ние стопанисваме от дълги години. Де факто ние сме собственик на цялото оборудване. И в този смисъл дейността зависи от нас. Собственик на самата сграда е Община Бургас. Работим в отлично партньорство с общината. Наскоро бе финализиран основният ремонт, който бе извършен там с цел обновяване на материалната част, за да може да бъде включвана графичната база във фестивалните мероприятия в града. Важен елемент е отварянето й за гражданството в допустима степен. Тя не може да бъде постоянно отворена, но ще има дни на отворени врати, за да могат хората да се запознаят с дейността на художниците по принцип и да станат свидетели на работния процес в литографската база. Важно е да уточним, че тя не може да е постоянно отворена за посетители, тъй като на практика в ден на отворените врати се нарушава работния процес. Може би е много изкусително за гражданството и за общината да бъде винаги отворена, но няма как да се работи нормално, когато на мястото има посетители. В творческия процес все пак има и елемент на интимност, на самовглъбяване и трябва да се отнасяме към това с нужното уважение.
Художниците са общество, което трудно допуска в средите си външни хора. Какъв е реда, ако някой иска официално да стане член на бургаската група? Може ли това да е самодеен художник?
Всеки би могъл да стане член на Дружеството на бургаските художници, но ако отговаря на ред условия. Със сигурност дипломата не е сред тях. По простата причина, че има хора с дипломи, които не се изявяват творчески – не могат или не желаят. Има хора без дипломи, които се изявяват творчески и могат. Когато един автор до някаква степен се е доказал, не е нужно да бъде гениален, когато вече е познат на колегите и на част от публиката, когато е доказал едно ниво на художествено творчество, аз не виждам никаква причина той да бъде спрян. От къде на къде? Да не говорим, че ставайки член на Дружеството на художниците той не получава някакви големи бонуси. Той получава възможност за представяне на творби в общите изложби например. Получава възможност да направи самостоятелна изложба в галерията на бургаските художници. Но кандидатът трябва да покаже ниво, високо равнище. Допускането на един самодеец като член още не означава, че може самодейно изкуство да проникне в нашата галерия. Задачата ни е да бъдем консервативни. В най – добрия смисъл на думата. Кой ако не Дружеството на художниците трябва да държи за високото художествено ниво. Ние направихме вече няколко стъпки да бъдем отворени към млади автори, към партньорски организации, които се занимават със сходна дейност. Но поставените условия си остават. Основното е следене на високо художествено ниво. 
