Безкръвните методи се развиха много бързо, както в областта на артериалната хирургия, така и в областта на венозните заболявания
Доц. д-р Димитър Петков, д.м. е началник на отделение по съдова и ендоваскуларна хирургия, в болница "Тракия", Стара Загора. Доцент по сърдечно-съдова хирургия в Медицинския факултет на Тракийския университет, Стара Загора. Завършва медицина във ВМИ, Стара Загора през 1990 г. Притежава специалности по хирургия и съдова хирургия. Има квалификация и по "Здравен мениджмънт". Автор и съавтор в над 90 научни разработки, публикувани и представени на научни форуми в България и по света, както и публикации в реномирани български и международни списания. Гост-лектор на различни национални и международни форуми. Член на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия, European Society for Vascular Surgery и International College of Angiology, USA.
През тази година той и ръководеното от него отделение получи наградата на Български Лекарски Съюз за "Принос в развитието, въвеждането в практиката и прилагането на иновативни медицински техники".
В Бургас доц. д-р Димитър Петков консултира пациенти в МЦ "Лайф Хоспитал", телефон за записване 056/97 50 50 и в МЦ "Прайм Клиник", телефон за записване 0887 105 004.
- Доц. Петков, какви са последните иновации в съвременното лечение на съдовите заболявания?
- От края на XX и началото на XXI век съдовата хирургия определено се насочи към лечение на съдовите заболявания по ендоваскуларен път (“безкръвен” начин). Това е една методика, при която в артериите се прониква със специални водачи, катетри, и балони, чрез които се извършва разширение на стеснените или отпушване на тромбозиралите (запушени от съсирек) кръвоносните съдове. При определени индикации се поставя и устройство, което възпрепятства ново стеснение (стент). Днес се счита, че при възможност, това трябва да е първи избор на лечение при пациенти с този вид патология. Ендоваскуларните методи се развиха много бързо, както в областта на артериалната хирургия, така и в областта на венозните заболявания. При лечението на венозните заболявания в последните няколко години най-често се използват катетри, които се вкарват във вената и чрез лазерно лъчение (лазерна аблация) или радиовълни (радиофреквентна аблация) въздействат термично и предизвикват затварянето на разширеният венозен съд. Друг минималноинвазивен начин на лечение е склеротерапията. При нея във вените се инжектира медикамент, който предизвиква тяхното запушване.
- Какви са предимствата на безкръвния начин на лечение?
- Всички ендоваскуларни методи се понасят от болните много по-леко. Пациентът се възстановява изключително бързо, намалява се престоят му в болница, съкращава се периодът на неработоспособност. Болният много по-бързо се връща на работа и в нормалната си социална среда. Това са сериозни причини тези методи да се използват толкова често, защото въпреки че са скъпи като технологии, практически са изключително полезни за самия пациент, а и всички знаем - скъпото излиза по-евтино.
- На кой ден пациентът може да се върне на работа?
- След лазерна аблация на разширени вени болният може да се върне на работа на следващият ден. След едноваскуларна процедура при артериална тромбоза например до два-три дни болният може да бъде изписан и в рамките на седмица да бъде на работа. При традиционната хирургия възстановяването отнема над месец.
- Какви са показанията за прилагането на безкръвните операции, кога са възможни и кога не?
- В областта на съдовите заболявания има изработени консенсусни ръководства за Европа и САЩ. В България също разполагаме с такива ръководства, които са съобразени с международните препоръки. В тях са представени индикациите за лечение и каква терапия да приложим за съответният болен – и при артериални и при венозни заболявания. Има ли индикации за провеждането на определен вид лечение, то е задължително. Считам, че всички най-нови ендоваскуларни методики се прилагат и в България. Ние имаме няколко центъра по съдова хирургия, работещи на европейско ниво. Като водеща терапия днес в страната определено се налагат дилатацията и стентирането на стеснените артериални съдове и ендоваскуларното лечение на аневризмите на коремната аорта.
- Кога се налага този вид лечение?
- Когато има аневризма на коремната аорта, подходяща за лечение по ендоваскуларен път. В случая става въпрос за патологично разширение на аортата, което най-често се развива в областта на корема. Когато то достигне определени размери, може да се стигне до руптура – разкъсване на аортата и до загуба на човешки живот. За да се избегне руптурата на разширената аорта се извършва превантивна операция. Това може да стане по два начина - класически отворен и ендоваскуларен. Според консенсусните документи около 40% от пациентите са подходящи за ендовскуларно лечение.
