За същността на хернията и нейната терапия при бебетата и малките деца разговаряме с доц. д-р Красимира Калинова д.м., Ръководител Катедра веждащ отделението по детска хирургия в Университетска болница - Стара Загора.Тя e консултант и оперира в МБАЛ Дева Мария -Бургас в Юли и Август, проблемни деца с вродените заболявания,както и децата с различни видове заболявания, лекуващи се от детските хирурзи и детските уролози.
Какво представлява хернията?
Това е излизане на органи и тъкани през дефекти на коремната стена или на кухината, в която нормално се намират. Дефектите възникват в зони на слабост сред тъканите. Тези слаби зони се дължат на генетични фактори или на непълно развитие на тъканите по време на бременността или скоро след раждането.Слабинната херния се среща 5 пъти повече при момчетата, отколкото при момичетата. Около 60 % е в дясната страна, а в 10 % - двустранна. Проявява се по-често при недоносени деца. Слабинната херния се среща 5 пъти повече при момчетата, отколкото при момичетата. Около 60 % е в дясната страна, а в 10 % - двустранна. Проявява се по-често при недоносени деца.
Какви видове херния са характерни при малките деца? Какво представляват?
Най-чести за тази възрастова група са диафрагмалните, ингвиналните и пъпните хернии. Някои бебета се раждат с дефект в областта на диафрагмата. Това е т.нар. диафрагмална херния. През този дефект могат да преминат стомахът, тънки и дебели черва. Те могат да бъдат притиснати от ръбовете на дефекта (т.нар. заклещване) и това да доведе до нарушаване в кръвоснабдяването им и тежки увреди, налагащи спешни оперативни интервенции. Една голяма диафрагмална херния може да намали обема на белите дробове и да наруши тежко дишането. Друг вид е пъпната херния. Тя представлява малък отвор в коремната стена в близост до или в самия пъпен пръстен. При плач или закашляне е възможно интраабдоминални органи да преминат през този отвор. Обичайно дефектът се затваря спонтанно до 2-годишна възраст. Ако това не се случи, се налага оперативна намеса. Когато коремни органи, най-често тънко черво или голямо було преминават през т.нар ингвинален канал, става въпрос за слабинна херния. Ингвиналният (слабинен) канал е нормална анатомична структура –около 4–5 см, който съдържа семенната връв при мъжа и облата маточна връзка при жената. При определени обстоятелства стените на този канал са с намалена здравина и част от органите на коремната кухина преминават през него. Това може да доведе до болка и невъзможност за връщането на коремното съдържимо – възможни са увреждания на чревната стена, налагащи спешна оперативна интервенция.Много често ингвиналната херния е свързана със задържания тестис от същата страна при момчетата.
Кога най-рано е възможно да се диагностицира заболяването?
Херниалните дефекти при децата се откриват бързо, веднага след раждането или скоро след това. Когато става въпрос за дефекти на предната коремна стена, те се забелязват веднага като подутини в слабинните зони или в областта на пъпа.Хернията при децата а е както вродено, така и придобито заболяване. При диафрагмалните дефекти няма външна изява. В 90% от случаите те са вляво. Ако хернията е голяма, белият дроб от съответната страна не е напълно развит. След раждането, когато бебето започне да плаче, червата бързо се изпълват с въздух, като могат да окажат натиск върху сърцето и белия дроб и да предизвикат тежки дихателни проблеми. Рентгенография на гръдния кош обикновено е достатъчна за диагностициране на хернията. Дефектите могат да бъдат диагностицирани и преди раждането с ехографско изследване.
Кои са причините за хернията при бебетата?
Причините са различни, в зависимост от локализацията на дефекта. При слабинните хернии оформянето на херниалните сакове е пряко свързано със слизането на тестисите в скротума. По време на ембрионалното развитие зародишите на двата тестиса се спускат от коремната кухина в тестикуларните торбички. При това те увличат коремната ципа (перитонеума) и се образува връзка между корема и скротума. Тази връзка остава отворена при около 85% от новородените и при 50% докъм края на първата година, след което се затваря спонтанно. Съществува реална опасност от увреждане на половите органи (тестис или овариум), ако се получи заклещване на херниалното съдържимо. Появата на пъпна херния се дължи на непълно затваряне на пъпния пръстен. Рядко има симптоматика и рискът от заклещване е минимален. Диафрагмалните хернии се дължат на дефекти в областта на диафрагмата.
Какви рискове крие заболяването за общото състояние на детето?
