Докато българите обръщат гръб на плодородната тракийска земя, един италианец дойде и създаде плантации като по учебник. 30-те хиляди декара, които Еро Фабрицио Фрески обработва в пловдивските села Шишманци, Белозем, Манолско Конаре и Раковски, се набиват на очи отдалеч. Те са грижливо подредени и аранжирани.
“Когато през 2004 г. случайно минавах оттук на път за Стара Загора, ме порази пустеещата земя. Не можех да си обясня защо е така. В Италия подобно нещо е недопустимо. Питах се как е възможно тази златна земя да е изоставена. Реших да дойда и да проуча. Влязох в няколко сайта и установих, че парцелите са разпокъсани. Но не се отказах”, казва 47-годишният италианец.
Дотогава не бил стъпвал в България, нито знаел къде се намира на картата. Насочил се към Шишманци и взел под аренда 600 дка, засадил ги с домати. Докарал от родината си 3 трактора и комбайн.
“Първата година беше катастрофа. Нито един консервен комбинат тук не работеше и така потънах със 150 000 лв.”, разказва фермерът, когото местните наричат добронамерено Дон Фабрицио.
Въпреки че през 2003 г. взел приз за най-добър производител на домати в Северна Италия, през ум не му минало да се откаже от българската авантюра. Поверил своите 3000 дка в Пиаченца на братовчедите си и се заинатил да докаже на българите, че ще успее.
По това време кооперацията в Шишманци била затънала в дългове и продавала стопанския си двор. Без да се колебае, Фрески дал 750 000 лв. и станал собственик на бившите краварници и полусрутени постройки.
“След като придобих базата, сключих договори с притежателите на 10 хил. дка земи срещу рента”, уточнява чужденецът. С всяка изминала година увеличавал обработваемите площи. Сега от 30-те хиляди декара в Белозем, Манолско Конаре, Раковски и Шишманци, които обработва, 8000 са негови. Тази година имал 6000 дка с домати, 10 000 - жито, 4000 - ориз, а останалите - царевица и слънчоглед.
“В България добивите от домати са като в Италия. Но вашите са по-вкусни, имат повече сухо вещество”, сравнява Дон Фабрицио. Вече пласирал успешно зеленчука в консервните предприятия не само в Пловдивско, но и в Свищов и Велико Търново.
2013-а обаче не била най-добрата за реколтата му. Градушките обрулили 7000 т домати. Добивите от ориз също не били впечатляващи.
“Трудно е човек да се занимава със земеделие, но в България само този сектор има смисъл да се развива”, казва от опит Фрески.
Източник: 24 часа
Дон Фабрицио : Трудно се живее в България, но затова пък тук животът има смисъл
Докато българите обръщат гръб на плодородната тракийска земя, един италианец дойде и създаде плантации като по учебник. 30-те хиляди декара, които Еро Фабрицио Фрески обработва в пловдивските села Шишманци, Белозем, Манолско Конаре и Раковски, се набиват на очи отдалеч. Те са грижливо подредени и аранжирани.
“Когато през 2004 г. случайно минавах оттук на път за Стара Загора, ме порази пустеещата земя. Не можех да си обясня защо е така. В Италия подобно нещо е недопустимо. Питах се как е възможно тази златна земя да е изоставена. Реших да дойда и да проуча. Влязох в няколко сайта и установих, че парцелите са разпокъсани. Но не се отказах”, казва 47-годишният италианец.
Дотогава не бил стъпвал в България, нито знаел къде се намира на картата. Насочил се към Шишманци и взел под аренда 600 дка, засадил ги с домати. Докарал от родината си 3 трактора и комбайн.
“Първата година беше катастрофа. Нито един консервен комбинат тук не работеше и така потънах със 150 000 лв.”, разказва фермерът, когото местните наричат добронамерено Дон Фабрицио.
Въпреки че през 2003 г. взел приз за най-добър производител на домати в Северна Италия, през ум не му минало да се откаже от българската авантюра. Поверил своите 3000 дка в Пиаченца на братовчедите си и се заинатил да докаже на българите, че ще успее.
По това време кооперацията в Шишманци била затънала в дългове и продавала стопанския си двор. Без да се колебае, Фрески дал 750 000 лв. и станал собственик на бившите краварници и полусрутени постройки.
“След като придобих базата, сключих договори с притежателите на 10 хил. дка земи срещу рента”, уточнява чужденецът. С всяка изминала година увеличавал обработваемите площи. Сега от 30-те хиляди декара в Белозем, Манолско Конаре, Раковски и Шишманци, които обработва, 8000 са негови. Тази година имал 6000 дка с домати, 10 000 - жито, 4000 - ориз, а останалите - царевица и слънчоглед.
“В България добивите от домати са като в Италия. Но вашите са по-вкусни, имат повече сухо вещество”, сравнява Дон Фабрицио. Вече пласирал успешно зеленчука в консервните предприятия не само в Пловдивско, но и в Свищов и Велико Търново.
2013-а обаче не била най-добрата за реколтата му. Градушките обрулили 7000 т домати. Добивите от ориз също не били впечатляващи.
“Трудно е човек да се занимава със земеделие, но в България само този сектор има смисъл да се развива”, казва от опит Фрески.
Източник: 24 часа