- Какви са симптомите, подсказващи на пациента, че има аневризма на коремната аорта?
- За съжаление те са дискретни. В началото пациентите нямат никакви оплаквания, докато аневризмата не достигне определени размери, при които се усеща болка, туптене в корема. При по-слабите пациенти пулсациите на аневризмата могат да се видят през кожата на корема, докато при по-пълните тя може да е много голяма, но да не дава съществена симптоматика. Много често хората попадат при нас след като са посетили гастроенетролог или общопрактикуващ лекар заради неясни болки, стягане в корема, туптене, болка в кръста. При една ехография на коремни органи се оказва, че са с аневризма на коремната аорта.
- От колко време ендоваскуларното лечение на аневризми на аортата се прилага в България и в колко болници?
- Към момента се извършва в много малък брой болници в страната. За радост една от тях е и Болница „Тракия”.
- Кои са другите най-чести заболявания на артериите?
- Това е хроничната артериална недостатъчност, дължаща се на атеросклерозата. Заболяването е често разпространено и засягат хора в по-напреднала възраст.
- Как се лекува?
- Извършват се дилатации на артериите, като при нужда се поставят и стентове. С напредването на възрастта нарастват и периоперативните рискове. Ключ към успеха е провеждане на съответна подготовка за снижаването им, което води до по-добри резултати и преживяемост.
- Кои са последните иновации за ендоваскуларно (“безкръвно”) лечение при венозните заболявания?
- Категорично лазерната и радиофреквентната аблация изместват класическото отворено лечение, както поради ниския травматизъм, така и поради бързото възстановяване. Безспорен факт е, че с всеки изминат ден лазерите стават по-добри. Старите (от преди около 5 – 8 години) работеха с много висока температура при облъчване - около 1 200 градуса. В момента лазер от водещ клас работи с температура на влакното около 120 градуса и облъчва радиерно цялата вена.
-Защо по-ниската температура е по-добра за работа и за пациента?
- По-ниската температура изисква по-малко количество анестезия, уврежда по-малко околните тъкани, не предизвиква изгаряне и хематоми. Това рефлектира върху по-бързо и ефективно възстановяване на пациента.
- Каква част от населението в България е засегната от разширени вени?
- По данни на различни проучвания около 35- 45 % от жените са с хронична венозна болест. С напредването на възрастта се увеличава и броят на пациентите с разширени вени.
- Какъв процент от тези пациенти могат да се лекуват ендоваскуларно?
- Тук също има индикации. След прегледа от специалист съдов хирург трябва да се извърши ултразвуково изследване, което да установи патологичните промени. На базата на изследването се взема решение за какъв вид лечение са подходящи пациентите.
- Очакват ли се през следващите години нови технологии, с които да се лекуват разширените вени?
- Отговорът на този въпрос е в пряка връзка с развитието на съвременните технологии. Ако те предложат нещо ново - например през последните години се увеличи дължината на вълната на лазерите, намали се работната температура, влакната вече са радиерни и т. н. и то е в полза на пациента, тези новости задължително влизат в медицинската практика. Трябва да отбележим, че технологиите непрекъснато стават все по-безопасни и щадящи. В момента има нова техника, която все още се тества, но изглежда примамлива. При нея с катетър във вената се вкарва специално лепило, което я залепя за секунди.
- Страдаме ли от дефицит на съдови хирурзи в България?
- Всички коментираме, че има отлив на млади лекари в България. На нашия последен конгрес направи изключително приятно впечатление, че имаше много млади колеги, специализиращи съдова хирургия и ангиология. Радостното е, че те не само могат да се учат на добра съдова хирургия в България, но ще имат възможности и за международно обучение. Това, което стана ясно на последното заседание на управителните органи на Европейското дружество по съдова хирургия в Копенхаген преди месец е, че дружеството ще работи за отваряне към Източна Европа и облекчаване на възможностите за спечелване на грантове за обучение и научни проекти от наши млади колеги. По този начин наши специализанти ще получат финансиране за обучение и участие в научни програми в елитни клиники в Европа.
Интервю на Десислава Николова, "Капитал Здраве"