Най-сериозното усложнение на заболяването е т.нар. заклещване. При него през дефекта преминават коремни органи, които не могат да се върнат обратно. Те се притискат и храненето се нарушава. При момиченцата хернията се изявява като топчеста подутина над сгъвката и също често се заклещва. Тогава малкото дете става неспокойно и плаче. По-големите момчета понякога крият от родителите си този факт. Прибирането на заклещена херния трябва да се извърши внимателно от специалист.
Как протича лечението на ингвиналната херния при малките деца и бебетата?
Заболяването се лекува само оперативно. Малките хернии при бебетата могат да се затворят спонтанно до края на първата година. Операцията може да се извърши след 3-месечна възраст на детето или при достигане на тегло 3 кг. Ако хернията е заклещена, тя се оперира по спешност. При чести заклещвания се извършва планова операция. Решението за нея се взема от детски хирург. При момиченцата операцията се прави веднага след като се установи херния, защото опасността от увреда на яйчника е голяма.Това бе и поводът да оперираме миналата седмица младата дама Е.П на 45 дни от Бургас, при която се установиха двустранно ингвинални хернии,с акретирал яйчник в дясната.Бебето бе изписано 24 часа след операциятя и се чувства добре на контролния преглед.
Какво е характерно за лечението на пъпната херния при малките?
Пъпните хернии в детска възраст рядко се заклещват и затова показание за операция има само при чести прояви на безпокойство и големина на дефекта над 2 см. Обикновено се изчаква детето да навърши година, освен ако няма други индикации за по-ранна операция. По-малките хернии с бедна симптоматика могат да се наблюдават и да се оперират след 2–3-годишна възраст. Ако операцията е извършена правилно, рецидиви не се наблюдават. Оперативното лечение се състои в полулунен разрез около пъпа, зашиване на сухожилния отвор и естетична пластика на кожата. Не е нужен следоперативен режим.
На какво да обърнат внимание родителите и кога да заведат детето си на преглед при детски хирург?
При появата на подутина в слабинните области или около пъпа-потенциален белег за наличие на херниален дефект-се налага консултация със специалист-детски хирург. Хернията обикновено се появява след моментно повишаване на интраабдоминалното налягане: силен плач, кихане, кашлица. Може да се изяви като непозната неравност или издутина под кожата, често с малка или без придружаваща болка. В легнало положение обикновено изчезва. Не всички хернии са очевидни.За съжаление, не съществуват методи за превенция на херниите при малки деца. Навременната и качествено проведена оперативна намеса лишава родителите от много нерви и неприятни емоции.
Какво представлява хернията?
Това е излизане на органи и тъкани през дефекти на коремната стена или на кухината, в която нормално се намират. Дефектите възникват в зони на слабост сред тъканите. Тези слаби зони се дължат на генетични фактори или на непълно развитие на тъканите по време на бременността или скоро след раждането.Слабинната херния се среща 5 пъти повече при момчетата, отколкото при момичетата. Около 60 % е в дясната страна, а в 10 % - двустранна. Проявява се по-често при недоносени деца. Слабинната херния се среща 5 пъти повече при момчетата, отколкото при момичетата. Около 60 % е в дясната страна, а в 10 % - двустранна. Проявява се по-често при недоносени деца.
Какви видове херния са характерни при малките деца? Какво представляват?
Най-чести за тази възрастова група са диафрагмалните, ингвиналните и пъпните хернии. Някои бебета се раждат с дефект в областта на диафрагмата. Това е т.нар. диафрагмална херния. През този дефект могат да преминат стомахът, тънки и дебели черва. Те могат да бъдат притиснати от ръбовете на дефекта (т.нар. заклещване) и това да доведе до нарушаване в кръвоснабдяването им и тежки увреди, налагащи спешни оперативни интервенции. Една голяма диафрагмална херния може да намали обема на белите дробове и да наруши тежко дишането. Друг вид е пъпната херния. Тя представлява малък отвор в коремната стена в близост до или в самия пъпен пръстен. При плач или закашляне е възможно интраабдоминални органи да преминат през този отвор. Обичайно дефектът се затваря спонтанно до 2-годишна възраст. Ако това не се случи, се налага оперативна намеса. Когато коремни органи, най-често тънко черво или голямо було преминават през т.нар ингвинален канал, става въпрос за слабинна херния. Ингвиналният (слабинен) канал е нормална анатомична структура –около 4–5 см, който съдържа семенната връв при мъжа и облата маточна връзка при жената. При определени обстоятелства стените на този канал са с намалена здравина и част от органите на коремната кухина преминават през него. Това може да доведе до болка и невъзможност за връщането на коремното съдържимо – възможни са увреждания на чревната стена, налагащи спешна оперативна интервенция.Много често ингвиналната херния е свързана със задържания тестис от същата страна при момчетата.
