Интервю с Доц. Д - р Димитър Петков, Началник на Отделението по Съдова хирургия в МБАЛ „Свети Иван Рилски”, Стара Загора
-Какво е мястото на сърдечно - съдовите заболявания сред заболеваемостта в съвременния забързан свят?
-Безспорен факт в началото на 21 век е, че честотата на сърдечно - съдовите заболявания в световен мащаб непрекъснато се покачва. Нашата страна не прави изключение. За съжаление при някой от тези заболявания дори сме сред водещите нации, което в съчетание със застаряващото българско население е изключително обезпокоителен факт. Сърдечно - съдовите заболявания струват на европейските държави над 170 милиона евро годишно, като въпреки огромните средства, инвестирани в лечението им, са причина за 49% от смъртните случаи в Европа.
-Какво е положението в България?
-Водеща патология е високото кръвно налягане, исхемичната болест и инфарктите, следвана от мозъчните инсулти и венозните белодробни тромбо - емболии (белодробен инфаркт). Според статистиката два пъти повече млади българи загиват от инфаркт в сравнение с французите, 28 до 30 хиляди души годишно получават инсулт, 6 - 7% от хората около 60 годишна възраст и 25% от населението след 70 години са с влошено кръвоснабдяване на крайниците, заплашващо ги с ампутация. 37% от българите страдат от венозна недостатъчност, като 2/3 от тях въобще не се лекуват. Над 250 000 души са болни от диабет, но малцина знаят, че при пациентите с диабетно стъпало гангрената се среща 25 пъти по - често, в сравнение с тези при които болестта не е налице.
-Какво трябва да знаят пациентите със заболявания на сърдечно - съдовата система?
-За съжаление повечето българи страдат без да обръщат сериозно внимание на съдовите си заболявания, които бавно и постепенно ги инвалидизират и убиват. Радостно е, че все повече хора търсят активно информация за различни болести и възможности за тяхното лечение чрез пресата, телевизията и интернет. Това обаче не е достатъчно. От медиите могат да се научат доста факти за определено заболяване, но само лекар - специалист може да установи истинското заболяване, да предложи адекватна диагностика и след индивидуален за всеки пациент анализ и оценка на даденото заболяване да предложи адекватен план за лечение.
-Разполагат ли българските лекари със съвременна апаратура за диагностика и лечение на тези заболявания?
-Винаги може да се желае повече, когато става въпрос за съвременно лечение на което и да е заболяване. В нашата страна през последните няколко години е налице тенденция за навлизане на най - съвременните методи за лечение на сърдечно - съдовите заболявания и това не може да не ни радва. Тук активно работят отделения и клиники, в които се поставят стентове на стеснените артерии на сърцето. В някои специализирани съдово - хирургични центрове вече се стентират сънни артерии и кръвоносни съдове на крайниците. До преди една две години в България разширените вени на крайниците се лекуваха само чрез операция, но сега има и високоспециализирани центрове за лечение на хроничната венозна недостатъчност в които лазерната и радиофреквентната аблация (безкръвни операции на разширените вени) и склеротерапията са на европейско ниво. Искрено се надявам навлизането на нови технологии и минимално инвазивни техники да продължи със същите темпове, за да осигурим желаното от нас - съдовите хирурзи високо ниво на диагностика, лечение, здраве и качество на живот на българските пациенти в следващите няколко години.
www.drdpetkov.blogspot.com Доц.Д-р Димитър Петков: Българите страдат, без да обръщат сериозно внимание на съдовите си заболявания
Интервю с Доц. Д - р Димитър Петков, Началник на Отделението по Съдова хирургия в МБАЛ „Свети Иван Рилски”, Стара Загора
-Какво е мястото на сърдечно - съдовите заболявания сред заболеваемостта в съвременния забързан свят?
-Безспорен факт в началото на 21 век е, че честотата на сърдечно - съдовите заболявания в световен мащаб непрекъснато се покачва. Нашата страна не прави изключение. За съжаление при някой от тези заболявания дори сме сред водещите нации, което в съчетание със застаряващото българско население е изключително обезпокоителен факт. Сърдечно - съдовите заболявания струват на европейските държави над 170 милиона евро годишно, като въпреки огромните средства, инвестирани в лечението им, са причина за 49% от смъртните случаи в Европа.
-Какво е положението в България?
-Водеща патология е високото кръвно налягане, исхемичната болест и инфарктите, следвана от мозъчните инсулти и венозните белодробни тромбо - емболии (белодробен инфаркт). Според статистиката два пъти повече млади българи загиват от инфаркт в сравнение с французите, 28 до 30 хиляди души годишно получават инсулт, 6 - 7% от хората около 60 годишна възраст и 25% от населението след 70 години са с влошено кръвоснабдяване на крайниците, заплашващо ги с ампутация. 37% от българите страдат от венозна недостатъчност, като 2/3 от тях въобще не се лекуват. Над 250 000 души са болни от диабет, но малцина знаят, че при пациентите с диабетно стъпало гангрената се среща 25 пъти по - често, в сравнение с тези при които болестта не е налице.
-Какво трябва да знаят пациентите със заболявания на сърдечно - съдовата система?
-За съжаление повечето българи страдат без да обръщат сериозно внимание на съдовите си заболявания, които бавно и постепенно ги инвалидизират и убиват. Радостно е, че все повече хора търсят активно информация за различни болести и възможности за тяхното лечение чрез пресата, телевизията и интернет. Това обаче не е достатъчно. От медиите могат да се научат доста факти за определено заболяване, но само лекар - специалист може да установи истинското заболяване, да предложи адекватна диагностика и след индивидуален за всеки пациент анализ и оценка на даденото заболяване да предложи адекватен план за лечение.
-Разполагат ли българските лекари със съвременна апаратура за диагностика и лечение на тези заболявания?
-Винаги може да се желае повече, когато става въпрос за съвременно лечение на което и да е заболяване. В нашата страна през последните няколко години е налице тенденция за навлизане на най - съвременните методи за лечение на сърдечно - съдовите заболявания и това не може да не ни радва. Тук активно работят отделения и клиники, в които се поставят стентове на стеснените артерии на сърцето. В някои специализирани съдово - хирургични центрове вече се стентират сънни артерии и кръвоносни съдове на крайниците. До преди една две години в България разширените вени на крайниците се лекуваха само чрез операция, но сега има и високоспециализирани центрове за лечение на хроничната венозна недостатъчност в които лазерната и радиофреквентната аблация (безкръвни операции на разширените вени) и склеротерапията са на европейско ниво. Искрено се надявам навлизането на нови технологии и минимално инвазивни техники да продължи със същите темпове, за да осигурим желаното от нас - съдовите хирурзи високо ниво на диагностика, лечение, здраве и качество на живот на българските пациенти в следващите няколко години.
www.drdpetkov.blogspot.com 