Кога най-рано е възможно да се диагностицира заболяването?
Херниалните дефекти при децата се откриват бързо, веднага след раждането или скоро след това. Когато става въпрос за дефекти на предната коремна стена, те се забелязват веднага като подутини в слабинните зони или в областта на пъпа.Хернията при децата а е както вродено, така и придобито заболяване. При диафрагмалните дефекти няма външна изява. В 90% от случаите те са вляво. Ако хернията е голяма, белият дроб от съответната страна не е напълно развит. След раждането, когато бебето започне да плаче, червата бързо се изпълват с въздух, като могат да окажат натиск върху сърцето и белия дроб и да предизвикат тежки дихателни проблеми. Рентгенография на гръдния кош обикновено е достатъчна за диагностициране на хернията. Дефектите могат да бъдат диагностицирани и преди раждането с ехографско изследване.
Кои са причините за хернията при бебетата?
Причините са различни, в зависимост от локализацията на дефекта. При слабинните хернии оформянето на херниалните сакове е пряко свързано със слизането на тестисите в скротума. По време на ембрионалното развитие зародишите на двата тестиса се спускат от коремната кухина в тестикуларните торбички. При това те увличат коремната ципа (перитонеума) и се образува връзка между корема и скротума. Тази връзка остава отворена при около 85% от новородените и при 50% докъм края на първата година, след което се затваря спонтанно. Съществува реална опасност от увреждане на половите органи (тестис или овариум), ако се получи заклещване на херниалното съдържимо. Появата на пъпна херния се дължи на непълно затваряне на пъпния пръстен. Рядко има симптоматика и рискът от заклещване е минимален. Диафрагмалните хернии се дължат на дефекти в областта на диафрагмата.
Какви рискове крие заболяването за общото състояние на детето?
Най-сериозното усложнение на заболяването е т.нар. заклещване. При него през дефекта преминават коремни органи, които не могат да се върнат обратно. Те се притискат и храненето се нарушава. При момиченцата хернията се изявява като топчеста подутина над сгъвката и също често се заклещва. Тогава малкото дете става неспокойно и плаче. По-големите момчета понякога крият от родителите си този факт. Прибирането на заклещена херния трябва да се извърши внимателно от специалист.
Как протича лечението на ингвиналната херния при малките деца и бебетата?
Заболяването се лекува само оперативно. Малките хернии при бебетата могат да се затворят спонтанно до края на първата година. Операцията може да се извърши след 3-месечна възраст на детето или при достигане на тегло 3 кг. Ако хернията е заклещена, тя се оперира по спешност. При чести заклещвания се извършва планова операция. Решението за нея се взема от детски хирург. При момиченцата операцията се прави веднага след като се установи херния, защото опасността от увреда на яйчника е голяма.Това бе и поводът да оперираме миналата седмица младата дама Е.П на 45 дни от Бургас, при която се установиха двустранно ингвинални хернии,с акретирал яйчник в дясната.Бебето бе изписано 24 часа след операциятя и се чувства добре на контролния преглед.
Какво е характерно за лечението на пъпната херния при малките?
Пъпните хернии в детска възраст рядко се заклещват и затова показание за операция има само при чести прояви на безпокойство и големина на дефекта над 2 см. Обикновено се изчаква детето да навърши година, освен ако няма други индикации за по-ранна операция. По-малките хернии с бедна симптоматика могат да се наблюдават и да се оперират след 2–3-годишна възраст. Ако операцията е извършена правилно, рецидиви не се наблюдават. Оперативното лечение се състои в полулунен разрез около пъпа, зашиване на сухожилния отвор и естетична пластика на кожата. Не е нужен следоперативен режим.
На какво да обърнат внимание родителите и кога да заведат детето си на преглед при детски хирург?
При появата на подутина в слабинните области или около пъпа-потенциален белег за наличие на херниален дефект-се налага консултация със специалист-детски хирург. Хернията обикновено се появява след моментно повишаване на интраабдоминалното налягане: силен плач, кихане, кашлица. Може да се изяви като непозната неравност или издутина под кожата, често с малка или без придружаваща болка. В легнало положение обикновено изчезва. Не всички хернии са очевидни.За съжаление, не съществуват методи за превенция на херниите при малки деца. Навременната и качествено проведена оперативна намеса лишава родителите от много нерви и неприятни емоции.
